В началото на декември ЕК публикува черен списък на данъчните убежища в опит да ограничи избягването на плащане на корпоративни данъци, от което общността губи до 1 трилион евро годишно. Повод за съставянето му бяха т.нар. “Панамски книжа”, а обявяването му стана скоро след второто по мащаб разкриване на документи, свързани с укриването на данъци, известни като “Досиетата от Рая”. В тях се вижда как някои от най-богатите хора и корпорации, както и държавници, са се възползвали от услугите на данъчни убежища, за да избегнат справедливо облагане.
Иронично, самият черен списък сякаш само подчертава зависимостта на политическите и икономически елити в Европа от офшорните зони. Комисарят по икономически и финансови въпроси Пиер Московиси определи списъка като “недостатъчен отговор спрямо нивото на избягване на данъчно облагане”, заради провала на страните от общността да договорят някакви общи санкции срещу убежищата. Това не е изненада като се има предвид, че елитите в тези страни разчитат силно на офшорните зони, а цели държави като Холандия предоставят вратички за избягване на облагане на компании, извличащи печалбите си в ЕС.
Нещо повече, страните членки не успяха да се договорят дори за това дали трябва да приложат едни и същи критерии към всички, или да са по-внимателни с големите си “партньори”. В резултат към черния списък бе прикрепен “сив”, в които попадат зони, поели ангажимент да направят подобрения в данъчните си правила. Логично, сред 17-те юрисдикции, попаднали в черния списък, няма нито един значителен “инвеститор” в ЕС. Най-голямата страна в него е Южна Корея, която отговаря за 0.3% от преките чуждестранни инвестиции в ЕС. Печално прочулата се Панама също попада в този списък.
Други 47 юрисдикции са поместени в сивия списък, сред които на практика всички данъчни убежища в Европа – Джърси, Гибралтар, Остров Ман, Лихтенщайн, Андора, страните от Западните Балкани и др. Европейската комисия явно е получила уверения, че скоро ще отговорят на данъчните ѝ критерии и класически убежища като Сейшелите, Каймановите острови, Бахамите, Вирджинските острови и Бермуда.
Последната е един от най-големите външни “инвеститори” в ЕС. Вулканичната островна група, където е регистрирана и компанията-майка на Google, има БВП от 5.6 мрлд. долара (2014 г.), но отговаря за инвестиции в размер на 644 млрд. евро или малко над 10% от всички преки вложения в общността. Подобна е ситуацията с Джърси, владение на британската корона в Ламанша, което е осигурило 314 млрд.евро за икономиката на ЕС. Взети заедно всички 40-тина офшорни зони носят цели 29.3% от преките чуждестранни инвестиции. За сравнение, само Бермуда отговаря за повече инвестиции в ЕС от Канада, Япония и Китай взети заедно.
Офшорките са изпреварени единствено от САЩ, откъдето идват 38.1% от инвестициите в съюза. На второ място е Швейцария с 12.2%, следвана от офшорните гиганти. Интересното е, че дни преди ЕК да публикува списъка, Оксфам излезе със свой анализ, който твърди, че Швейцария е офшорна зона по критериите, зададени от комисията, които се считат за не особено строги. Те са групирани в три категории – прозрачност на облагането, справедливи данъци и прилагане на минималните стандарти на ОИСР против укриването на печалби. Швейцария все пак е попаднала в сивия списък и се очаква да направи подобрения по отношение на справедливостта на облагането.
Анализът на Оксфам стига и по-далеч като обявява, че четири страни от ЕС също отговарят на критериите на комисията за офшорни зони. Те са Холандия, Люксембург, Ирландия и Малта. Черният списък на ЕК обаче се отнася само за юрисдикции извън Европейския съюз. По отношение на три от тях – Люксембург, Ирландия и Холандия – Европейската комисия вече отсъди, че са предоставили данъчно укритие на мултинационални корпорации като Amazon, Apple и Starbucks.
