Павленски подпали ФСБ и Френската банка. Намерете разликите

Различните реакции към пърформънсите на Пьотр Павленски в Москва и Париж пораждат размисли за лицемерието и за седалището на реалната власт в днешно време

Павленски изчаква спокойно да бъде арестуван от полицаите, записвайки своята акция (снимка: YouTube, RT)

Пьотр Павленски е един от най-радикалните артисти днес. Той е руснак и принадлежи на традиция на радикалния политически пърформанс, който има корени в историята.

Сигурно сте видели поне една от акциите му, отразени в медиите. Той си зашива устата. Или си заковава тестисите на Червения площад. Полицията го прибира, но след това го освобождава. Руската либерална преса и западните и еквиваленти веднага скачат в защита на артиста: „Това е изкуство“. Радикалното изкуства удря точно там, където боли.

След това Павленски направи дори по-радикален жест. Запали вратата на „Лубянка“ – офиса на ФСБ (бившото КГБ). Беше арестуван, съден, глобен за хулиганство и освободен. „Свободният свят“ бе в екстаз: какъв удар само бе нанесен на Кремъл.  Запалил бе „портите на ада“. Хубава работа направи Павленски. Така е с радикалното изкуство.

Само че артистът не искал да плаща глобата. И избягал във Франция. Посрещнали го добре – нали се е борил с путиниския режим.

Но… тук започва истински интересната част.

Хората забравят, че Павленски е руснак и се бори не само с Путин, както биха искали те. Бори се с всички. А властта има много олицетворения.

Артистът се огледал в Париж и си казал: къде тук е Властта? Веднага я идентифицирал: Френската централна банка.

На 16 октомври 2017 г. в 4 часа сутринта той запалва вратата на Френската банка, като знак за началото на световната революция. Идват полицаите, прибират го и го отвеждат в съда. Осъждат го на мига. Присъдата: да бъде пратен право в психиатрията.

Как може един артист да бъде отведен в психиатрия? Значи той вече не е артист, а е болен човек? Значи едно и също поведение в различни контексти има различни значения? Тогава това, което на Изток е изкуство, на Запад е болест? Така правеха само тоталитарните режими. Как така Павленски вече не прави изкуство? И защо веднага млъкнаха просветените гласове на Запада? Къде е свободната преса? А, да, разбирам – Банката е по-силна от Путин и ФСБ? Или пък имаме тройни стандарти? Страх ни е много от банките? Има ли Банката такава власт?

Действието на Павленски има двойна стойност: показва ни безбрежното лицемерие на „добрия свят“, както и къде стои истинската Власт.

Да помислим.  Това е което Павленски ни подканя да направим. Надявам се да бъде освободен възможно най-бързо. Болест има, но със сигурност е някъде другаде, а не в него.

Василе Ерну

Василе Ерну е роден в СССР през 1971 г. Завършил е Философския факултет на Яшкия университет „Александру Куза“ през 1996 г. Година по-късно получава магистърска степ по философия в Университета „Бабеш Боляй“, Клуж. Дебютира като писател с романа „Роден в СССР“ (2006 г.), преведен на много езици, включително на български. Следват различни книги с теми, свързани с историята, политиката и левицата. През последните години поддържа свои колонки в изданията România Liberă, HotNews, Adevărul, Timpul, Noua Literatură, Suplimentul de Cultură и Observator Cultural.

Оставете коментар