Toby Moses, The Guardian
Какво е общото между „Междузвездни войни VIII: Последният джедай“ и Джереми Корбин? Странните шапки и обичта към пухкавите същества – едва ли, а те не са уникални само за новия филм от сагата. Не, това което може да се каже и за лидера на лейбъристите и за „Последният джедай“ е, че те са червени, като светлинния меч на Кайло Рен.
Независимо дали сте фенове на последния VIII епизод или не, то не може да се отрече революционният подход на филма към канона на сагата. И не само защото той е първият от поредицата, преминал теста Bechdel. Ако неговият предшественик „Силата се пробужда“ се отличаваше с женски главен герой и силни роли на афро-американец и латиноамериканец, то последната част бе още по-прогресивна, защото се прицели в самия капитализъм, режима на Тръмп, и най-важното – самото понятие за герои.
Иронията се крие във факта, че режисьорът Райън Джонсън е използвал парите на корпоративния гигант Disney, за да посади семената на антифашисткия, анти-капиталистически егалитаризъм в умовете на младите хора по света. Още повече, че посланието въобще не е завоалирано. Има цяла сцена, развиваща се в междугалактическо казино, където буквално става въпрос за злините на неограничения капитализъм – само измамниците стават богати и процъфтяват, като продават оръжие и на двете страни. Напомня ли ви на нещо?
Историите, които си разказваме, било чрез филми или книги, имат последствия, излизащи извън рамките на фантазията. Disney са едни от главните отговорници за обсесията по принцесите, а „Междузвездни войни“ подхранва вроденото ни желание за героичност. „Последният джедай“ обаче има едно ясно послание – всеки може да бъде герой, така че нямате оправдание да не участвате в борбата. Последният кадър на филма (спойлер) включва момченце, поробено от междугалактическо казино, което невинно използва силата за детинщини, преди да се вгледа в звездите над себе си. Само по себе си това е препратка към Люк Скайуокър, който гледа към двойния залез в оригинала от 1977 г., но освен ако момчето не се окаже отдавна изгубен клонинг на Дарт Вейдър, това е радикална промяна.
Надеждите на галактиката вече не са монопол изключително и само на клана Скайуокър. Сега зависи от всеки един от нас, дори и от стоящото най-долу поробено момченце, да се опълчи срещу империята. А кой оглавява злата империя? Естествено, че бял мъж с аристократично потекло, който произхожда от най-известното семейство на галактиката и е син на принцеса.
Оригиналната трилогия беше свързана с чакането на герой, който да спаси света от тираничен и авторитарен режим, а първите 3 епизода бяха един (макар и заблуден) опит да се проучи как демокрацията лесно може да се превърне в диктатурата. По всичко личеше, че новата трилогия ще е повторение на оригиналната. След Епизод VII всички въпроси бяха относно родствените връзки на новата героиня, Рей. Тя сигурно е Скайуокър? Или поне наследник на Кеноби? А може би във вените и тече малко от кръвта на Йода?
Не. Филмът на Райън Джонсън сложи точка на тези догадки, като разкри, че родителите на Рей са галактически отрепки, без никакво значение, които са продали дъщеря си за малко алкохол. Режисьорът изведе поредицата на ново ниво, в което тиранията може да се победи само от обединена общност, а не от династии. Всъщност филмът показва, че династиите са нещо доста опасно – все пак последният от клана Скайуокър отново се оказа непоправим злодей.
В епохата на Тръмп, Брекзит и обща безнадеждност има нещо, което определено трябва да бъде казвано по-често – нищо няма да се оправи, ако чакаме герой или месия, който да оправи всичко. Ние всички сме отговорни и способни да оправим нещата – независимо откъде сме. Единственият начин тази съпротива да спечели е, ако работим заедно и признаем таланта и потенциала на всички хора.
Важно е това послание да се чуе добре и от двете страни на Атлантическия океан. Доналд Тръмп е очевиден злодей, чието поведение може да се нарече фашистко. Масовите протести може да са посъбудили либералните американци от самодоволството, царящо преди изборите от 2016 г. Посланието обаче е важно и за Великобритания – не можем да разчитаме на някой друг, да ни измъкне от лапите на консервативното правителство, особено ако сами не се опитаме да направим нещо по въпроса. Твърде голяма част от лейбъристката партия е застинала в оригиналите от 70-те, чакайки галактическият месия от „Нова Надежда“, който да ги поведе към светлината – независимо дали е Дейвид Милибанд надясно, или Джереми Корбин вляво.
Истината е, че бъдещето на Лейбъристката партия, както и на „Междузвездни войни“, се крие в обикновените хора. Всички ние можем да бъдем героя, просто трябва да вярваме, че можем да бъдем промяната, която искаме да видим в този свят – по същия начин стоят нещата и в една далечна галактика.
Без значение какво са ни разказвали в безбройните героични епоси през хилядолетията, всеки от нас има своята тежест и може да допринесе за промяната към по-добро. Без значение дали харесвате „Последният джедай“ или не, това е едно добро послание, което е достигнало до множество деца преди Коледа.
