Европейският съюз не трябва да допуска отново грешката да остави богатите недосегаеми, като позволява на корпорации да избягват данъци за стотици милиарди евро всяка година. Необходим е по-сериозен натиск и затваряне на данъчните убежища – вътре в ЕС и извън него.
Това заявява пред официалния сайт на Европейския парламент холандският евродепутат от групата на социалистите Паул Танг, който наскоро беше избран за председател на новата парламента подкомисия по данъчни въпроси. Решението за нейното създаване беше взето през юни, а в края на септември се състоя учредително ѝ събрание.
„След предишната криза направихме двойна грешка с бюджетните съкращения и с увеличените данъци за средната класа. Само най-богатите останаха недосегаеми. Този път трябва да бъде различно“, заявява Паул Танг в отговор на въпрос какви ще са приоритетите на новата подкомисия в ЕП.
„Можем да излезем от тази криза по справедлив начин и да запазим доверието на гражданите, като потърсим начини да обложим онези, които не внасят справедливия си дял – това са най-богатите хора и големите корпорации“.
Според Танг само корпорациите избягват да платят данъци на стойност между 50 млрд. евро и 190 млрд. евро всяка година.
„Нашата комисия ще се бори срещу тази несправедливост, която е в основата на икономическата ни система. Ще работим и да превърнем данъчната система във фактор за устойчиво развитие. Като накараме големите замърсители да плащат, можем да стимулираме иновациите и да почистим природата“, добавя той.
Досега данъчните комисии в ЕП бяха анкетни комисии – те бяха създадени, за да разследват актуални скандали като „Люкслийкс“ или „Досиетата от Панама“. Необходима е нова постоянна комисия, твърди холандският евродепутат.
„Откакто дойдох в Европейския парламент преди пет години, имаме данъчни комисии почти постоянно. След като публикуваха своя доклад, те биваха разформировани, само за да бъдат сформирани отново след поредния данъчен скандал. С тази парламентарна комисия ние можем да продължим ценната работа, свършена от предишни комисии, по отношение на установяване на факти и привличане на общественото внимание, но също така можем да погледнем в дългосрочен план. Можем например да изградим трайни отношения с националните парламенти и с други международни организации. По този начин парламентарната комисия може да се превърне в европейски център за дебат по данъчните въпроси“, твърди нейният председател.
Запитан отново липсата достатъчно правомощия в данъчната област от страна на Европейския съюз като институция, Паул Танг признава това, но твърди, че по-голямата прозрачност върху определени практики може да се окаже достатъчно сериозна причина за промяна.
„Както показаха предишните комисии по данъчно облагане, много от настоящите практики не издържат, ако бъдат осветени. Като просто оказваме натиск за прозрачност, като изнасяме фактите, за да бъдат видени от всички, ние ще продължим този тласък към промяна“, твърди той.
„Неизбежно има разлика в подхода на ЕС към страни членки и към външни страни. Списъкът на данъчни убежища извън ЕС беше полезен за оказването на натиск върху добре известни данъчни убежища. Той далеч не е идеален, както показва изваждането от списъка неотдавна на Каймановите острови. Но е начало“, твърди Танг по отношение на множеството скандали, свързани с избягване и укриване на данъци на световно ниво в последните години.
Според него, що се отнася до страните в ЕС, натискът трябва да дойде главно от Европейския парламент.
„През март 2019 г. ние обявихме седем страни в ЕС, включително моята родна страна Нидерландия, за данъчни убежища. Това посочване с пръст значително промени дебата в Нидерландия – все повече мои сънародници приемат, че са нужни сериозни реформи“, признава той.
Според холандеца, данъчните убежища вътре в ЕС костват на другите страни членки над 40 млрд. евро всяка година.
„Не можем да позволим това да продължи и вярвам, че в контекста на плана за възстановяване, натискът върху тези правителства ще се засили. Европейската комисия трябва да заяви ясно: данъчните убежища в ЕС следва да реформират данъчните системи или техните планове за възстановяване и устойчивост няма да бъдат одобрени“.
В гласуване на ЕП през март 2019-та седем държави от ЕС (Белгия, Кипър, Унгария, Ирландия, Люксембург, Малта и Холандия) бяха определени за държави, които „показват черти на данъчно убежище и улесняват агресивното данъчно планиране“.
ЕС разполага също така с „черен“ и „сив“ списък на държави извън съюза, които са определяни за данъчни убежища и за такива, които са предприели ангажименти за реформи. Списъците търпят чести промени, а освен това засега финансовите министри в ЕС, които изготвят списъка на свои заседания, не успяват да се споразумеят за някакви конкретни санкции към включените държави.
