Европейският парламент взе решение да създаде нова специална комисия, която да се занимава с финансовите престъпления и укриването и избягването на данъци. Решението е взето на заседание на парламента на 1 март, като засега е ясно, че комисията ще бъде с мандат от 12 месеца и ще има 45 члена.
Новото разследване идва донякъде като реакция на миналогодишните разкрития, известни като „Досиетата от Рая“ и ще продъли работата на комисиите TAXE 1 и 2, както и наското приключилата PANA, посочват от пресслужбата на европарламента. Съставът на комисията ще бъде решен по време на пленарната сесия на парламента по-късно този месец.
В решението на парламента за създаването на новата комисия е записано, че тя трябва да доразвие и допълни работата на досегашните комисии, като се съсредоточи върху ефективното прилагане от страна на държавите членки на препоръките, отправени от комисията относно „Досиетата от Панама“ и „Досиетата от Рая“.
Новата комисия също така трябва да работи и настоява държавите да премахват данъчните практики, които дават възможност за избягване на данъчно облагане или за отклонение от данъчно облагане, а също така да оцени как са били заобикаляни правилата на ЕС в областта на ДДС при схемата „Досиетата от Рая“ и като цяло при други ДДС измами, да проучва последствията от двустранни данъчни спогодби, да следи как работи списъкът на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействия за данъчни цели (т.нар. черен списък на ЕС на данъчните убежища) и други.
Комисията PANA – изводи и препоръки
Комисията PANA, създадена след избухването на скандала „Панамските документи“ приключи работа в края на 2017 година и излезе с документ, съдържащ 206 извода и препоръки.
„Досиетата от Панама“ разклатиха доверието на гражданите в нашата финансова и данъчна система. Важно е да се възстанови доверието на обществото и да се гарантират справедливи и прозрачни данъчни системи и данъчна и социална справедливост. За тази цел комисията призовава Европейският съюз и неговите държави членки да прилагат надлежно и да укрепят своите правни инструменти, за да се осъществи преход от строга поверителност към прозрачност, взаимно сътрудничество и обмен на информация“, гласи документът още в началото.
В документа се припомня също така, че „правилното проверяване на крайните действителни собственици е съществено, за да се избегне използването на фиктивни дружества за изпиране на пари“ – препоръка, която едва ли ще се хареса особено на българският министър на околната среда и водите и кипърските собственици на фирмите, които концесионират Пирин и Витоша.
Друга препоръка в него „подчертава спешната необходимост от преосмисляне на европейския данъчен модел с цел да се ограничи нелоялната конкуренция между държавите членки“. Комисията също така „счита, че трябва да се съжалява, че продължават да съществуват много пропуски в действащото законодателство относно отклонението от данъчно облагане и в мерките срещу изпирането на пари както на равнище ЕС, така и на национално равнище, и счита, че спешно е необходимо надлежно изпълнение и допълнително укрепване на действащото законодателство“.
Документът настоява още, че „избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари продължават да бъдат световно явление и следователно изискват всеобхватни, ясни и съгласувани мерки, основани на взаимна подкрепа и засилено сътрудничество на равнище ЕС и на световно равнище и настоятелно призовава Европейската комисията да поеме водеща роля в световната борба срещу избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари“.
Същевременно документът, приет от европейския парламент признава „липсата на амбициозни и конкретни мерки за борба срещу данъчните убежища и във връзка с това обръща внимание на факта, че само увеличаването на прозрачността няма да бъде достатъчно за справяне с този проблем; следователно подчертава, че е необходимо спешно да се настоява за международно сътрудничество и многостранен подход, в който трябва да бъдат ангажирани развитите и развиващите се страни“.
Европарламентът също така „счита, че ЕС следва да направи незаконно поддържането на търговски отношения с правни структури, установени в данъчни убежища, ако крайният бенефициент не може да бъде идентифициран“.
Призовава се също така ЕК да публикува годишен публичен доклад относно използването на средства на ЕС, както и на парични преводи на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) към офшорни структури, включително броя и характера на блокираните проекти, обяснителни бележки относно основанието за блокиране на проекти и последващите действия, предприети, за да се гарантира, че средства на ЕС не допринасят пряко или косвено за избягването на данъци и данъчните измами.
Друга препоръка е „да бъдат прилагани санкции за дружества, банки, счетоводни дружества, адвокатски кантори и данъчни консултанти, за които е доказано, че са участвали в незаконни, вредни или неправомерни дейности с юрисдикции, които не оказват съдействие, или за които е доказано, че са улеснявали незаконни, вредни или неправомерни корпоративни данъчни режими, включващо правни средства в тези юрисдикции“.
Освен това парламентът „призовава Комисията да внесе предложение за преразглеждане на Директива 2014/24/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно обществените поръчки, което да включва мерки за възпиране на публичните администрации от работа с дружества, които използват данъчни убежища.
Също така се „изразява съжаление, че списъкът на ЕС с данъчни юрисдикции, които не оказват съдействие, одобрен и публикуван от Съвета, се съсредоточава само върху юрисдикции извън ЕС, като пропуска страни от ЕС, които са играли систематична роля в насърчаването и създаването на възможности за вредни данъчни практики и които не отговарят на критерия за справедливо данъчно облагане“.
„Съжаление“ се изразява и по повод това, че „няколко граждани на ЕС, субекти и видни политически личности са посочени в „Досиетата от Панама“, като се насърчава държавите членки да изяснят дали подобни споменавания са били надлежно разследвани и ако това е така, дали те представляват нарушения на националното право“. В документа се подчертава, че „за съжаление по подобен начин много граждани, субекти и видни политически личности, когато бяха поканени да сътрудничат с анкетната комисия, са отказали да предоставят информация, която би била полезна“.
Документът отбелязва, че според последните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно преките чуждестранни инвестиции Люксембург и Холандия заедно имат повече входящи чуждестранни инвестиции, отколкото САЩ, огромната част от които е в дружества със специална инвестиционна цел без съществена икономическа дейност, а Ирландия има повече входящи чуждестранни инвестиции, отколкото Германия или Франция.
Също така съгласно малтийската национална статистическа служба чуждестранните инвестиции в Малта са в размер на 1474% от размера на нейната икономика и отбелязва, че според проучване, проведено от Университета в Амстердам, 23% от всички корпоративни инвестиции, които в крайна сметка са достигнали до данъчни убежища, са преминали през Холандия. Според ЕП „тези данни са ясен знак за това, че някои държави членки улесняват прекомерни дейности по прехвърляне на печалби за сметка на други държави членки“.
Припомняме, че въпреки твърденията на някои философско-икономически неправителствени организации за отличната данъчна система на България, която има за цел да привлича инвестиции, най-голям дял от нетните преки инвестиции в България за януари – ноември 2017 г. идват именно от Холандия (735.7 млн. евро). За 2016-та година, по данни на БНБ, от Люксембург са дошли 19.9% от международните вложения в страната или нетно 135.6 млн. евро. Приблизително толкова голям е и делът на инвестиции, които са влизи у нас от Холандия за 2016-та (18.8% или нетно 128.1 млн. евро).
Комисията PANA отправя още редица изводи и препоръки, свързани с обмена на информация, законодателство за борба с изпирането на пари, звената за финансово разузнаване, счетоводството, банките, посредниците и много други.
