Средните доходи на лице от домакинство през третото тримесечие нарастват с 9.4% на годишна база, докато разходите се увеличават с 13%, показват данните на НСИ. Най-сериозно увеличение бележат разходите за сметките, свързани с жилището – вода, електричество, отопление, подобрения и поддръжка, които са скочили с 20.3%. Това се вписва в общата тенденция да се увеличава делът на хората в България, за които битовите сметки представляват прекомерна тежест, които са 20.7% през 2016 г., и вероятно ще нарастнат през настоящата година, въпреки икономическия растеж. По този показател страната ни е втора в ЕС след Гърция.
Веднага след жилищните разходи по увеличение на цената, се нареждат тези за транспорт и съобщения, които нарастват с 17.6%, следвани от разходите за храна (7.6%). Разходите за здравеопазване също се увеличават с 3.1%, като в тази графа не влизат здравноосигурителните вноски, а само доплащанията от джоба на пациента за лекарства и лекарска помощ, които отново са вторите най-високи в ЕС. Макар в абсолютни стойностите разходите на домакинствата за здравна грижа, образование, култура и свободно време да се увеличават, като относителна част те намаляват, “изядени” най-вече от ръста на дела на битовите сметки. За някои от тях, например тези за водоснабдяване, можем да кажем, че ще продължат да нарастват устойчиво през следващите няколко години.
Интересна е и динамиката на доходите на домакинствата, над 80% от които се дължат на работна заплата или пенсии. Докато доходите от заплата обаче се увеличават с 10% за една година, то тези от пенсии остават на същото ниво. Как да си обясним този застой, когато в средата на годината правителството повиши минималната пенсия с 19 лв., а социалната – с 2?
Най-логичното обяснение е, че въпреки увеличенията все повече нови пенсионери получават минимални пенсии в резултат от нарастващите изисквания за трудов стаж. Освен това вероятно все повече се усеща тежестта на сенчестата икономика, на която държавата и до днес не успява да противодейства. Укриването на осигуровки бе криминализирано през последните години, но досега не е издадена нито една присъда. Държавата избягва да използва ефективно и някои механизми за изсветляване на доходите, като увеличението на минималните осигурителни прагове, повече от половината от които ще бъдат на нивото на минималната заплата през 2018 г.
Делът на другите социални плащания в доходите на домакинствата остава незначителен и подкопава мита за щедрата социална държава у нас. Обезщетенията за безработица носят половин процент, детските надбавки – 0.7%, а всички останали социални помощи – 1.9%:
