Продължава спадът на външните инвестиции към ноември 2017 г., показват предварителните данни на БНБ. Те възлизат на 883.7 млн. евро или 1.7% от прогнозираното БВП, което е намаление от 2.4% спрямо периода януари-ноември 2016 г. и 65.6% спрямо същия период на 2015 г., когато инвестициите отбелязаха единствения си пик след началото на икономическата криза.
Освен това през изминалата година има значителни отлики в структурата на инвестициите, доколкото 4/5 от тях идват под формата на дългови инструменти, т.е. поемане на задължения на предприятия с чуждестранно участие. Инвестициите в дялов капитал и реинвестирането на печалба на практика спират през 2017 г. Вложенията на чуждестранни лица в недвижими имоти също се свиват шест пъти на годишна база до едва 10.8 млн. евро, като повече от половината идват от Русия.
Най-голям дял от нетните преки инвестиции в България за януари – ноември 2017 г. идват от Холандия (735.7 млн. евро) и Швейцария (126.7 млн. евро). Далеч след тях е третият най-голям инвеститор – Германия с 68.2 млн. евро. В същото време БНБ отчита най-голямо оттегляне на външни инвестиции от Норвегия (93.9 млн. евро), което вероятно е свързано с плановете на Telenor за изтегляне от България. Следват Белгия с 90.3 млн. евро оттеглени инвестиции и Белгия (62.9 млн. евро).
Това означава, че почти всички ПЧИ в страната до края на ноември се дължат на две страни, които са известни с либералното си данъчно законодателство, позволяващо избягване на облагане. През декември “Оксфам” излезе с доклад, според който Холандия, заедно с още три страни от ЕС, отговаря на критериите за офшорна зона, които самият ЕС обяви след разкритията от “Панамските книжа”. Тези страни нямаше как да попаднат в черния списък за данъчни убежища на съюза, тъй като са част от него.
Докладът на “Оксфам” обаче изразяваше притеснения, че и други убежища ще избегнат попадане в списъка, поради политически причини. Като основен пример за това бе посочена Швейцария, която по-късно наистина се оказа в т.нар. “сив списък” заедно с всички останали убежища в Европа, от които се очаква да направят подобрения в данъчните си системи.
About The Author
