Ако идеята да работите четири дни в седмицата без намаляване на възнаграждението ви звучи като музика за ушите, резултатите от пилотна програма в Обединеното кралство могат да ви дадат основание за надежда.
Десетки компании там взеха участие в най-мащабното в света изпитание на четиридневната работна седмица – и мнозинството от ръководителите и служителите са я харесали дотолкова, че са решили да запазят този режим. Всъщност 15% от служителите, които са участвали, са заявили, че „никаква сума пари“ не би ги убедила да се върнат към петдневна работна седмица.
Близо 3000 служители са взели участие в пилотния проект, организиран от застъпническата група 4 Day Week Global в сътрудничество с изследователската група Autonomy и учени от Бостънския колеж и Университета в Кеймбридж.
Фирмите, които са участвали, са можели да прилагат различни методи за „значително“ съкращаване на работната седмица на служителите си – от даване на един допълнителен почивен ден седмично до съкращаване на работните дни за една година, така че да отговарят на средно ниво от 32 часа седмично – но е трябвало да гарантират, че служителите ще продължат да получават 100 % от заплатата си.
Според резултатите, публикувани тази седмица, в края на експеримента служителите съобщават за различни ползи, свързани със съня, нивата на стрес, личния живот и психичното здраве. Приходите на компаниите „остават като цяло същите“ по време на шестмесечния експеримент, но се увеличават средно с 35 % в сравнение с подобни периоди от предишни години. Оставките са намалели.
От 61 компании, участвали в проучването, 56 заявяват, че ще продължат да прилагат четиридневна работна седмица и след края на пилотния проект, а 18 от тях заявяват, че промяната ще бъде постоянна. Две компании удължават пробния период. Само три компании не планират да продължат да прилагат нито един елемент от четиридневната работна седмица.
Резултатите вероятно ще насочат отново вниманието към по-кратката работна седмица като възможно решение на високите нива на прегаряне на служителите и явлението на масовото напускане на служители, изострено от пандемията от коронавирус. Те ще дадат и нови аргументи на засилващото се в световен мащаб движение, призоваващо предприятията да се откажат от петдневната 40 часова работна седмица и вместо това да въведат по-гъвкави работни практики.
Увеличени приходи, подобрено благосъстояние на служителите
Констатациите от проучването в Обединеното кралство надграждат резултатите от по-ранен, по-малък пилотен проект, публикувани през ноември. Този експеримент, в който участваха около 30 компании и 1000 служители в няколко държави, е довел до увеличаване на приходите, намаляване на отсъствията и оставките и подобряване на благосъстоянието на служителите. Нито една от участващите в този експеримент фирми не е заявила планове да се връща към петдневната работна седмица след края на проекта.
Групата 4 Day Week Global координира тези пилотни програми като част от глобалната си кампания за насърчаване на повече фирми да преминат от стандартната 40-часова работна седмица към 32-часов модел при същото заплащане и социални придобивки.
Пилотната програма в Обединеното кралство включва два пъти повече компании и почти три пъти повече служители в сравнение с предишния експеримент и е най-голямата по рода си. Ползите за участниците се разпростират извън офиса и в личния живот на служителите.
За участниците в проекта е било по-малко вероятно да съобщят, че не са имали достатъчно време през седмицата, за да се грижат за децата, внуците или възрастните хора в живота си. Времето, което мъжете отделят за гледане на деца, се е увеличило повече от два пъти в сравнение с жените, което показва положителния ефект на по-кратката работна седмица върху равенството между половете, въпреки че не е настъпила промяна в дела на домакинската работа, която мъжете и жените са поели.
Мнозинството от служителите, които са изпитали четиридневната работна седмица, не искат да се връщат към стария модел: В края на пилотния проект те са попитани колко пари ще трябва да получат от следващия си работодател, за да се върнат към петдневна работна седмица. Почти една трета от тях отговарят, че биха поискали увеличение от 26 до 50%, а 8% – че биха искали поне 50% по-високо заплащане.
По-добър баланс между работата и личния живот
По-добрият баланс между професионалния и личния живот е причината Мишел, 49-годишна мениджърка в медия, която е поискала да бъде идентифицирана само с първото си име, за да може да говори откровено за предишната си работа, да настоява за четиридневна работна седмица, когато кандидатства за настоящата си позиция. След като е работила на тридневна, а след това на четиридневна седмица, когато се е върнала от отпуск по майчинство през 2015 г., тя е забелязала „рязка“ разлика, когато е преминала отново на петдневна седмица, работейки за друга компания по време на пандемията.
„Изведнъж ми се стори, че целият ми живот е свързан с работата“, казва тя. По думите ѝ това я е докарало „близо до прегаряне“ и когато договорът ѝ в тази компания е приключил, тя ясно е заявила на бъдещите си работодатели, че иска да работи четири дни в седмицата. На сегашната си позиция тя има свободни петъци и получава 80 процента от заплатата, която би получавала, ако работеше пет дни.
„Така се чувствам сякаш мога да дишам“, казва тя. „Чувствам се така, сякаш не изоставам постоянно със семейния си живот и не се чувствам виновна, като че ли наблъсквам всички задачи и дейности в два дни.“
Според нея допълнителният отпуск е особено полезен за грижите за децата. Тя е родител на 9-годишния син аутист. В предишната си работа, когато е работила на три- или четиридневни работни седмици, допълнителното време е означавало, че „мога да го взема от училище, можем да прекарваме повече време заедно“, казва тя. „Това е от огромно значение за родителите“.
Макар че моделът на четиридневната работна седмица е набрал известна популярност, той все още не е стандартна практика в световен мащаб, а голяма част от изследванията на тази политика са ограничени по размер. Повечето от компаниите, участвали в британското проучване, са малки – 66% от тях имат 25 или по-малко служители – и са предразположени към проучване на концепцията за гъвкава работа. Деветдесет процента от участващите служители са били бели, а 68 процента са имали поне бакалавърска степен.
Опонентите на четиридневната работна седмица твърдят, че макар политиката да е от полза за някои работници, тя е неприложима за много от тях, включително за работещите в ключови отрасли като детските грижи и здравеопазването, които вече са изправени пред широко разпространен недостиг на персонал. Някои работници биха предпочели да работят повече и да печелят повече. А някои скептици смятат, че производителността на служителите в крайна сметка ще намалее, ако четиридневната работна седмица стане постоянна.
Поддръжниците на тази политика подчертават, че няма универсална формула и че ползите от по-кратката работна седмица могат да се отразят на цялото общество, като се намалят разходите за здравеопазване и емисиите от ежедневните пътувания. Техните идеи стават все по-разпространени. В момента в световен мащаб се провеждат няколко широкомащабни изпитвания на по-кратка работна седмица. През 2021 г. конгресменът от САЩ Марк Такано внесе за обсъждане законопроект, който ще намали стандартната работна седмица от 40 на 32 часа и ще задължи заплащането на извънреден труд за работа, извършена над тази граница.
Намаляването на работната седмица няма да е прецедент. Преди Голямата депресия шестдневната работна седмица е била стандартна в САЩ, а 40-часовата работна седмица е кодифицирана в американското законодателство през 1938 г. Групи като 4 Day Week Global настояват, че сме закъснели с новата актуализация.
