Бивш член на ИДИЛ заявява пред британското издание Independent, че Турция набира и обучава бойци от джихадистката групировка, за да участват в инвазията в кюрдския анклав Ефрин в Северна Сирия. “Повечето от тези, които се бият в Ефрин срещу YPG (кюрдските народни отряди за самоотбрана) са от ИДИЛ, макар че Турция ги е обучила на нови тактики за нападение”, заявява Фагадж, който също е бивш член на ИДИЛ от Североизточна Сирия и все още поддържа близки контакти с джихадистката мрежа.
“В началото на операцията си Турция се опита да заблуди хората, като заяви, че се бие с ИДИЛ, но реално те тренират членове на ИДИЛ и ги пращат в Ефрин”, заявява той в телефонно интервю за вестника.
На 20 януари около 6 хил. турски войници и 10 хил. бойци от “Свободната сирийска армия” (ССА) започнаха офанзива в Ефрин с цел да изтласкат YPG от региона. ССА е чадърна организация, до голяма степен вече нефункционираща, от чието име действаха подкрепяни от Запада бунтовнически групировки. Повечето бойци, които сега участват в турската операция “Маслинова клонка” под знамето на ССА, доскоро са били членове на джихадистки групировки.
Някои от бойците от ССА, участващи в боевете срещу кюрдите са изненадващо отворени за връзките си с Ал Кайда ѝ нейните клонове. В интернет се качват видеа, в които се вижда как джихадисти в униформи пеят песни във възхвала на минали битки в Чечня, Дегестан и Тора Бора (бившият щаб на Осама бин Ладен). В песента също така се казва, че “сега Ефрин ни призовава”.
ИДИЛ понесе тежки загуби през миналата година. След деветмесечна обсада те загубиха Мосул в Ирак, а след четиримесечна битка падна и сирийската им “столица” Рака. Халифатът, обявен от лидера на групировката Абу Бакр ал-Багдади през 2014 г., бе разрушен, а много от опитните командири на ИДИЛ бяха убити или разпръснати.
През последните два месеца обаче ИДИЛ дава сигнали, че се опитва да се възроди както в Сирия, така и в Ирак. Групировката организира покушения срещу свои местни противници и осъществява атаки в по-слабо охранявани райони.
Бойците от ИДИЛ се присъединяват към ССА и водената от Турция инвазия, защото са поставени под натиск от страна на турските власти. От гледна точка на Анкара, набирането на бивши бойжи от ИДИЛ означава, че могат да си осигурят по-голям брой професионални и опитни войници. Друго преимущество е, че те не са турци, така че ако понесат сериозни жертви, това няма да се отрази негативно на турското правителство.
ИДИЛ и Турция се стремят да се използват едни други за собствените си цели. Фарадж, който е 32 годишен арабин от североизточната сирийска провинция Хасака, която има смесено кюрдско-арабско население, заявява, че не харесва YPG, но също така е подозрителен към Турция и счита, че тя се опитва да манипулира ИДИЛ. “Турция третира ИДИЛ като тоалетна хартия. След като ги използват, ще бъдат захвърлени”.
Турция явно е наясно, че използването на джихадистки бойци за фронтоваци в нападението над Ефрин, пък дори и ребрандирани като ССА, вероятно ще доведе до международни критики. Фарадж казва, че турските командири карат бойците от ИДИЛ да не използват прекалено традиционните си тактики с използване на коли-бомби и атентатори самоубийци в Ефрин, за да не става сътрудничеството между Анкара и джихадистите прекалено очевидно. По думите му тези бойци са “професионалисти в планирането на атаки с коли-бомби и имат опит от Рака и Мосул”.
Фарадж цитира турски офицер, който е обезкуражавал използването на такива лесно разпознаваеми тактики по време на обучение на група от “Свободната сирийска армия”. Офицерът е заявил на бойците, че “ще оставим самоубийствените атаки на YPG и ПКК (Кюрдската работническа партия, която води партизанска съпротива в Турция), така че светът да е убеден, че те са терористите”.
Още от началото на сирийската гражданска война през 2011 г. Турция има двусмислени отношения с джихадитките групи. Първоначално Турция позволяваше джихадистки бойци и военни доставки да минават през нейна територия, макар че тази толерантност намаля след падането на Мосул през юни 2014 г.
Въпреки това, Анкара даде ясно да се разбере по време на обсадата на кюрдския град Кобане, че предпочита победа на ИДИЛ, отколкото на YPG. След като кюрдските отряди спасиха Кобане и с подкрепата на щатски въздушни удари започнаха контраофанзива, приоритет за Турция стана да унищожи тази фактически кюрдска държава, създадена в Сирия с военната подкрепа на САЩ.
Това поставя САЩ в много трудна позиция. YPG осигуриха наземните войски, които с помощта на щатските бомбардировки нанесоха редица поражения на ИДИЛ. Без тях не би я имало тази победа над ИДИЛ, с която президентът Доналд Тръмп се хвалеше в речта си за “Състоянието на Съюза”. В момента YPG се сблъскват в Ефрин с някои от същите бойци на ИДИЛ, с които воюва от четири години. Не би изглеждало добра ако САЩ изостави доказалите се кюрдски съюзници, защото не иска да се конфронтира с Турция.
До подобна конфронтация би могло да се стигне всеки момент. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган наскоро заплаши да разшири турската инвазия и към арабския град Манбидж, който YPG овладяха от ИДИЛ след дълга обсада през 2016 г. “Американците ни казват: Не идвайте в Манбидж. Ние ще дойдем в Манбидж и ще върнем тези територии на законните им собственици”, закани се Ердоган.
Боевете между турци и кюрди и нарастващото напрежение между Анкара и Вашингтон играят в интерес на ИДИЛ. Групировката няма сили да се възстанови от тежките си поражения през миналата година, но опонентите ѝ сега са заети с други битки. Елиминирането на последните джобове на съпротива на ИДИЛ вече не са първостепенен приоритет. YPG прехвърля поделения от фронтовете срещу ИДИЛ в Източна Сирия на Запад, където ще се изправят срещу турците.
Три седмици след началото на инвазията си в Ефрин, Турция не се намира в много силна позиция. Анкара може да победи само ако бомбардира непрестанно. За това обаче се нуждае от руско разрешение, каквото не е сигурно, че ще получи. Ако иска да разшири атаките си, ще се нуждае от още бойци на терен, което ще даде възможност на бойците от ИДИЛ да се присъединят към новата война.
Турското посолство във Великобритания не е отговорило на въпросите на Independent преди публикуването на материала.
About The Author
