Водените в Доминиканската република с международно посредничество и с променлива интензивност преговори между правителството на Венесуела и опозицията официално бяха обявени за замразени от доминиканския президент Данило Медина. Това стана след отказа на опозицията буквално в последния момент да подпише вече договореното споразумение с властта в Каракас, което очертаваше най-широк спектър от демократични гаранции за нормализиране на обстановката във Венесуела и за равноправно участие на всички политически сили в предстоящите президентски избори в страната. Как точно се разиграха събития, „Барикада” вече описа.
Случилото се предизвика реакцията на бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, с чието ключово посредничество се водеха въпросните преговори през последните две години. В специално писмо до ръководителя на опозиционната делегация Хулио Борхес той призова към преосмисляне на негативното решение, което подронва възможността да се постигне „исторически компромис между венесуелците” в името на мира и демокрацията.
Писмото е кратко, но многозначително, така че предлагаме тук пълния му текст:
„Многоуважаеми господине,
След двегодишна неуморна работа в името на мирното и демократично съвместно съществуване, в името на преодоляването на икономическите и социалните проблеми на Венесуела, в името на помирението между всички венесуелци; след положени огромни усилия за повеждане на диалог, за което в последните месеци помогнаха забележително президентът и външният министър на Доминиканската република, заедно с група приятелски страни – се стигна до един базисен консенсус за голямо споразумение, което да вдъхва реална и смела надежда за бъдещето на Венесуела, конкретизирайки в документ, връчен и на двете страни, отговорите на същностните проблеми, дискутирани в продължение на месеци; споразумение за изборен процес с гаранции и договорена с консенсус дата на изборите, с позиция относно санкциите срещу Венесуела, с условията на Комисията за истината, с параметри за сътрудничеството пред социалните и икономически предизвикателства, с ангажимент за институционална нормализация и гаранции за изпълнение на това споразумение, както и с ангажимент за напълно нормализираното функциониране и развитие на демократичната политика.
Напълно неочаквано за мен документът не бе подписан от представителството на опозицията. Няма да давам оценка на обстоятелствата и мотивите, но мое задължение е да отстоявам истината и мой ангажимент е да не допусна да се изгуби шансът за постигане на исторически компромис между венесуелците.
Ето защо отправям молба, мислейки са мира и демокрацията, вашата организация да подпише въпросното споразумение, което правителството вече се е ангажирало да спазва най-стриктно.
Отправям тази молба, водейки се от най-дълбокото си убеждение в необходимостта от споразумение и от моя ангажимент то да бъде спазвано.
Очаквам вашия благоприятен отговор.
Приемете сърдечен поздрав.
Хосе Луис Родригес Сапатеро”
Пряка реакция от страна на венесуелската опозиция все още няма. Но за сметка на това пък реагира слабо известна досега испанска евродепутатка от групата на либералите, явно изживяваща се като адвокатка или говорителка на противниците на венесуелското правителство. Въпросната дама – Беатрис Бесера, публикува на страниците на испански в. „Ел Паис” собствено отворено писмо до Сапатеро, в което го подлага на гневни нападки и го обвинява, че „служи на режима” във Венесуела. Пришива към темата и озадачаващи излияния в дух на испански патриотизъм. Писмото е доста по-многословно и доста по-пламенно като език и стил от посланието на Сапатеро, затова ще се въздържим да го възпроизведем тук в пълния му текст, но желаещите могат да се запознаят с оригинала му.
Двете послания очевидно онагледяват не само двата подхода към венесуелския казус на международната арена – експертно-консенсусния и агресивно-пропагандния, но и въобще двете линии на поведение в съвременната политика и обществена комуникация. Всички виждаме коя от двете тенденции налита да надделява навсякъде. Добре е и всички да разберем, че доникъде няма да стигнем като човечество, ако я оставим да надвика нормалния, човешкия глас на разума.
