Дребната шарка отново се възражда в европейския регион на Световната здравна организация, след като през 2016 г. болестта бе ограничена до историческо дъно от едва 5273 случая. За изминалата година обаче регистрираните случаи са 21315, от които 35 са с фатален край.
Скокът се дължи основно на епидемиите в Румъния, Италия и Украйна, които отговарят за над 15 хил. случая, следвали от Гърция, Германия и Сърбия с под хиляда. За България случаите са 167, като всички се дължат на микро-епидемията между март и юли с пик от 57 заразени през май, 2017 г. Само за този период заболеваемостта у нас достига 23.7 на милион население, което е средното равнище за европейския регион, но е далеч под нивото в Румъния (289.1), Гърция (88.8) и Италия (83.7). След август няма нито един случай на силно заразната инфекциозна болест, но предвид разпространението ѝ в съседните Румъния, Гърция и Сърбия, съществува риск от нова поява.
Затова в началото на януари Министерството на здравеопазването призова “родителите да проверят имунизационния статус за морбили на децата си и при наличие на пропуски да бъдат взети спешни мерки за ваксинирането им”. През 2010 г. В България бе най-голямата епидемия от морбили в Европа с над 24 хил. случая.
“Всеки човек, засегнат от морбили в Европа, ни напомня, че неваксинираните деца и възрастни, независимо къде живеят, остават в риск от заболяване и разпространяване на болестта сред други, които може да могат да бъдат ваксинирани” – коментира Жужана Якаб, регионален директор на СЗО за Европа.
През 2014 г. при приемането на EVAP – европейски план за елиминирането на морбили и рубеола в региона чрез високи нива на ваксинация сред населението – като цел е заложено обявяването на болестите за изкоренени след три поредни години на доказано прекъсване на разпространението им. Тогава се очаква това да се случи през 2018 г.
Сега континентът вероятно ще трябва да почака за тази развръзка още няколко години, в които част от страните с по-либерални имунизационни правила ще опитат да засилят контрола – действия в тази посока вече бяха предприети във Франция и Италия, която въвежда 12 задължителни ваксинации в опит да се справи с “анти-научните теории” на т.нар. антиваксъри.
В България обикновено се приема, че нивата на имунизация са рискови предимно в ромските общности в резултат на ограничения достъп до медицинска грижа в гетата, но световната тенденция за отказ от ваксини поради религиозни и идеологически причини или страхове на родителите едва ли подминава страната ни.
Основните ваксини у нас са задължителни, но непоставянето им предизвиква малко неудобства на родителите, които биха избрали този подход. Те лесно се избягват и чрез намирането на подходящ лекар, който да постави ваксините само на документи.
About The Author
