Тези дни една новина разбуни духовете в социалните мрежи. Собственик на фирма (в Румъния – б. пр.) унижава и напада вербално служителите си. Почти като в периода на робството: господарят и робите от плантациите. Този път става въпрос за „чуждестранен“ работодател. Но би могъл да бъде и „нашенец“. Проблемът не е в националността му.
Вестник Observatorul Prahovean, който публикува първи новината, съобщава: „Собственик на шивашка фирма в окръг Прахова се обръща към своите служители, които си искали заплатите: „Fuck off, you fucking peasants!““.„Животни, селяни, вървете по дяволите!“, ругаел той работниците си, когато поискали да получат полагащото им се възнаграждение. На сайта на вестника е качен и записът.
Важен факт е, че един от служителите е имал смелостта да запише и да разпространи видеото. Работещите в Румъния са оставени да се оправят сами. Те са изоставени, защото никой не ги защитава вече: нито законът, нито синдикатите. Те стават само за експлоатиране.
Синдикатите? За съжаление те изчезнаха, а онези, които са останали, не дават признаци да се интересуват от съдбата на трудещите се. Голяма част от синдикалните лидери са в добри отношения с политиците и служат на интересите на едрия капитал. Има цели сектори в различни области, които са лишени от синдикална защита. Съществуват нови области на производство, където никой не е чувал за синдикати. В частния и особено в корпоративния сектор синдикатите не са допускани. Известни са случаи, в които младите корпоративни служители, опитали се да създадат синдикат, са загубвали работните си места. Точно така, били са уволнени, защото са пожелали да направят синдикат в корпорациите по западен модел. Но това, което е позволено в центъра, в „цивилизования свят“, не е разрешено в периферията на капитала, в „Третия свят“. Такива са правилата.
Знаете ли, че единствените институции, от които никой не си е тръгнал чрез избори или чрез други промени, са синдикатите? Властовата позиция в тях се напуска само чрез физическа смърт – „с краката напред“, както казва народът. Какви заплати и схеми въртят голяма част от нашите синдикални лидери, дори не искате да знаете. Тези синдикални реалности не означават, че всички профсъюзни дейци са такива. Има и честни синдикални лидери, които са отдадени на борбата за работнически права. Познавам такива хора. За съжаление, те са малко. Дори прекалено малко.
През април 2016 г. доверието в синдикатите е било приблизително 20%. Това все още е добро число. В Румъния хората имат доверие на пожарникарите. Ясно е обаче, че синдикатите и синдикализмът трябва да бъдат преосмислени и реорганизирани спешно, ако искаме да запазим поне минимални следи от защита на служителите. Да вярваме в „хуманизма“ на работодателя е утопия. Но не искам да представям тази фигура като дявол. Посланието ми е, че властовите отношения са все по-неравни и трябва да бъдат балансирани чрез институциите и закона.
Трудовият кодекс? Забравихме, че ни продадоха една голяма идея: гъвкавия пазар на труда в т.нар. нов трудов кодекс (приет през 2011 г., когато в Румъния се затягат коланите чрез икономии, провокирани както от световната икономическа криза, така и от взети многомилиардни заеми от МВФ и други финансови институции – б. пр.). Свободен си да си тръгнеш и да почнеш работа, където ти се иска. Ама наистина ли? Чуйте още веднъж как господарят се обръща към робите от нов тип: „Онези, които гъкнат, ще изхвърчат от работните си места“. В превод от работодателски език – те са уволнявани при първия конфликт.
Но нека говорим за закона: новия трудов кодекс.
Спомняте ли си кой го поръча? По принцип този вид юридически актове трябва да са резултат от преговори между синдикатите (защитаващи интересите на служителите) и работодателите (изразяващи интересите на собствениците на фирмите). Така би било логично: двете страни достигат до разбирателство. Но при нас нито синдикатите, нито местните работодатели не са искали новия трудов кодекс. Те бяха изненадани, когато правителството на Емил Бок (2008-2012 г.) обяви изменението на закона.
Кой поиска и инициира промяната на стария трудов кодекс с нов, „цивилизован“? Припомням ви: Съветът на чуждестранните инвеститори и Румъно-американската търговска камара. Казано по-просто: правителството Бок се самоекзекутира и се предаде пред едно агресивно лоби, ползващо всички средства на корпорациите.
В чия полза бе направен новият Трудов кодекс? В полза на „чуждестранния инвеститор“ от корпоративен тип. Какво означава новият кодекс за местния работник? Вижте филмчето от сайта на Observatorul Prahovean. Истина е, че не във всички фирми условията са такива. Но със сигурност правата на служителите са нарушавани тежко навсякъде и никакъв закон не може да ги защити. Никакъв синдикат не се бори за правата на работещите. Социалдемократическата партия – формация, която твърд, че е лява, но която води неолиберална политика, има ли куража да промени този трудов кодекс? Не. Никой в тази страна няма смелостта да се изправи пред големия капитал.
А фирмата от Прахова, за която говорим, е от шивашката промишленост. По стечение на обстоятелствата съм изследвал малко този отрасъл.
Ето каква е накратко историята на служителка от бранша: „Работа, работа, работа – но без заплащане“, се оплаква тя. По принцип жената би трябвало да получава минимална месечна заплата от 975 леи (418 лв.), от които след облагане с данъци да ѝ остават над 700 (300 лв). На практика тя взема пари един път на два-три месеца, много често под нивото на минималната заплата. Разтърсващите репортажи на Лаура Щефануц за текстилната индустрия в Румъния си струват прочитането (например, „Жертви на модата“, който тя написва след срещи с работодатели и работници от Румъния и България и който бе публикуван на български език на сайта Balkan Insight – б. пр.). Нямам какво да добавя към очертаната от нея картина: това е „банално“ неоробство.
Но ще завърша оптимистично. Ако не променим Трудовия кодекс така, че да защитаваме не само собственика, но и служителя, и ако не успеем да реорганизираме синдикатите, които да се борят за правата на работниците, тогава видяното в шивашката фабрика в Прахова ще стане нещо обичайно. Запомнете тези думи: „Вие сте животни! Fuck off, get out! You fucking shit work, you fucking all idiots, your fucking salaries! Shut up!”
Собственикът има право. Такива сме, ако не му се противопоставим.
