Около 68% от инвестициите свързани с изсичането на дъждовните гори в Амазония идват от компании, регистрирани в страни, в които не плащат данъци. Що се отнася до незаконния риболов, около 70% от известните кораби, занимаващи се с тази нелегална дейност, са регистрирани в данъчни убежища.
По думите на авторите, тези резултати показват, че схемите за избягване на данъци по същество субсидират унищожаването на околната среда.
Ако „Досиета от Рая” и „Панамските книжа” показаха как богатите хора и компании избягват личните и корпоративни данъци, то новото проучване разкрива за пръв път как данъчните убежища оказват значително въздействие и върху околната среда.
Когато става въпрос за обезлесяване, „офшорките“ играят ключова роля.
Анализът показва, че от почти 27 милиарда долара чуждестранен капитал, прехвърлен между 2000 г. и 2011 г. към ключови компании, занимаващи се с производство на говеждо и соя в Амазония, над 18 милиарда долара са дошли именно от офшорни зони.
Първото място в тези дейности се заема от Каймановите острови.
„Това не е незаконно! Това е част от вътрешното финансиране на компаниите, но ние се нуждаем от по-добра оценка на последиците за околната среда от използването на данъчните убежища – както законни, така и незаконни“, казва Виктор Галац, водещият автор на изследването, от Центъра за устойчивост в Стокхолм.
„От събраните от нас данни се вижда ясно, че има дъщерни дружества, регистрирани в офшорни зони, които предоставят заеми за определени дейности в Бразилия и Амазония“, допълва Галац.
Незаконният, недеклариран и нерегулиран риболов също е сериозна заплаха за океаните по света, но според тази статия по-голямата част от участващите лодки са или са били под флага на държави, които са данъчни убежища, по-специално Белиз и Панама.
Нещата приемат двойнствен характер, когато става дума за незаконен риболов, защото държавите от по-горе са известни с това, че не предприемат правни действия, ако корабите в техния регистър участват в незаконни дейности.
„Глобалният характер на риболовните компании, сложните структури на собственост и ограничената държавна намеса на много морски нации, правят сектора податлив към използването на данъчни убежища“, казва съавторът Хенрик Йостерблом, също от Центъра за устойчивост в Стокхолм.
Като цяло, въздействието на данъчните убежища върху природата се изразява в непряката субсидия, която те дават на компании, занимаващи се с дърводобив, животновъдство и незаконни риболовни дейности. За да се направи нещо по въпроса, това трябва да се признае на световно ниво, заявяват авторите на изследването.
„Трябва да насърчаваме финансовата прозрачност по такъв начин, че предоставянето на тази информация на публичността да носи ползи за всяка страна или компания, която прави това. Така ние ще разберем по-пълно какво се случва с капитала на терен“, казва Виктор Галац. „Това е глобален въпрос, който изисква международни действия – трябва да признаем, данъчните убежища като социален, икономически, а сега и екологичен проблем, който трябва да бъде решен в световен мащаб“, завършва ученият.
Изследването е публикувано в списание Nature Ecology & Evolution.
