Бел. ред.: През есента на 2015 г. правителството на България откри в Самоков модерно регионално депо, което трябваше да приеме отпадъците на четири общини. Изграждането на съоръжението стана чрез финансиране от Европейския съюз. Макар лентата да бе прерязана с фанфари, до откриването се стигна трудно, тъй като голяма част от жителите на общината не искаха сметището. Водеха се съдебни дела, бе събрана и подписка с искане за референдум, чието провеждане не бе разрешено от общинския съвет на Самоков. Две години по-късно депото… не работи. Или функционира с минимален капацитет (самоковски съветници се опитаха да узнаят, но не получиха отговор). По-долу публикуваме мнението на самоковчанина Георги Хаджийски за ситуацията със сметището днес и въобще за чистота в общината. Хаджийски е кмет на разположеното на 2 км от Самоков село Драгушиново, а депото се появи в съседство. То е и на хвърлей от река Искър. Хаджийски бе един от инициаторите на несъстоялият се референдум.
Само преди около две години в непосредствена близост до град Самоков беше построено едно от най-скъпите обществени съоръжения в региона – Регионалното депо за отпадъци. За неговото изграждане бяха изразходвани ни повече, ни по-малко от 9 478 365,19 (девет милиона четиристотин седемдесет и осем хиляди триста шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки) от средства, събрани от европейските и българските данъкоплатци. Построено върху абсолютно неподходящ терен и против волята на гражданите на общината, като единствен и що годе разумен аргумент за наличието на това ново депо, предназначено да събира боклуците на Самоков, Ихтиман, Костенец и Долна баня, би могло да бъде изтъкнато предположението, че то е предназначено да осигурява модерна система за управление на отпадъците в региона, която да отговаря на законодателството на ЕС и неговите екологични норми, критерии и стандарти. Но какво е положението конкретно в Самоков днес? Изпълнява ли своите функции това толкова скъпо съоръжение?
През 2016 г. с присъщия конформизъм общинския съвет на Самоков взе решение за
пореден заем в размер на над 580 000 лв. с цел дооборудване на новото скъпо депо
с твърде важни неща, които се оказаха непредвидени във високотехнологичния проект. А след поройните дъждове през август 2017 г. стана ясно, че всички „висококвалифицирани експерти” – доценти, професори, научни сътрудници и пр., участвали в разработването на проекта и като вещи лица в многобройните дела, са били в дълбоко неведение за особеностите на ландшафта и климата на Самоковско. Още не започнало да функционира както трябва, сметището вече се налага да бъде ремонтирано.
Наводни се.
С други думи – Регионалното депо за отпадъци се превръща в бунище за потъване на бюджетни средства – в бедна България и не чак толкова богатия Самоков. Ето защо не е за учудване, че старото сметище в местността Катранджия продължава да си функционира, а и вече – след медийното осветляване на проблемите на градското сметище в Ихтиман, може би и да играе ролята на регионално депо за отпадъци.
Спирам се на тези обстоятелства не за друго, а за да онагледя един твърде тревожен факт, който засяга гражданите на община Самоков и особено онези, които живеят в северната част на града – някъде от Ихтиманско шосе, чак до село Драгушиново – трайната невъзможност в Самоков да бъде организирана система на сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъците не само в съответствие с нормите на действащото национално и европейско законодателства, но и в някакъв дори в минимална степен цивилизован вид.
През последните седем – осем години по протежение на цялата северна дъга на околовръстното шосе на Самоков, от Продановския рид до Шипочанския рид, са
формирани десетки нерегламентирани сметища, които съществуват въпреки наличието на цели две регламентирани понастоящем –
старото в Катранджия и новото в т. нар. „Рашидбегов чифлик.” Особено тревожно е състоянието между северните части на Самоков – от бившия разрушен завод за детски играчки „Л. Баръмов”, през околовръстното шосе и пречиствателната станция, до моста над р. Искър в с. Драгушиново. Тук на площ от около 50 декара се е формирало огромно сметище от боклуци от всякакво естество – пластмасови битови отпадъци, строителни отпадъци, дървесни стърготини, оборска тор, хранителни отпадъци, отпадъци от растителен и животински произход, отпадъци от животински трупове, отпадъци във вид на битова техника, отпадъци от автомобили и машини. Цялата площ по вид и съдържание е напълно сходно с което и да е гнусно сметище, работещо по отдавна отхвърлената системата на изхвърляне и заравяне на остатъците от човешката дейност. Да се твърди, че това огромно сметище е незаконно, е напълно излишно. Факт е обаче, че трябва да бъдат взети
спешни мерки за неговото ликвидиране, защото застрашава живота и здравето на хора,
които живеят в Самоков, в Драгушиново, в самоковско, а и на софиянци.
Безспорно средствата, които бяха изразходвани и се изразходват за управление на отпадъците в Самоков са огромни. При други приоритети на регионалното социално-икономическо развитие на Самоков с цитираната никак немалка сума върху територията на нерегламентираното сметище край Искъра биха могли да бъдат построени поне 3 – 4 хубави парка като т. нар. „Крайречна зона”. Или на поне десет евтини общински блокове с по около тридесет – четиридесет апартамента, които да решат в голяма степен жилищните, инфраструктурните, адресноадминистративните, електроенергийните, а и екологичните проблеми на непрекъснато увеличаващите се жители на тази част на Самоков. Дори и със сумата, предназначена за допълнителното закупуване на съоръжения за новото депо – при условие, че тя се изразходва разумно, това нерегламентирано сметище би могло да бъде ликвидирано и
превърнато в хубав градски парк.
Позволявам си да правя тези нереалистични сравнения, онагледяващи алтернативите на огромното разточителство в сферата на дейностите по управление на отпадъците в Самоков, защото съм се уверил практически колко трудно е да бъдат отпуснати средства за каквато и да е инфраструктурна дейност в село Драгушиново, над което като лавина са надвиснали боклуците на Самоков и региона.