Двойно по-малко българи влизат на пазара на труда спрямо 2001 г.

Населението на страната е намаляло с 52 хил. души през 2016 г., като в голямата си част това се дължи на отрицателният естествен прираст и в по-малка степен на емиграцията, става ясно от годишния отчет на Министерския съвет за демографското развитие. Само в Литва, Латвия и Хърватия сред страните от ЕС демографските процеси са били по-негативни, заради по-интензивната емиграция в тези страни, а населението на съюза като цяло леко се увеличава.

В България са регистрирани 9.1 раждания на 1000 души, което е под средното за ЕС от 10 промила. С по-лоши показатели са само най-тежко пострадалите от икономическата криза Гърция, Испания, Италия и Португалия, а най-новата страна-членка Хърватия е приблизително на нашето ниво. С коефициент на смъртност от 15.1‰ страната ни се нарежда на първо място в ЕС, където той средно е отново 10‰. Така измереният отрицателен естествен прираст от -6‰ отново е най-високият в Европа. Най-близо до нас в тази негативна класация е Румъния с -3.4‰ прираст.

В резултат от отрицателния естествен прираст населението е намаляло с 42.6 хил., а на механичния прираст в резултат от миграцията се дължи намаляването с още над 9 хил. души. Над 30 хиляди българи са емигрирали основно в посока Германия, Великобритания и Испания, като 68% от тях са на възраст до 40 г. Същевременно 21 хил. души са дошли да живеят в България като 45% от тях идват от Турция, Русия и Украйна.

Негативната демографска картина в продължителен период не просто води до застаряване на населението (3 години по-висока средна възраст спрямо 2001 г.), но се отразява силно на икономическото развитие, като това си личи най-добре от т.нар. коефициент на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите и броя на излизащите от трудоспособна възраст лица. През 2001 г. всеки 100 възрастни са били замествани от 124 младежи, навлизащи на пазара на труда, докато през 2016 г. техният брой се е свил почти наполовина до 63.

Това е предпоставка за допълнително влошаване на демографската картина, тъй като за работещите става все по-трудно да отглеждат деца в резултат от потиснатото икономическо развитие. На свой ред държавата не е въвела никакви сериозни промени в подпомагането на родителите, откакто продължителността на майчинството бе удължена през 2007 г.

Всъщност, в последните години бяха направени стъпки точно в обратната посока – осигурителният период, на базата на който се изчисляваше обезщетението за майчинството, се увеличи двойно до 24 месеца, което със сигурност е намалило средствата за много майки, а други е оставило направо с минималното обезщетение. Парите за втората година от майчинството бяха “отвързани” от минималната заплата и сега възлизат на едва 340 лв., а кабинетът не дава признаци, че планира да ги увеличи от следващата година, въпреки че минималната заплата ще стане 510 лв. Ниските обезщетения на практика обезсмислят втората година от майчинството и кара майките да се връщат на работа все по-рано. Това бе допълнително насърчено от промени, позволяващи им да си запазят 50% от обезщетението, ако се върнат на работа (сякаш отглеждането на дете не е работа) преди края на първата година от раждането.

Нищо от това обаче не пречи на кабинета да отчете, че е предприел мерки за “насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на децата” без да навлиза в особена конкретика. Правителството е успяло да се похвали и с намаляването на детстката смъртност, въпреки че България е на второ място в ЕС по този показател зад Румъния и далеч от средните нива за общността. Други посочени “положителни тенденции” са задържането на коефициента на плодовитост на нива близки до средното за страните-членки на  Европейския съюз – 1.54 срещу 1.58 за съюза, като средното ниво се сваля рязко от южните страни, пострадали най-тежко от кризата. Отчетът не пропуска да напомни, че този коефициент е бил 1.26 през 2000 г., но не и че нивото му е било 1.82 през 1990 г.

Правителството се хвали и с намалелия брой на умрелите, но той неизменно ще намалява в абсолютни стойности паралелно със свиването на населението. Тук по-точният показател е коефициента на смъртност, при който също е изтъкната минималната положителна промяна, макар да остава най-високият в ЕС. Посочено е и увеличението на очакваната продължителност на живота, но не и фактът, че тя е с 6 години по-ниска от средната за страните от ЕС.