Ангела Меркел ще трябва да води трудни преговори през идните седмици, за да се опита да изгради управляваща коалиция, достатъчно силна, за да устои на натиска на крайната десница, която успя да влезе в германския парламент за пръв път от над петдесет години, пише Guardian.
Водената от християндемократите на Меркел коалиция CDU/CSU взе под 33% от гласовете на изборите в неделя. Макар да остават най-голямата формация в парламента, това е най-слабият резултат на консерваторите от 1949 г.
Социалдемократите SPD, които бяха коалиционни партньори на Меркел в „голямата коалиция” след 2013 г. също отчитат най-слабия си резултат след Втората световна война от под 21%. „Алтернатива за Германия” (AfD ) печели почти 13% от гласовете и така става първата отрито националистическа формация в Бундестага от почти шест десетилетия насам.
Изборите ще се запомнят и с най-големия брой партии в германския парламент след въвеждането на пет процентова бариера за влизане през 1953 г. В следващия мандат на Бундестага за влияние ще се борят и „про-бизнес” партията FDP, Зелената партия (Grüne) и единствената изявено лява формация Die Linke.
Партия | Резултат в % | Промяна от 2013 г. в % |
CDU/CSU | 32.9 | -8.6 |
SPD | 20.5 | -5.2 |
Die Linke | 9.2 | +0.6 |
Grüne | 8.9 | +0.5 |
FDP | 10.7 | +6 |
AfD | 12.6 | +7.9 |
Партията на Меркел CDU трябва да се споразумее с поне една друга партия, за да постигне управленско мнозинство или да се опита да сформира правителство на малцинството. Продължаване на коалицията със SPD би гарантирала мнозинство от 53%, но тази възможност бе отхвърлена от лидера на социалдемократите Мартин Шулц, когато той призна загубата в неделя. „Това е труден и горчив ден за социалдемокрацията в Германия. Не успяхме да постигнем резултата, който целяхме”, заяви той пред съпартийците си.
Мнозина членове на SPD вярват, че партията може да възстанови предишните си позиции и енергия, ако е опозиция на Меркел. Един от често повтарящите се рефрени по време на телевизионните дебати бе „голямата коалиция е вредна за демокрацията”. Обикновено се дава пример и със съседна Австрия, където продължаващото десетилетие управление на центристка коалиция само подсилва крайнодясната Партия на свободата.
Оставането на SPD извън кабинета също така може да попречи на AfD да се превърне във водещ фактор в опозицията и така да засили допълнително позициите си.
Единствената друга възможност за съставяне на управленско мнозинство ще е коалиция между CDU на Меркел, FDP и Зелената партия. Още преди изборите този потенциален съюз получи наименованието „Коалиция Ямайка” заради традиционните цветове на формациите, съвпадащи с тези на знамето на карибската държава.
Най-голямото предизвикателство през канцлера ще бъде убеждаването на FDP и Зелените да се съюзят с нея. Двете партии не само че открито не се харесват една друга, но и се притесняват да не загубят подкрепата на избирателите си, както се случи със социалдемократите. Разговорите между партиите, които ще включват и баварската CSU, потенциално могат да продължат и до края на годината, а ако се провалят, това може да означава нови предсрочни избори.
Баварските партньори на Меркел бяха гласовити критици на отказа ѝ да наложи ограничения на мигрантския поток по време на бежанската криза през 2015-2016 г. Според тях канцлерът трябва да заздрави повече десния си фланг, за да спре изтичането на поддръжници към AfD. „След като изгубиха избиратели за сметка на AfD в родната Бавария, CSU ще са придирчиви в разговорите за коалиция. Това се отнася и за възраждащите се FDP и лявото крило на Зелените. Коалиционните разговори ще са трудни, винаги са. Но Меркел е добра в изглаждането на такива различия”, отбелязва пред Bloomberg Холгер Шмиединг, главен икономист в банка Berenberg.
Подобна коалиция би била първа по рода си на национално ниво в Германия и ще изисква Зелените да направят компромиси по редица въпроси от имиграцията до автомобилната индустрия. Много наблюдатели обаче виждат коалицията като логична предвид идеологическата трансформация на партията, тласкаща я надясно.
FDP се разглежда като традиционен младши партньор на CDU и вече са участвали в коалиция с Меркел при вторият ѝ мандат. Припокриването между либералното крило на консерваторите и про-бизнес фракцията на Зелените е също толкова голямо и с FDP, водена от известния с резките си изявления млад лидер Кристиан Линднер.
Разговори за съюз между политици от CDU и Зелената партия се водят от над 20 години, когато правителството все още се намираше в Бон. В момента най-северната федерална провинция Шлезвиг-Холщайн се управлява от коалиция между CDU, FDP и Зелените.
Въпреки това някои представители на FDP и Зелената партия публично отхвърлиха „ямайската” опция. Възможността за такава коалиция се приема особено скептично от редовите членове на Зелената партия, повечето от които клонят по-наляво от ръководството.
На фона на заплахата от AfD при едно слабо управление обаче партиите могат да открият неочаквани запаси от практицизъм. Сред Зелените се чуват гласове, че екологичната партия трябва да обмисли участие в преговори за коалиция, ако Меркел сигнализира, че е готова на отстъпки по въпросите на околната среда – например въвеждане на пътна карта за отказ от въглищата, както и такси за въглеродни емисии, подобни на тези във Великобритания.
Кандидатката на Зелените Катрин Гьоринг-Екардт заяви в понеделник, че очаква „сложен” процес по формиране на следващото правителство, а съпартиецът ѝ Сем Йоздемир заяви, че партията няма да „бяга от отговорност”.
Засега единственото позитивно развитие за Меркел са вътрешните проблеми на AfD. Отдавнашните разделения в крайнодясната партия изплуваха в понеделник сутринта, когато председателят на партията Фрауке Петри заяви, че няма да влезе в парламентарната група на AfD и напусна пресконференцията. „Трябва да сме открити за съществените различия в партията. Партия, в която цари анархия… може да е успешна в опозиция, но не може да даде на избирателите надеждно предложение за управление”, заяви тя.
Ако преговорите за коалиция се провалят, Меркел може да обмисли създаването на правителство на малцинството, подкрепяно от FDP, SPD и Зелената партия. При кризисни ситуации тя би трябвало да може да разчита на трите партии. Това вече се е случвало по време на кризата в еврозоната, когато социалдемократите я подкрепяха при ключови гласувания.
При една от телевизионните си прояви в неделя обаче Меркел изтъкна, че целта ѝ е да постигне „стабилно управление в Германия”, което трудно може да се постигне без коалиция.
Други хипотетични коалиции, като например ляв съюз между SPD, Die Linke и Зелените не биха имали над 50% от депутатите. Вариантът за преговори между CDU и AfD се отхвърлят категорично и от двете партии.
CDU и SPD държат рекорда за най-дълги преговори за коалиция в Германия– 86 дни след изборите през 2013 г. FDP от своя страна е участвала в раждането на двете най-бързи коалиции в политическата история на страната – със SPD на Вили Брант през 1969 г и с CDU на Хелмут Кол през 1983 г.