Преди две десетилетия щатската разузнавателна общност започва да работи тясно с компании от Силициевата долина като част от усилията да следи гражданите в киберпространството. Интернет гигантът Google е част от тази история. Някои от разработките, довели до амбициозното създаване на интернет търсачката, са финансирани и координирани от организации, създадени от разузнавателнтие агенции.
Разузнавателните агенци са се надявали, че водещите учени в компютърната сфера в САЩ ще могат да вземат достъпната информация за потребителите, да я съчетаят с това, което ще стане известно като интернет, и да започнат да създават търговски дружества, които да служат както на секретните служби, така и на публиката. Разузнаването се е надявало да направлява революцията на суперкомпютрите от самото ѝ начало, за да може да изгради картина на това какво правят милиони човешки същества в новата дигитална информационна мрежа. Това сътрудничество е направило възможна всеобхватната публично-частна система за масово следене, съществуваща в САЩ днес.
Историята за съзнателното създаване на модерната система за масово следене на гражданите включва елементи от изненадващия – и до голяма степен непознат – произход на Google. Реалната история за произхода на компанията е малко по-различна от тази, позната на публиката, и дава по-ясна представа какво са искали да изградят създателите на Google Сергей Брин и Лари Пейдж, и защо. Това обаче не е само история за произхода на Google – това е историята за произхода на масовото следене и държавните пари, с които то е финансирано.
Разузнаването и Силициевата долина
В средата на 90-те години разузнавателната общност в САЩ започва да осъзнава, че им се отваря нова възможност. Компютърните специалисти са започнали да мигрират от университетите към частния сектор, основно благодарение на инвестициите от място, което скоро ще стане известно като “Силициевата долина”.
В ход е дигитална революция, която ще трансформира събирането на данни и начина, по който се обработват огромни масиви от информация. Разузнавателната общност е искала да оформя усилията на Силициевата долина в сферата на суперкомпютинга още в зародиш, така че те да са полезни на целите на военните и на националната сигурност. Дали оформящата се компютърна мрежа, която след време ще може да съхранява терабайти информация, ще може да вади интелигентни заключения от дигиталните следи, които хората оставят след себе си? Разузнавателните агенции имат огромен интерес да се намери отговор на този въпрос.
Макар събирането на разузнавателна информация да е техният свят, Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и Агенцията по национална сигурност (АНС) осъзнават, че бъдещето им вероятно ще зависи силно от фактори, които са извън правителството. В онзи момент администрацията на президента Клинтън заплашва да свие бюджетите на военните и разузнаването, а частният сектор от своя страна разполага с огромни ресурси. Ако разузнавателните агенции искат да осъществяват масово следене за целите на националната сигурност в тези условия, това ще изисква сътрудничество между правителството и нововъзникващите технологични компании.
С тази цел разузнаването се обръща към учените в американските университети, които създават компютърната революция. Тези специалисти вече разработват начини да се прави това, което никой от работещите в ЦРУ и АНС не може да се надява да постигне – да се събират огромни количества данни и да се обработват така, че да придобият смисъл.
История на държавното финансиране
Към онзи момент вече има дълга история на сътрудничество между най-добрите учени в САЩ и разузнавателната общност – като се почне от създаването на атомната бомба и сателитните твхнологии и се стигне до изпращането на човек на Луната.
Самият интернет е създаден в резултат от усилия, свързани с разузнаването. През 70-те години агенцията, отговорна за развитието на нови технологии за целите на военните, разузнаването и националната сигурност – DARPA, свързва четири суперкомпютъра, за да може да осъществява големи трансфери на данни. Около десетилетие по-късно тези операции са прехвърлени към Националната фондация за наука (NSF), която разпространява мрежата между университетите. В крайна сметка мрежата става достъпна и за широката публика, като по този начин се създава архитектурата и скелето на “World Wide Web”.
Същото се отнася и за Силициевата долина. Към средата на 90-те разузнавателните институции насочват финансиране към най-обещаващите технологични проекти в университетите, насочвайки усилията за извличане на полза и смисъл от масивите информация. Финансирането на компютърните специалисти става чрез незасекретена, широко разпределена програма, управлявана от ЦРУ и АНС чрез военни и разузнавателни подизпълнители. Името на този проект е Масивни цифрови информационни системи (MDDS).
Масивни цифрови информационни системи (MDDS)
Този проект е представен на десетки водещи компютърни специалисти в университетите Станфорд, Харвард, Карнеги Мелън, Масачузетския и Калифорнийския технологични институти, както и други академични институции. В доклада, представен на учените, е описано какво се надяват да постигнат ЦРУ, АНС, DARPA и другите агенции. Изследванията до голяма степен са финансирани и управлявани от несекретни институции като Националната фондация за наука, което би позволило достиженията да бъдат приложени в по-голям мащаб от частния сектор.
“Не само че активностите стават по-сложни, но променящите се условия изискват разузнавателната общност да обработва все по-големи и все по-различни обеми от данни”, се казва в доклада за MDDS от 1993 г. “В последствие от това разузнавателната общност приема проактивна роля в стимулирането на изследвания за по-ефективно управление на големи бази с данни и в подсигуряването, че изискванията ѝ могат да бъдат включени или адаптирани в комерсиални продукти. Тъй като тези предизвикателства не са уникални за някоя отделна агенция, комисията за управление на разузнавателната общност (CMS) създаде работна група за MDDS, която да идентифицира и оцени възможните решения”, пише още в документа.
През следващите няколко години заявената цел на програмата е да осигури над 10 гранта от по няколко милиона долара за развиване на тази концепция. Парите се прокарват основно през Националната фондация за наука, така че най-успешните и обещаващи концепции да могат да бъдат развити като интелектуална собственост и да сформират основата на компании, привличащи инвестиции от Силициевата долина. Този тип публично-частно партньорство в иновациите спомага за създаването на значими изследователски и технологични компании като Qualcomm, Symantec и Netscape. По този начин са финансирани и ключови разработки, свързани с технологии като доплеровия радар и оптичните влакна, които днес имат централна роля в бизнеса на големи компании като AccuWeather, Verizon и AT&T. В днешно време Националната фондация за наука осигурява близо 90% от федералното финансиране за университетски изследвания в сферата на компютърните технологии.
Крайната цел на ЦРУ и АНС
Изследователските звена на ЦРУ и АНС са се надявали, че най-добрите компютърни умове в академичните среди ще успеят да идентифицират модели на поведение, които те наричат “птици от едно ято” (birds of a feather). Точно както гъските летят в V-образна формация или ятата лястовици правят резки движения в пълна хармония, разузнавачите предвиждат, че големи групи хора със сходно мислене ще се държат еднакво в интернет. Първият незасекретен брифинг на разузнавателната общност за участващите учени е наречен “birds of a feather”, а през пролетта на 1995 г. се провежда и конференция със същото название, посветена на проекта MDDS.
Изследванията им целят да проследяват дигиталните отпечатъци в рамките на разрастващата се глобална информационна мрежа, тогава известна като World Wide Web. Възможно ли е цял един свят от цифрова информация да бъде организиран по начин, който да позволява търсенията на хората в тази мрежа да бъдат проследявани и сортирани? Възможно ли е техните заявки да бъдат свързвани помежду си и подреждани по важност? Възможно ли е моделите на поведение да бъдат идентифицирани сред това море от информация, така че общности и групи хора с подобно поведение да бъдат следени по организиран начин?
Работейки с нововъзникващите компании за дигитални данни, разузнавателните агенции искат да проследяват хора със сходно мислене в интернет и да ги идентифицират по оставените от тях дигитални отпечатъци, точно както отпечатъците от пръсти позволяват идентифицирането на престъпници. Разузнавателните агенции предвиждат, че потенциалните терористи ще комуникират помежду си в новия глобален, свързан свят – и че ще могат да бъдат проследявани чрез моделите на поведение, намиращи се в огромното количество нова информация. След като веднъж такава група хора бъде индентифицирана, тя може да бъде проследена по дигиталните си следи навсякъде.
Сергей Брин и Лари Пейдж, момчетата-чудо
През 1995 г. един от първите грантове по MDDS е даден на екип по компютърни изследвания в Станфордския университет, който от десетилетия получава финансиране от DARPA и Националния фонд за наука. Основната цел на този грант е “оптимизиране на много сложни заявки, описвани чрез използване на подхода query flocks”. Друг грант от Националната фондация за наука – който е и най-близко свързан с произхода на Google – е част от координирани усилия за създаване на огромна дигитална библиотека, използваща за основа интернет. И двата гранта се използват за изследванията на двама студенти, които отчитат бърз прогрес в класирането на уеб страници, както и в проследяването и обработването на заявките на потребителите – бъдещите съоснователи на Google Сергей Брин и Лари Пейдж.
Изследванията на Брин и Пейдж в рамките на тези грантове се превръщат в основата на Google: хората използват функции за търсене, за да открият точно каквото искат насред голямо количество данни. Разузнавателната общност обаче вижда малко по-различни ползи от техните изследвания – възможността една мрежа да бъде организирана толкова ефективно, че отделните потребители да бъдат самостоятелно идентифицирани и проследявани.
Този процес се вписва идеално в целите на контра-тероризма и вътрешната сигурност – отделни хора и групите със сходно мислене, които могат да се считат за опасност за националната сигурност, могат да бъдат идентифицирани в интернет, преди да са нанесли вреди. Това обяснява защо разузнавателната общност е намирала разработките на Брин и Пейдж толкова привлекателни. Дотогава ЦРУ трябва да използва основно агенти на терен, за да идентифицира хора и групи, които могат да представляват заплаха. Възможността такива хора да бъдат проследявани виртуално променя всичко.
Така се поставя началото на това, което след няколко години ще се превърне в Google. Двама представители на разузнавателната общност, отговарящи за програмата MDDS, се срещат редовно с Брин, докато работи над изследването си. Той публикува още няколко научни доклада, изготвени в резултат на финансирането от MDDS, преди заедно с Пейдж да напуснат университета, за да основат Google.
Това финансиране помага на Брин и Пейдж да вършат работата си и спомагат за технологичните им пробиви при класирането на уеб страници и проследяването на заявки. Брин обаче не е работел за разузнаването. Той е бил просто университетски изследовател, възползващ се от спонсорството, осигурявано от ЦРУ и АНС чрез програмата MDDS. Тогава Google все още не е създаден.
Програмата MDDS не се споменава в официалните версии за произхода на Google – макар че дори главният докладчик за гранта, по който е работел и Брин, специално да споменава Google като директен резултат от това изследване. “Основната технология, която позволява да се откриват конкретни страници много по-точно, отколкото други търсачки, бе частично подкрепена от този грант”, се заявява в отчета. В публикувана научна разработка, включваща част от основната работа на Брин, авторите също споменават гранта, дошъл по линия на програмата MDDS.
Всяка история за създаването на Google споменава само един друг федерален грант – за създаване на “дигитални библиотеки”, който е целял да позволи на изследователите в Станфорд да търсят в целия масив на World Wide Web, който по онова време се съхранява в сървърите на университета. “Разработката на алгоритмите на Google е извършена на компютри, повечето от които предоставени по линия на проекта за дигитални библиотеки, финансиран от Националната фондация за наука, DARPA и NASA”, се казва например в сайта на Stanford Infolab. Националният фонд за наука също споменава само финансирането за дигитални библиотеки, но не и гранта от MDDS в своята версия за произхода на Google.
В своят прословут научен доклад от 1998 г. “Анатомия на широкомащабната хипертекстуална уеб търсачка”, който описва създаването на Google, Брин и Пейдж благодарят на Националната фондация за наука и DARPA за гранта за създаването на дигитални библиотеки в Станфордския университет. Но грантът от програмата MDDS на разузнавателната общност, който е насочен конкретно към разработване на технологиите, върху които ще бъде изграден Google, потъва в забвение.
В миналото Google са заявявали, че компанията не е финансирана или създадена от ЦРУ. Например когато през 2006 г. се разпространяват истории, според които Google години наред са получавали финансиране на разузнаването, за да помагат в антитерористичните усилия, от компанията заявиха пред медиите, че “тези твърдения са напълно неверни”.
Имало ли е директно финансиране от ЦРУ към Брин и Пейдж, поради което може да се смята, че агенцията е създала Google? Не. Но дали Брин и Пейдж са разработвали точно каквото ЦРУ, АНС и другите служби са се надявали, и то с помощта на техните грантове? Абсолютно.
За да разберем значимостта на това трябва да си дадем сметка какво са се опитвали да постигнат разузнавателните служби, като са насочвали безвъзмездно финансиране към най-добрите компютърни специалисти в академичните среди. ЦРУ и АНС финансират целева програма, която от самото си начало е насочена към създаването на нещо, което изглежда точно като Google. Големият пробив на Брин при класирането на страници и проследяването на заявките на потребителите, както и свързването им към големия брой извършени търсения, на практика служи като идентифициране на “ятата птици” в мрежата. Това до голяма степен е била и целта на програмата MDDS на разузнавателните агенции. Успехът на Google надминава дори най-смелите им мечти.
Следите на разузнаването в Силициевата долина
Опасенията за неприкосновеността на личния живот във виртуалното пространство нарастват през последните години предвид пресичането на интереси на службите и технологичните гиганти. Повечето хора обаче все още не осъзнават до каква степен службите разчитат за работата си на най-големите научни и технологични компании.
Групи за защита на гражданските свободи от години изразяват опасенията си, особено след въвеждането на т. нар. “Патриотичен закон” след атентатите от 2001 г. “Прокаран набързо в името на националната сигурност само 45 дни след 11 септември, “Патриотичният закон” бе първата от много промени, които улесниха следенето на обикновените американци от страна на правителството. Правомощията бяха разширени към следене на комуникациите по телефон и електронна поща, данните за банкови сметки и кредитни карти, и проследяване на дейността на невинни американци в интернет. Макар повечето американци да смятат, че тези промени са направени с цел да се хващат терористи, “Патриотичният закон” всъщност превръща обикновените граждани в заподозрени”, посочват от Американският съюз за граждански свободи.
Когато бъдат запитани, най-големите технологични и комуникационни компании в САЩ – от Verizon и AT&T до Google, Facebook и Microsoft – заявяват, че никога не са предлагали сами да предоставят огромните си бази с данни за потребителите на властите и службите за сигурност. Те твърдят, че го правят само в отговор на призовки и искания, изготвени според изискванията на “Патриотичния закон” – макар разкритията на Едуард Сноудън да показаха друга реалност.
Дори и един бърз преглед на публичната информация за постоянните искания за разкриване на информация показва колко малко означават обещанията на компаниите за защита на личните данни. Според публичните данни за периода 2016-2017 г. местни, щатски и федерални служби са направили 260 хил. искания за получаване на информация, свързана с националната сигурност или криминални случаи от Verizon, над 250 хил. пъти от AT&T, както и близо 24 хил. пъти от Google.
Исканията, свързани директно с националната сигурност или контра-тероризма представляват много малка част от всички. Юридическият процес, въведен чрез “Патриотичният закон”, обаче вече е станал толкова рутинен, че компаниите вече имат специални служители, които да обработват постоянния поток от искания за разкриване на информация.
По този начин сътрудничеството между разузнавателните служби и големите технологични компании се оказва особено успешно. Когато службите за национална сигурност искат да идентифицират и проследят конкретни хора и групи, те знаят към кого да се обърнат – и го правят често. Това е била и целта от самото начало – и успехът вероятно е по-голям, отколкото някой изобщо е можел да си представи тогава.
*Джеф Несбит е бивш директор по правните и обществени въпроси в Националната фондация за наука
About The Author
