Жителите на Стара Загора не могат да се оплачат от скука. След като кметът Живко Тодоров определи в референдум границите на парк „Бедечка”, а после сам ги прекрои, сега в темата с танцова стъпка влезе областният управител Гергана Микова.
Както „Барикада” писа, на 28 септември общинският съвет на Стара Затова взе решение да прекрои общия устройствен план на града. Така към 200 декара от зеленото богатство на „Бедечка” бяха спасени от застрояване – ще бъдат парк, а не квартал. Съдбата на други 100 декара, съобразно промененото виждане на Тодоров, ще е противоположна – на тях ще се строи. Но дори и половинчато решението на съветниците
бе посрещнато с радост и надежди
от защитниците на парка. По-голяма част от пространството ще се запази, това е огромен успех предвид маститите инвеститорски и политически интереси там.
Оказа се обаче, че не всичко е приключило на 28 септември. Вечерта на 16 октомври областната администрация в Стара Загора е публикувала на сайта си решение, което определя актът на съвета за незаконосъобразен. Чудно решение е произвела областната управителка Гергана Микова, и то какво!? Приказно! Всъщност ползваме думичката „решение” единствено поради факта, че въобще не е ясно какво точно е сътворила тя. Подписаният от нея документ все трябва да има название, затова ползваме „решение”.
Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, който определя правата на областните управители спрямо решенията на общинските съвети, и на който се позовава Микова, губернаторът има две възможности за реакция спрямо незаконосъобразен акт. Той или може да върне акта за ново обсъждане в съвета, или да ги оспори пред съответния административен съд. Микова обаче не връща решението за „Бедечка” на старозагорския общински съвет и това може да го види всеки читател. Обръщайки се към местния парламент и кмета тя го… оспорва. А оспорване, видно от закона, може да има само пред съд. Пред съвет, повтаряме, може само да го върне. От написаното от нея въобще не става ясно какво точно прави.
Актовете, които един областен управител връща за ново обсъждане в местния парламент, автоматично престават да действат. За да са в сила, следва съветниците да ги прегласуват. Тоест ако Микова е върнала решението за „Бедечка”, то вече не действа. Но в случая явно е в сила. Защото Микова се обръща към съветниците – „ (решението)… следва да бъде отменено”. Моли ги един вид. Как няма да ги моли, след като просто е изработила… становище за сведение.
Накратко – областната управителка оспорва решението за „Бедечка” пред ОбС, без да има право да го оспорва; има право да го върне, но не го връща; ако го върне, то се обезсилва, но тъй като не го връща, удря на молба съветниците да го отменят; молбата ѝ е с правна сила на вестникарска статия или фейсбук статус.
Две са версиите за тази чудна административна абра-кадабра. Първата – някой е отсъствал от часовете по право. Самата Микова е филолог (а още – учредител и координатор на НФСБ, заема поста от квотата на т.нар патриоти), но толкова ли могат юристконсултите ѝ? Втората версия – „ветото” на Микова е умишлено в абсурден вид, за да може да се отчете фиктивна дейност пред частници, собственици и строители, които желаят „Бедечка” да не е парк. Не стоят мирни те тия дни – опитват всякакъв натиск. Областният управител Микова, освен нескопосано и правно неиздържано да върне топката в общинския съвет, прави и друго –
праща „акта” си за сведение на прокуратурата.
Явно иска други да се занимават с горещия картоф, не го ще при нея.
Решението на общинския съвет Микова счита за незаконосъобразно поради факта, че гласуваният проект бил различен от подложения на обществено обсъждане по-рано. Но този аргумент бледнее пред останалия абсурд.
Целият този фрагмент от сагата с „Бедечка” е в графата „Сълза и смях”. Но тъжната истина е, че борбата за въздух, пространство, зеленина и уют в България е дълга, тежка и продължителна. Още много има да се изтърпи.
„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:
