В края на ноември в Украйна започна делото срещу заподозрените за убийството на журналиста Олес Бузина, извършено преди две години и половина. Бузина бе застрелян пред дома си на 16 април 2015 г., като убийството му бе част от поредица съмнителни смъртни случаи на политици и общественици с негативно отношение към новата власт.
Бузина и опозиционният депутат Олег Калашников бяха убити, след като адресите им бяха публикувани в сайта за „изобличаване” на „анти-украинци” Миротворец. (През 2016 г. въпросният сайт, създаден по инициатива на депутата и бивш съветник на украинското МВР Антон Геращенко, публикува личните данни за хиляди международни журналисти, включително български, отразявали събитията в Донбас).
Обвиняемите за убийството на Олес Бузина са двама националисти – Денис Полищук (по прякор „Аллах”) и Андрей Медведко (по прякор „Менсън”). И двамата членуват в дясната екстремистка организация C14, която според разследване на украинския портал „Страна” се оказва косвено финансирана от държавата.
Тази организация многократно се е оказвала в центъра на скандали – нейни членове редовно нападат хора, чиито възгледи намират за „антиукраински”, а нейни членове са обвинявани и във военни престъпления. Наскоро ръководителят на C14 Евгений Карас призна, че си взаимодейства тясно с украинските спецслужби за идентифицирането на „врагове на народа”. Бивши съратници на Карас също са го обвинявали в сътрудничество със службите.
Журналистите от „Страна” изтъкват, че това е само върхът на айсберга, тъй като са открили редица доказателства, че държавата финансира структури, близки до С14.
Какво означава „С14”?
Организацията С14 възниква като радикално крило на националистическата партия „Свобода”. Тази партия започва политическото си битие като „Социал-национална партия на Украйна”. Един от основателите ѝ е Андрей Парубий – ръководител на отбраната на Майдана, който в момента е председател на Върховната Рада. През 2012 г. партията успява да влезе в Радата, което кара Европейският парламент да излезе с с декларация, че се притеснява от влизането в украинския парламент на тази “расистка, антисемитска и ксенофобска” организация. “Свобода”, взема активно участие в протестите на Майдана и получава четири министерства в първото правителство след свалянето на Янукович.
Числото 14 в името на радикалната организация е един от популярните кодове на неонацистите и белите расисти по света. Числото 14 е препратка към броя думи в лозунга „We must secure the existence of our people and a future for white children” (Длъжни сме да подсигурим съществуването на нашия народ и бъдещето на белите деца”) на американския неонацист Дейвид Лейн. Обикновено се използва в съчетание с друг неонациски код – „88” (според реда на буквите в азбуката – HH, Heil Hitler). По същата логика числото „18” се използва като код за инициалите на Адолф Хилтер. Името на украинската групировка вероятно е вдъхновено от международната неонацистка организация C18 (Combat Adolf Hitler).
В интервю за украинската редакция на BBC, която нарича групата „хулигани, които ловят сепаратисти”, членове на C14 отричат, че това е произходът на името им. По техните думи името идва от думата „Сич” (Сiч), а числото 14 е вкарано, защото органзиацията е създадена на 14 октомври. Евгений Карас пък заявява, че използването на „1” вместо буквата „и” идва от традициите на Украинската въстаническа армия.
Според регистъра на юридическите лица обаче организацията е регистрирана на 13 февруари 2015 г., а не на 14 октомври. Освен това пълното ѝ название е „Сiч – С14”, така че явно неонацисткият код не служи за заместване на думата Сiч. Освен фактическия лидер на организацията Евгений Карас, в ръководството ѝ влиза и брат му Владимир.
Стоящата зад C14 група националисти е създала няколко други организации с по-представителен имидж, чрез които те са получавали пари от украинския бюджет.
Крайнодесни правозащитници
Двамата обвиняеми в убийството на Олес Бузина Медведко и Полищук се явяват съучредители на обществената организация „Национален център за правна защита”. Според данните в регистъра за юридическите лица Полищук оглавява организацията, докато Евгений Крас, на чийто адрес е направена регистрацията, може да подписва всякакви документи от нейно име.
Зад кулисите на образователен проект
Най-уважително изглеждащата от организациите на тази група крайнодесни активисти се нарича „Образователна асамблея”. Основно по нейна линия националистите получават официална поддръжка от държавните институции, включително финансова.
Сред учредителите на „Образователна асамблея” освен Евгений Карас са и Николай Панченко и Татяна Бурянова. Панченко е вписан като ръководител, а Карас отново има право да подписва всички документи на организацията.
За да създадат авторитетен образ на „асамблеята”, Карас и компания канят на нейни събития известни личности, като списъкът с лектори включва чужденци, журналисти, политици и директори на антиспин фондове.
183 хил. от бюджета на Киев
Явно благодарение на позиционирането си като образователен проект, тази свързана с С14 организация успява да получи финансиране и подкрепа от държавните институции. През 2016 г. проектът „Простор” (Простір) на „Образователна асамблея” получава бюджетно финансиране в размер на 183.5 хил. украински гривни. Като автор на проекта е посочен лидерът на C14 Евгений Карас.
Парите са част от т.нар. „обществен бюджет” на киевската община, който се разпределя между проекти, които са събрали най-много гласове при гласуване в интернет. С тези средства „асамблеята” се обзавежда с всичко необходимо за провеждане на масови мероприятия – генератор, кафе машина, компютри, фотоапарати, камери и др. Освен транспортните разходи за 35.7 хил. гривни, най-голямото перо в проекта е закупуването на „пуфове” за 60 хил. За сметка на киевската община са закупувани дори хилки за тенис на маса.
През 2017 г. апетита на „Образователна асамблея” нараства и организацията кандидатства с три проекта по 2 млн. гривни всеки – за безопасност, спорт и образование. След поредица негативни публикации за връзките на асамблеята с десните екстремисти обаче тези проекти не успяват да съберат достатъчно гласове.
Спорт и война
Друг голям партньор на „Образователна асамблея” се явява и украинското Министерство на младежта и спорта. Според публикувана на сайта на министерството информация, през тази година асамблеята е била партньор в организацията на редица мероприятия с военно-патриотична тематика в столицата както и в Житомирска и Черновитска области.
Още една структура на неонацистите от С14 се радва на държавна подкрепа: „Съюзът на ветераните от войната с Русия”. Тази обществена организация е регистрирана от един от обвиняемите за убийството на Олес Бузина – Денис Полищук, заедно с Евгений Карас и Николай Полищук. Евгений Карас оглавява организацията, чиято адресна регистрация съвпада с неговото местожителство.
През август тази година „ветеранската” организация и департамента по семейството, младежта и спорта към Черниговската областна администрация са организирали военно-патриотичен събор „Ястреб – 2017”. Според информацията в сайта на местната власт за това са били отделени средства от бюджета.
Според данните в портала за бюджетните средства Е-дата за това мероприятие се били похарчени общо над 80 хил. гривни, 63 хил. от които са отишли за наем на оборудване от киевска фирма.
Защо С14 излизат сухи от водата?
В допълнение към осезаемата държавна подкрепа, активистите на С14 често успяват да избегнат проблеми със закона за ситуации, при които обикновените граждани биха се оказали зад решетките.
Например заподозрените в убийството на Бузина Полищук и Медведко са задържани още на 18 юни 2015 г., но в последствие Полищук е пуснат под гаранция в размер на 5 млн. гривни (и е посрещнат като герой от съратниците си). След това съдът отменя това решение и Полищук е повторно арестуван. На 9 декември 2015 г. обаче той пак е освободен под домашен арест, този път дори без гаранция. Малко по-късно под домашен арест е пуснат и Медведко.
През март 2016 г. съдът отменя домашния арест за Полищук, а при Медведко мярката е заменена с подписка. По този начин обвиняемите за убийството на журналиста фактически се оказват на свобода.
През август тази година пътната полиция спира автомобила на Евгений Карас и му съставя акт за шофиране в нетрезво състояние. Съдът обаче прекратява делото под предлог, че използваният дрегер не е бил включен в списъка с техническите средства на полицията.
Може би Карас е бил искрен като е разказвал за връзките на организацията си със спецслужбите. Но както се вижда те си сътрудничат не само със силоваците, но и с цивилните институции. И докато първите осигуряват на десните екстремисти чадър”, то вторите им гарантират финансови постъпления от държавния бюджет, заключават журналистите от „Страна“.
