Германските работници извоюваха ключова победа в битката за по-добър баланс между работа и личен живот, след като работодателските организации се съгласиха с исканията на най-големия профсъюз в страната за повишаване на заплащането и за въвеждане на възможност за 28 часова работна седмица, съобщава Financial times.
Споразумението между синдиката IG Metall, представляващ широк кръг от индустриални работници, и федерацията на работодателите Südwestmetall, е показателна за промяната в поведението на местните организации на трудещите се. Профсъюзите в Германия, които в продължение на години бяха модел за ограничение на ръста на заплатите, започват да използват силата си по начин, по-типичен за синдикалните организации във Франция, които са пионери в налагането на 35-часовата работна седмица.
Двете страни са се договорили за повишаване на заплащането с 4.3% от април, което е еквивалентно на ръст от 3.5% за цялата година. IG Metall първоначално настояваше за повишение с 6% за 12-те месеца на 2018 г., но и на договореното в крайна смета увеличение се гледа като на добро постижение.
За първото тримесечие на годината работниците ще получат и еднократен паричен бонус от 100 евро. От 2019 г. синдикалните членове ще получават и фиксирано годишно плащане от 400 евро плюс сума, равна на 27.5% от месечното им заплащане. Тези еднократни плащания обаче ще могат да бъдат отлагани, намалявани или отменяни, ако икономическите условия се влошат. Служители, които трябва да се грижат за деца или възрастни роднини, ще могат да вземат осем допълнителни дни отпуск годишно вместо еднократните парични бонуси. Според работодателите тези промени ще повишат разходите им за труд със средно 4 на сто.
Служителите ще получат възможност да намалят работната си седмица от стандартните 35 часа на 28 часа, като запазват правото да се върнат на пълно работно време. Синдикатите обаче не са успели да наложат искането си работниците да продължат да получават същото или близко заплащане при съкратена работна седмица. В замяна компаниите получават право да предлагат повече 40-часови седмични договори в периоди, в които има недостиг на квалифицирана работна ръка.
Сделката идва и на фона на най-дългия период след войната, в който Германия няма избрано правителство заради трудните преговори за съставяне на коалиция. Политическата несигурност през последните месеци обаче не помрачава икономическия бум в страната, който осигури на синдикатите необичайно силни позиции в тазгодишните преговори за колективни трудови договори.
През миналата година германската икономика отбеляза най-силния си растеж от 2011 г., а безработицата спадна до най-ниските нива от обединението през 1990 г. Въпреки доброто състояние на икономиката, главният преговарящ от страна на работодателите Стефан Волф предупреждава, че споразумението ще е “бреме, което трудно ще бъде понесено от много фирми”. Той обаче добавя, че дългият период, обхванат от сделката – две години, ще позволи на работодателите да планират по-добре.
Споразумението бе постигнато след шест кръга на разгорещени преговори и серия от 24-часови стачки, организирани от синдикатите. Само през миналата седмица стачките костваха на фирми като Daimler, BMW, Airbus и техните доставчици почти 200 млн. евро.
Сделката обхваща 900 хил. работници от тежката индустрия във федералната провинция Баден-Вюртемберг, където се намира производството на няколко водещи концерна като Daimler и Bosch. Тези договорки обаче се считат за еталонни за цялата германска индустрия и със сигурност ще повлияят върху преговорите и в другите сектори. Вторият най-голям синдикат в Германия – Verdi, ще публикува исканията си за заплащането в обществения сектор тази седмица. Двата синдиката представляват около 15% от работната сила в страната.
Експертите коментират, че сделката отразява новия светоглед сред младите работници. “Все повече хора имат периоди в живота си, в които искат да работят по-малко – например за да се грижат за възрастни роднини, да учат или просто да излязат в неплатен отпуск”, коментира пред FT Хана Швандер, професор по обществени политики в Hertie School of Governance. “Времена, в които служителите се присъединяваха към компаниите в ранна възраст, работеха на пълен работен ден почти през целия си живот и се пенсионираха рано, отдавна ги няма. За хората става все по-важно да съчетават професионалния си живот с личния”, добавя тя. Германският бизнес ежедневник Handelsblatt отбелязва, че сделката отразява “кредото на новата епоха, че времето е по-ценно от парите”.
Според председателя на IG Metall Йорг Хофман, споразумението представлява “крайъгълен камък по пътя към модерния, самоопределящ се работен свят”. Той изтъква, че сделката ще има позитивен ефект върху цялата икономика на страната, тъй като значителното повишаване на доходите ще засили вътрешното потребление.
Изходът от преговорите за заплащането е важен не само за самата Германия. Европейската централна банка наблюдава развитието в най-голямата икономика в региона, тъй като желаното от институцията ниво на инфлация в еврозоната ще може да бъде постигнато по-лесно, ако заплатите в Германия нараснат. Сделката между IG Metall и работодателите увеличава очакванията ЕЦБ да продължи да свива извънредните си финансови стимули през тази година, тъй като икономиката на региона изглежда все по-стабилна.
Ситуацията в много от другите страни от валутния съюз обаче не е толкова добра, колкото в Германия. Средното ниво на безработица в еврозоната все още е близо 9%, като много от работещите са назначени временно или на половин работен ден. Повишената увереност в реалната икономика също така води до сътресения на финансовите пазари. Новината за споразумението в Германия идва на фона на масови разпродажби на акции и облигации на световните капиталови пазари, причинени от опасенията, че ниската безработица ще накара Федералния резерв на САЩ да затегне фискалната си политика и да повиши лихвите по-бързо от очакваното досега.
About The Author
