По повод Международния ден на младежта, отбелязван по инициатива на ООН на всеки 12 август от 1999 г. насам, статистическата служба на ЕС обръща внимание към един от основните проблеми пред хората на възраст между 15 и 29 години, а именно прехода им от обучение към заетост. Предвид интереса на работодателите да наемат едновременно квалифицирана, опитна и евтина работна ръка, този преход не е никак гладък, въпреки огромните субсидии, които ЕК заделя, за да намали изкуствено младежката безработица.
Средно за ЕС през 2016 г. 51.8% от хората в тази възрастова група все още се намират в някаква форма на формално или неформално обучение, като всеки четвърти от тях паралелно с това работи. Останалите 48.2% са приключили с етапа от живота си, в който обучението заема централно място, и са се насочили към пазара на труда. Почти един от трима обаче не работи, което прави 14.2% от всички млади.
В България този дял е значително по-висок – 22.4%, като съответно и обучаващите се са по-малко от средното за ЕС – само 43.6%. Така въпреки че безработицата в България в момента е под средната за общността, делът на младежите, които нито работят, нито учат, е по-висок, защото те напускат тукашната образователната система твърде рано. Пред нас в тази негативна класация е само Италия с 24.3%, а приблизително на нашето ниво е друга тежко пострадала от икономическата криза страна – Гърция с 22.3%. Традиционно в другия край на класацията са страните с достъпни и развити образователни и социални системи – онези в Скандинавието, Холандия, Австрия и Германия с под 10% на младежите, които нито учат, нито работят. Под средните за ЕС нива са и шест страни от Източна Европа, начело със Словения с 10.9%.
За разлика от Гърция и Италия, където проблемът с младежката заетост е в голяма степен причинен от кризата, в България той е по-скоро системен, защото страната ни има около 20% дял на неучещи и неработещи и преди кризата. България води негативната класация от присъединяването си към ЕС до 2012 г., когато е изместена от Гърция, а впоследствие от Италия, тъй като южната ни съседка се възстановява малко по-добре от кризата по отношение на този индикатор.
Проблемът в България е само задълбочен в годините на икономическа криза, но има по-трайни корени. На първо място в ниските доходи, които често означават, че на първата си работа младите хора ще трябва да бъдат работещи бедни – в това положение са 11.6% от заетите в България през 2016 г. – почти 4 процентни пункта повишение спрямо предходната година. Логично, стимулите за започване на работа, при положение че тя не те измъква от живота в постоянни лишения, не са големи.
Освен доходите, друга очевидна причина за трудния преход на младите към пазара на труда се явява образованието. Българската среднообразователна система се представя относително зле (49-то място от 72 държави през 2015 г.) на регулярното международно проучване PISA, като това се дължи на значителни разлики между резултатите на учениците от богати и бедни семейства, както и между възпитаниците на елитните и останалите училища. Вероятно на големия дял на 15-годишните ученици с ниски резултати (37.9% фунционално неграмотни) се дължи и относително ранното напускане на образователната система у нас – ако си загубил нишката в осми клас и не е имало кой да ти помогне да компенсираш изоставането, шансът да завършиш университет не е голям.
Статистиката тук е красноречива – в ЕС 90% от хората между 15 и 19 г. се учат, а в България делът им е 84.3%, докато от останалите извън образователната система само един от шест работи. Цели 12.9% от младежите между 15 и 19-годишна възраст у нас нито работят, нито учат, докато средното ниво за ЕС е наполовина – 6.1%.
При лицата между 20 и 24 г. и в България, и в ЕС половината още учат, но при останалите, които вече са се насочили към пазара на труда, разликата е значителна. Двама от трима в тази възрастова група в ЕС работят, докато у нас само половината успяват да си намерят позиция, което означава, че потенциално са прекъснали образованието си твърде рано. Възможно е и обратното – икономиката да не създава достатъчно работа за висококвалифицирани служители. Призивът на Бойко Борисов от времето на първия му кабинет към студентите да стават овчари едва ли е бил прегърнат от хора, които са вложили няколко допълнителни години от живота си в образование.
Това, че българите напускат образователната система по-рано от връстниците си в повечето европейски страни, си проличава най-вече в групата на 25-29 годишните, в която 21.5% от хората в ЕС все още се обучават, докато у нас този дял е 11.7%. Българите в тази възрастова група рядко продължават да учат, поради комплексни фактори – например, в последните години бе премахната възможността един човек да се запише втори път в университет с “държавна поръчка”, което значително увеличава и без това все по-скъпото обучение в държавните университети. Магистратурите и сега са в голяма степен комерсиализирани, а докторантите от тази година вече получават по-малко от минимална заплата, след като стипендиите им не са увеличавани от десет години.
Когато не намират смисъл или средства, за да учат повече, младите хора напускат системата, но това не означава, че са готови да се преборят за място на пазара на труда. В България 28.3% от хората на възраст между 25 и 29 г. нито учат, нито работят, докато в ЕС този дял е 18.8% – тъкмо десетте процента, които са напуснали образователната система.
About The Author
