Ощетени през 2016-та година работници от Дупница в крайна сметка няма да могат да получат парите си, въпреки приетите от Народното събрание в края на 2017-та година промени, които трябваше да решат проблема.
Поправките обединиха депутати от всички парламентарни групи и предвиждат ощетени работници със забавени заплати да получат парите си от специално създадения за целта Фонд за гарантиране на вземанията на работниците и служителите. Доскоро огромна пречка пред ощетените и завлечени с неизплатени заплати работници представляваше срокът между тяхното напускане на дадена фирма и фактическото обявяване на въпросната фирма в несъстоятелност от съда. Този срок беше твърде кратък – три месеца и това реално не позволяваше на работниците да претендират за пари от Фонда, тъй като процедурите по несъстоятелност обичайно се бавят повече. Депутатите обаче увеличиха срока на 36 месеца и така почти всички работници, напуснали дадена компания, която им дължи заплати, могат реално да се възползват от закона и да си поискат парите от Фонда.
Оказва се обаче, че макар случаят на шивачките от Дупница да беше сред основните, генерирали недоволство и принудили депутатите да се задействат, засега ощетените служители на „Абонданца“ нямат шанс да си получат парите.
Това се дължи на текст от закона, който гласи, че право да кандидатстват за парите си от Фонда работниците имат при условия, че конкретният работодател е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди датата на неплатежоспособността. Оказва се, че „Абонданца“ е съществувала само 6 месеца и макар завлечените със заплати шивачки да приеха последните промени с голяма радост, те все пак нямат законово основание да получат парите си. Вариантът това все пак да се случи е парламентът да стартира нова законодателна процедура и да промени и този срок.
Те са научили това по време на среща, организирана от КНСБ в Дупница с цел работниците, ощетени при пореден сходен случай, да получат безплатна правна помощ.
„Не сме доволни. Получихме отговори, които не очаквахме. Казаха ни, че фирма „Абонданца” е съществувала 6 месеца, а за да си получим парите, трябвало да съществува 1 г. Досега колко срещи имахме и с омбудсмана, и с инспекцията, всички ни убеждаваха, че рано или късно ще си вземем тези пари, важното е да влезе в сила законът. Само че всеки пропуска да ни каже, че първата точка от закона казва, че няма да вземем пари, защото фирмата не е съществувала 1 г. и заради това нямаме право на парите. Имам да получавам около 1500 лв. Тези пари 1 година буквално ги измизерствахме, изгладувахме, в момента, в който горе-долу стъпихме на крака, отново останахме без заплати. Имахме някаква надежда, че ще тръгне нанякъде. „Тръгва”, обещания, обещания… И накрая какво става – те ни обещават едно, законът бил съвсем различен”, разказа след срещата в приемната на КНСБ в града Соня Божилова – машинен оператор във фирмата, цитирана от „Вяра нюз“.
Потвърждение на този факт има и на сайта на КНСБ в материал, публикуван след организираната преди дни среща в града. По време на срещата експерти на НОИ са обяснили, че „пари от Фонда за гарантирани вземания няма да има за хората, работили за „Абонданца“, защото според закона тя е трябвало да осъществява дейност не по-малко от 12 месеца, преди датата на неплатежоспособността.
На срещата е присъствала и омбудсманът Мая Манолова, която е заявила, че въпреки това ще се търси решение за изплащане на заплатите. Тепърва предстои да стане ясно дали и какви промени ще предложи Манолова, за да се реши проблемът с бившите служители на „Абонданца“.
Любопитна подробност е, че този текст от закона до 2013-та година е предвиждал срок именно от 6 месеца, но е увеличен на 12 по предложение на БСП, разкрива становище на „Солидарна България“. В материалът, публикуван на 16 юли 2013 година се посочва, че „няма обяснение увеличаването на изисквания срок, през който работодателят трябва да е осъществявал дейност преди началната дата на неплатежоспособността – от 6 месеца на 12 месеца, което се съдържа в §1 от предложението на депутатите от БСП. Това изискване е рестриктивно, ограничава кръга от фирми, чиито служители са защитени от този закон и по никакъв начин не кореспондира със заявените цели – да се гарантират в по-голяма степен социалните права на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Тази стъпка не може да бъде аргументирана с изискване работодателите да са правили вноски във фонда, тъй като от януари 2011г. вноски вече не се правят. Поради тази причина пряка връзка между отчисленията към фонда и плащанията на служителите не може да се търси“.
Непосредственият повод срещата в Дупница стана нов случай на неизплатени заплати в града от страна на фирма „А М Shoes”, собственост на същите италиански „инвеститори“, които стоят и зад „Абонданца“.
Добрата новина е, че за разлика от „Абонданца“, „А М Shoes” е съществувала достатъчно дълго, за да могат работниците да получат от Фонда изработените си поне в нея заплати. Мнозина от ощетените работници от „Абонданца“, които останаха разочаровани от дупката в закона, имат да взимат пари и от „А М Shoes”, където са започнали работа след напускането си на първата фирма и отново са се сблъскали с подобно отношение и проблеми.
About The Author
