На Дрезден не му върви особено. Почти всички големи забележителности на града са разрушавани поне няколко пъти. Операта Земпер, например, построена през 1841 година, изгаря в огромен пожар през 1869-та. Възстановяват я в края на века, за да бъде още веднъж разрушена по време на бомбардировките над Дрезден през 1945-та, когато над 90 процента от града са изравнени със земята и над двадесет хиляди цивилни граждани, включително бежанци от Източния фронт, загиват от бомбите или от последвалата огнена вълна. 40 години по-късно, докато Дрезден все още е в рамките на ГДР, сградата на операта Земпер е построена наново и открита тържествено с операта „Вълшебният стрелец“ – последното представление преди бомбардировките. През 2002 г. операта, оцеляла след няколко пожара, е залята от придошлата Елба по време на едно от най-големите наводнения в последните десетилетия.
Пегида след пожарите
Един от доброволците, които организират хуманитарна помощ за пострадалите от наводнението, е Луц Бахман – същият Луц Бахман, който през 2014 г. поставя началото на една от най-дълго просъществувалите протестни групи на крайната десница ПЕГИДА – Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада. Бахман е интересна личност – бил е професионален футболист, осъждан е многократно за кражби и пласиране на кокаин. През януари 2015 г. Бахман напуска ръководството на ПЕГИДА, след като негова снимка с мустаци като на Хитлер става публично достояние. За разлика от нашите шегаджии от Бухенвалд обаче, дори Бахман не би си позволил подобна шега: оказва се, че снимката е била подправена. След като истината е разкрита, той се връща в ръководството.
От декември 2014 г., когато са основани, чак до днес, ПЕГИДА се събират всеки понеделник, за да протестират против ислямизацията на Германия. Едно от основните места, на които се събират, е площадът пред операта Земпер. В знак на протест спрямо протестиращите операта пък изключва светлините си, последвана от много други емблематични сгради в Германия. Първите протести на ПЕГИДА от декември 2014 изпреварват т.нар. „бежанска криза“, като през последвалите години броят на протестиращите достига понякога двадесет хиляди души, а разклонения на движението се появяват в други немски градове (например ЛЕГИДА в Лайпциг), но и в цяла Европа, включително и в България. ПЕГИДА България се гордее, че е първата група извън Германия, организирала уличен протест.
За какво се борят ПЕГИДА?
Според официалните 19-те тезиса, очертани в първия им манифест, движението се обявява за приемането на военни бежанци и хора, бягащи от политическо и религиозно преследване. Същевременно ПЕГИДА настоява, че бежанците трябва да бъдат разпределени справедливо между различните държави-членки на ЕС. От друга страна, те твърдят, че финансирането на органите на реда трябва да се увеличи и че съществуващите закони за приемане на бежанци и депортация трябва да се прилагат строго, с нулева толерантност спрямо бежанци, които са криминално проявени. (В това отношение Бахман проявява интересна липса на солидарност). Важно е да се отбележи, че ПЕГИДА се обявява категорично против омразата спрямо жените и против всяка крайна, насилническа идеология, но не срещу мюсюлманите, които живеят в мир и се интегрират в Германия. Протестиращите се обявяват за защитници на юдео-християнската цивилизация. На последно място, поддръжниците на ПЕГИДА се обявяват против всички пророци на омразата независимо от тяхната религия.
Така изброените искания трудно могат да шокират българската публика като особено радикални и националистически. Самите представители на ПЕГИДА не искат да бъдат възприемани като крайно десни и се движат по острието на бръснача по отношение на допустимото. Протестиращите често определят себе си с епитета “bürgerlich” – буржоазен, граждански, отнасящ се към средната класа. Фактът, че те се определят като европейци преди всичко, а после като немци, също е симптоматичен.
Но подобни самооопределения трябва да се приемат с известни резерви. Изследователят на крайната десница, Ларс Ерик Бернцен, откроява като ключова тенденция в развитието на крайната десница на Запад възникването на т. нар. „либерален поврат“: редица западни крайно десни партии и движения все по-често се противопоставят на „ислямизацията“ с аргумента, че защитават такива либерални ценности като правата на жените, правата на LGBT общността и пр. Също така, те твърдят, че се противопоставят на Исляма, за да защитят постиженията на юдео-християнската цивилизация. Бернцен показва, че крайно десните Фейсбук групи на Запад се свързват както с християнско-консервативни организации, така и с произраелски групи, LGBT групи и групи за правата на жените.
Подобен либерален поврат в аргументацията на крайната десница, според Бернцен, обаче е застрашен от експанзията ѝ към Източна Европа, където десницата е все още силно антисемитска, антифеминистка и анти-LGBT, както и от наличието на радикални фигури в самите западни групи. Силната реакция спрямо снимката на Бахман с мустаци като на Хитлер и последвалото му завръщане, както и напускането на редица ключови фигури от ПЕГИДА след коментари на Бахман за бежанците като „животни“, показват трудното договаряне на границите на допустимото и желанието на ПЕГИДА Дрезден да се представи като радикална, но не нацистка група.
Защо точно Дрезден?
В град, пълен с история, разрушение и повторно съграждане, никога нищо не изчезва напълно. Включително крайно дясната традиция. По време на Студената война областта Саксония, чиято столица е Дрезден, е известна като „долината на незнаещите“ – това е единствената област в Източна Германия, до която не достига западна телевизия. Днес първата асоциация, когато се чуе името на града, е ПЕГИДА. Представителите на движението могат да гледат която телевизия пожелаят, имат достъп до множеството кабелни канали, ежедневници и седмичници, но отхвърлят всички тях. Според ПЕГИДА традиционните медии са “Lügenpresse” – лъжлива преса. На техни протести може да се чуе дори скандирането “Lügenpresse auf die Fresse” – букв. [удари] „лъжливата преса по мутрата“. Друг често скандиран лозунг е “Wir sind das Volk” – „Ние сме народът“ – познат от протестите около падането на Берлинската стена през 1989 година.
Защо ПЕГИДА се появява точно в Дрезден? Според Манес Вайскирхер, изследовател в МИДЕМ (Форум Меркатор за изследване на Миграцията и Демокрацията), има различни структурни фактори, които правят появата на ПЕГИДА по-вероятна именно в Източна Германия и по-конкретно в Дрезден: „Саксония е изостанала в икономически план: много от политическите, културни и икономически елити в Саксония всъщност идват от западногерманските региони. На второ място, Саксонският клон на Християндемократическия съюз (CDU) е по-десен от други клонове на партията. Освен това, преди да се появи Алтернатива за Германия (AfD), в Саксония е популярна и друга крайно дясна организация: Националдемократическата партия на Германия (NDP), което показва ясно, че в региона крайно дясната традиция е непрекъсната и жива. На трето място, историята на града, възприемащ себе си като „жертва“ по време на масивните бомбардировки, също има значение и често се инструментализира от крайната десница“. Все пак, Вайскирхер отбелязва, че появата на ПЕГИДА в Дрезден не означава, че в Западна Германия няма подобни настроения: „ Според статистически данни от 2014 г., 49% от всички германци разбират напълно или донякъде протестите на ПЕГИДА, докато само малцинство от 23% по-скоро не разбират или не разбират напълно протестите“.
Важно е да се отбележи, че ПЕГИДА се появява преди бежанската вълна и че Саксония е една от областите с най-малко бежанци в Германия. В този смисъл, подкрепата за ПЕГИДА в Дрезден може да се обясни не просто със страха от културни различия, но и с желанието за протест срещу управляващите икономически елити и традиционните медии. Подкрепата за ПЕГИДА в Саксония постепенно прераства в подкрепа и към друг ключов играч от последните години – партията Алтернатива за Германия (AfD).
ПЕГИДА и Алтернатива за Германия: „сложно е“
Алтернатива за Германия се появява като неолиберална консервативна партия през 2013 г. Сред нейните основатели и поддръжници са редица западногермански икономисти, журналисти и преподаватели, които се обявяват против еврото и против заемите за банкрутирали страни като Гърция. В този ранен период AfD дори получават шеговитото прозвище „партията на професорите“. В ранния си период партията се обявява в подкрепа на TTIP и CETA, като председателят на партията Бернд Луке пламенно защитава споразуменията в публична реч и настоява, че немската автомобилна индустрия може да спечели от тях. След вътрешна опозиция в партията, Луке сменя мнението си и само три месеца по-късно, през май 2014, се обявява твърдо против споразумението по време на също толкова пламенна реч в Дрезден.
Но в партията има разногласия и по други въпроси, преди всичко отношението спрямо т.нар. бежанска криза. През 2015 г. крайно дясното крило на AfD, водено от Фрауке Петри, надделява и Луке напуска заедно с мнозина от икономистите. След поредица от добри представяния на регионалните избори през 2016 г., през 2017 г. AfD успява да получи над 12 процента на националните избори и влиза в Бундестага.
Отношенията между ПЕГИДА и AfD са сложни. Много привърженици на ПЕГИДА стават част от AfD и много симпатизанти на AfD подкрепят ПЕГИДА, макар ръководството на партията да се дистанцира от социалното движение. Кариерата на Татяна Фестерлинг е добър пример за тези сложни приятелски отношения. Фестерлинг е сред основателите на AfD в Хамбург, но е принудена да напусне партията, след като става ясно, че подкрепя действията на групата Хугеса – Хулигани срещу Салафитите. През 2015 г. тя се присъединява към ПЕГИДА и се кандидатира за кмет на Дрезден, като печели 9,6 процента от гласовете и остава на четвърто място. През 2016 г. Фестерлинг е изключена от ПЕГИДА, след като заявява, че бежанците трябва да бъдат застрелвани при опит за пресичане на немската граница. Подобно изказване предизвиква силно брожение и срещу Фрауке Петри в рамките на AfD след заявлението ѝ, че немската гранична полиция може да използва оръжие, ако е необходимо, за да прекрати нелегалното пресичане на границата. След като през 2016 Фрауке е обвинена, че е твърде крайна, през 2017 г. тя се оттегля от лидерството на AfD, защото опитът ѝ да „нормализира“ партията и да я придвижи към политическия център не е добре приет от поддръжниците ѝ.
Ясно е, че AfD и ПЕГИДА играят опасна игра с това, което е публично допустимо да се казва в Германия. Но самата игра отваря нови възможности и разширява границите на допустимото. Зад постоянните междуособни борби и обвинения в политкоректност и неполиткоректност от страна на ПЕГИДА и AfD, протичат скрити процеси на преразпределение на власт и властови позиции. Докато се конкурират, ПЕГИДА и AfD отварят нови възможности едни за други и променят насоката на публичния дебат.
ПЕГИДА продължава да се събира всеки понеделник пред операта в Дрезден, но все по-малко хора се появяват. Добрите стари времена на протести с по 25,000 души изглеждат отминали. Причината за това не е цензура или упадък на крайно дясното, а възходът на AfD. Според Вайскирхер и Бернцен, „докато ПЕГИДА никога не успя да се развие в нещо повече от местен феномен в Дрезден, AfD сега е член на германския национален парламент и на Европарламента и по всичко изглежда, че ще се установи и на двете места дългосрочно. Макар да е забележително, че след повече от три години, ПЕГИДА редовно се мобилизира, политическата значимост на протестиращите сега вече е маргинална“. Партията измества социалното движение. Крайно десните вече се събират не на площада, а в парламента.
На Източния фронт нищо ново?
Историята на ПЕГИДА, която започва от площада в Дрезден, има последен неочакван обрат. Татяна Фестерлинг, отлъченото лице на социалното движение, пристига в България заедно с Едвин Вагенсфелд, лидер на холандската ПЕГИДА, за да бранят българската граница. С прибрана в кок коса на строга учителка, камуфлажна униформа и български флаг на ръкава си, Фестерлинг броди из горите заедно с наши паравоенни организации, за да хваща бежанци. Съвременните „вълшебни стрелци“ ловят хора. Сякаш „великата българска“ стена, построена от Валери Симеонов, не е достатъчна…
Във видео от ноември 2017 Фестерлинг споделя опита си с БНО Шипка и Войнския съюз Васил Левски. Когато се създава партия като AfD например, тя не трябва да бъде демократична и отворена, защото по този начин в нея могат да влязат всякакви хора, включително провокатори. Новата партия трябва да е малка и с почти военна дисциплина и единомислие. Отделно, може да има социално движение, което е по-демократично и придава социална легитимност на партията. И накрая, разбира се, трябва да има военно звено, което да е готово за битка, ако се наложи. Концепцията е стройна, ясна и повлияна от немския опит.
Случващото се в Дрезден отеква и в България. Крайно дясното парадоксално е по-добре свързано и по-интернационално от лявото, макар и фигури като Фестерлинг засега да остават маргинални.
AfD вече е в Бундестага – нещо немислимо преди десетилетие. В България „патриотите“ вече са част от правителството. Същевременно, все повече консервативни, дясно либерални (а в България и леви) партии припознават и присвояват аргументите и тона на крайната десница. Именно по този начин консерваторът Себастиан Курц в Австрия присвои аргументите на FPÖ (Партията на свободата на Австрия), за да ги изпревари на изборите и после да влезе в коалиция с тях. Но кооптацията е опасна игра.
Вълшебният стрелец от едноименната опера, изпълнена в Земпер в първата вечер след реконструкцията, получава своите безпогрешни куршуми от Черния ловец, без да знае, че последният от тях е предназначен за този, който Черният ловец реши. Днес консерваторите и либералите все по-често вземат своите изборни „патрони“ и аргументи от крайната десница, но по този начин ѝ оставят последната дума.
Големият въпрос е: къде е лявото и дали лявата традиция може да бъде възстановена успешно от руините на 20-ти век, от собствените си грешки, за да предотврати все по-авторитарни сценарии? Дотогава единственият фактор, който може да удържи възхода на крайно десните и на популистката десница, е това, че те самите все още търсят своя глас и вярната стратегия, която да обвърже в едно площада, парламента и гората.
