Дванадесет европейски страни, сред които 4 членки на ЕС и пет държави от Западните Балкани, отговарят на критериите на ЕС за попадане в черния списък на офшорни зони, който ще бъде обявен за пръв път на 5-ти декември. Това показва анализ, изготвен от Оксфам.
Организацията, която се бори за глобално ограничаване на бедността, е приложила критериите, които ЕС е обявил, за да опита да определи предварително кои страни би трябвало да попаднат в дългоочаквания списък, ако при изготвянето му бъдат ограничени политическото вмешателство и влиянието на икономическите интереси. Ако това не се случи, черният списък се превръща в пълната си противоположност – средство за прикриване на данъчни убежища, алармират от организацията. Според Оксфам, такъв е случаят с “черния списък” на ОИСР, създаден за Г20, в който накрая се оказа само Тринидад и Тобаго.
Базираната в Оксфорд организация, създадена през 1942 г. с цел да облекчи тежкия глад в Гърция по време на нацистката окупация, критикува ЕС във връзка с процеса по съставянето на списъка, който е обявен за лишен от прозрачност, както и за отслабените критерии в него, но подкрепя това, че тези критерии поне са публични. Тъкмо това позволява на Оксфам да направи анализ не само на 92-те страни, които ЕС проверява за офшорни характеристики, но и да приложи същия стандарт към самите страни членки на съюза. По този начин в черния списък би трябвало да попаднат Холандия, Люксембург, Ирландия и Малта.
Критериите за черния списък са групирани в три категории – прозрачност на облагането, справедливи данъци и прилагане на минималните стандарти на ОИСР против укриването на печалби. На тях, според Оксфам, отговарят още 35 държави. Сред тях преобладават тропическите острови, но там попадат също съседните ни Македония и Сърбия, както и Албания, Босна и Черна гора. Притесненията на анализаторите са свързани с евентуалното отпадане на някои данъчни убежища по “мистериозни” политически причини, което би могло да обезсмисли целия инструмент. Това важи най-вече за Хонг Конг и Швейцария, която е ключов икономически партньор на Европейския съюз.
Големият проблем обаче остават страните от ЕС, които априори получават индулгенция за това, че са едни от “най-могъщите данъчни убежища в света”, позволяващи на едни от най-големите корпорации в света да плащат минимални данъци. Последното се потвърждава от Европейската комисия, която вече отсъди, че Люксембург, Ирландия и Холандия са предоставили данъчно укритие съответно на Амазон, Епъл и Старбъкс. В момента тече разследване на условията, при които се облага МакДоналдс в Люксембург.
В периода 2009-2014 г. Холандия е източник на 39% от всички чуждестранни инвестиции, а след това страната често се конкурира с Люксембург за челното място. Това навежда на хипотезата, че тези страни се използват от български бизнес за прикриване на печалби и избягване на данъчно облагане, а вероятно и за получаване на преференции, предвидени от държавата за привличане на “външни” инвестиции.
Докладът на Оксфам припомня, че тези приходи в държавните хазни са жизненоважни за функционирането на обществата:
“Разкритията от “Досиетата от Рая” още веднъж обърнаха вниманието към данъчните убежища. Глобалната тайна мрежа, която помага на супер-богатите и мултинационалните корпорации да избягват облагането, което дължат, е глобален скандал. Данъчните убежища са двигателите на неравенството. Те позволяват на богатите да избягват данъци и да създадат екстремни богатства, при които осем души притежават колкото най-бедните 3.6 милиарда души. Те лишават правителствата от стотици милиарди от данъчните приходи, които могат да бъдат използвани за животоспасяващо здравеопазване и образование за всички”
