С настъпването на първите студени дни идва и моментът да се запитаме доколко сме готови да посрещнем зимата. Оказва се, че българите са изправени пред различни проблеми. Едни чувстват недостиг от лифтове на Банско, а други – на средства за отопление, но по някаква причина общественото внимание се концентрира преимуществено върху първите.
Междувременно 39.2% от хората не могат да посрещнат сметките за адекватно за сезона отопление и се налага да се лишават от такова. Това е 4.5 пъти по-голям дял от средния за всички страни в ЕС от 8.7%. Последните обобщени данни на Евростат са за 2016 г., но статистиката показва, че едва ли можем да очакваме подобрение през настоящия отоплителен сезон. Според НСИ, разходите за жилището, в които влизат и тези за отопление, са се увеличили с 20.3% на годишна база до края на септември, докато в същото време доходите на домакинствата се повишават с 9.4%. И докато разходите се увеличават за всички, то това не важи за доходите – най-ниската подоходна група се “радва” на по-скромен или дори никакъв ръст, за което говори препускащото неравенство в страната.
Ако вземем групата на лица с доход до 60% от медианната заплата, ще видим, че огромното мнозинство от тях не може да посрещне зимните сметки. Само Гърция и Кипър са относително близо с около половината население в такова положение. В мразовитите скандинавски страни по-малко от 5% от най-бедните хора не могат да си позволят да поддържат достатъчно топли жилищата си.
Статистиката за България е още по-смущаваща по отношение на други уязвими групи. Например, 51.2% от живеещите сами не могат да посрещнат разходите за отопление срещу 10.9% средно за ЕС. Това засяга непропорционално жените, заради по-ниските доходи, които получават и в резултат 55.7% от тях не живеят при адекватна за сезона температура – отново най-високия дял за ЕС.
Приблизително 3/4 от семействата с три деца също ще прекарат зимата на студено. Тук вероятно най-ясно си личи контрастът с ЕС, където такава е съдбата на 9.2% от тези семейства. Това е и един от малкото индикатори, по които България не е отбелязала подобрение спрямо 2007 г., когато делът им е бил приблизително същият, макар че в годините на криза той се е увеличил до 86%.
Като цяло все пак обществото ни отбелязва прогрес, намалявайки делът на хората, лишаващи се от адекватно отопление с 27 процентни пункта от 2007 г. насам и със 7 пункта след 2011 г. България обаче трябва да положи извънредни усилия, ако иска да заприлича на европейска страна по този показател. Вместо това се случва тъкмо обратното – в последните три години не се забелязва практически никакво подобрение, въпреки държавните инвестиции в програми за саниране.
Най-вероятната причина за това е, че спестените средства от енергийна ефективност отиват за покриване на постоянно растящите сметки. Така програмата не постига основната си цел, дефинирана от Бойко Борисов – „чрез обновяването на жилищни сгради да осигури топлинен комфорт и по-добри условия на живот за гражданите.“
About The Author
