„Считам, че България трябва да се въздържи от подкрепа на предложената европейска позиция”. Това се посочва в позиция на президента Румен Радев по повод събитията във Венецуела, цитирана от Агенция „Фокус”.
„Събитията във Венецуела будят тревога и безпокойство. Съществува реален риск от ескалация и насилие. В тези условия критично важно е да се съхрани диалогът между управляващите и опозицията в името на политически процес, който да доведе до мирно решение за бъдещето на страната. Политическата криза може да се реши единствено с организирането на прозрачни избори според конституцията на страната и с международно наблюдение“, заявява Румен Радев.
Според държавния глава направеното предложение за обща европейска позиция обаче не води до подобно решение. „Критиките ми не са подкрепа за една или друга страна в конфликта. Става дума за върховенство на международното право и за твърдото убеждение, че неговото нарушаване няма как да доведе до позитивни резултати. В политически план трябваше да научим урока, че ултиматумите винаги прекъсват каналите за комуникация и блокират възможностите за преговори. Както в много случаи с други държави през последните десетилетия, нараства рискът да бъде провокирано насилие и вътрешен конфликт, които за дълго да дестабилизират държавата и региона и да донесат страдания на народа на Венецуела“, допълва президентът. Според него България трябва да се въздържи от подкрепа на предложената европейска позиция.
В късна доба на 4 февруари дойде реакция и от министерството на външните работи, което побърза да публикува на сайта си своя позиция, противоположна на президентската. В нея наред с другото се казва:
„На 26 януари 2019 г. ЕС, включително България, призова за спешно провеждане на свободни, прозрачни и честни президентски избори във Венецуела. Държавите-членки посочиха, че ако не бъде обявено организирането на нови избори, в рамките на следващите дни, ще предприемат действия, включително по въпроса за признаване на ръководството на страната в съответствие с член 233 от Конституцията на Венецуела.
В резолюция, приета с 439 гласа „за“, срещу 104 гласа „против“ и 88 „въздържал се“, Европейският парламент заяви пълната си подкрепа за Националното събрание като единствения легитимен демократичен орган на Венецуела и призна Хуан Гуайдо като легитимен временен президент в съответствие с венецуелската конституция.
Николас Мадуро, който през 2018 г. бе избран на вот, обявен за нелегитимен от ЕС, САЩ, Аржентина, Бразилия, Канада, Колумбия и други латиноамерикански държави, вече съобщи, че няма да се съобрази с призива за организиране на нови и прозрачни президентски избори.
Вярваме, че г-н Хуан Гуайдо, председател на Националното събрание, като изпълняващ функциите временен президент на Венецуела, ще насрочи провеждането на свободни, честни и демократични президентски избори в съответствие с конституцията. МВнР е инициирало съгласувателна процедура за проект на решение, с което да се подкрепи преходът към демократично управление във Венецуела, основан на върховенството на правото и зачитането на човешките права“.
Интерпретациите за същността на „съгласувателната процедура за проект на решение“, както и въпросите с кого се съгласува и какво се проектира, очевидно тепърва ще са предмет на остри дискусии в нашето общество, което вече е свикнало с подобен дуализъм и удари в гръб между институциите. Този път поводът е казус, разтърсващ цялото международно право.
Всъщност Европейският съюз засега няма обща позиция по кризата във Венецуела и всяка страна членка действа по свое усмотрение. Това е станало ясно още на състоялата се в края на миналата седмица среща на външните министри от общността в Букурещ. Там Италия, подкрепена от Гърция, Румъния и Унгария, е наложила вето над предложението на Швеция за общо признаване на самообявилия се за „временен президент” на Венецуела Хуан Гуайдо. Аргументите са били, че това е намеса във вътрешните работи на суверенна държава. Впрочем, Унгария по-късно промени мнението си и призна Гуайдо.
България засега не е взела страна, но едва ли Вашингтон ще остави нещата така. Наблюдателите са единодушни в прогнозите си за масиран американски натиск в близките дни спрямо всички членки на ЕС, които още не са решили да подкрепят Гуайдо.
Европейският парламент вече го призна за „временен президент“ като от всички български евродепутати единствен социалистът Георги Пирински гласува против. Решението бе подкрепено от всички представители в Европарламента от ГЕРБ и ДПС, както и от Петър Курумбашев от БСП, от Ангел Джамбазки и Николай Бареков от групата на консерваторите.
Първата европейска страна, която днес призна Гуайдо бе Испания. Това се очакваше, още когато преди седмица Мадрид постави 8-дневен ултиматум на венецуелския президент Николас Мадуро за провеждане на нови президентски избори. САЩ, Канада и група техни латиномаерикански съюзници, както и Испания и редица европейски държави, не приемат за легитимен избора на Мадуро за втори президентски мандат, състоял се на 20 май 2018 г.
Впрочем, с днешното си решение правителството на социалиста Педро Санчес разиграва собственото си оцеляване на власт, тъй като то се крепи на гласовете на левите партии „Подемос“ и Обединена левица плюс няколко по-малки националистически формации. И „Подемос“, и Обединена левица още при самопровъзгласяването на Гуайдо за „временен президент“ и подкрепата му от САЩ осъдиха тези действия като държавен преврат срещу властта в Каракас. Днес влизащата в Обединена левица Комунистическа партия на Испания обяви, че къса всякакво сътрудничество с правителството на социалистите заради „подкрепата му за държавния преврат във Венецуела“.
След Испания днес Гуайдо бе признат и от Франция, Великобритания, Германия, Австрия, Швеция, Дания, Белгия, Португалия, Полша, Холандия, Чехия, Люксембург, Литва и Естония. По-късно към групата се присъединиха Финландия, Латвия, Унгария, Хърватия. Или общо 19 от 28 страни членки на ЕС. Вечерта бе съобщено, че намиращият се във Вашингтон външен министър на Македония Никола Димитров също е признал Гуайдо от профила си в Туитър. Характерното в случая е, ме повечето от държавите, признали Гуайдо, го правят именно чрез реакции на външните си министри в Туитър. Така постъпи например и външният министър на Великобритания Джеръми Хънт. От Каракас бе обявено, че венецуелската държава ще преразгледа отношенията си с всички тези страни.
Все още никой не е наясно какви ще са конкретните последици от създалата се безпрецедентна ситуация, която няма аналог в дипломацията и международните отношения. В Устава на ООН е вписано правото за признаване или непризнаване на самоопределението на дадена нация като държава. Но не се допуска признаването или непризнаването на един или друг управляващ субект в суверенни страни членки на ООН, каквато е Венецуела, защото това е намеса във вътрешните работи.
Не се знае оттук-нататък какъв статут ще имат дипломатическите представителства в Каракас на държавите, признали Гуайдо, и как те ще взаимодействат с наличния там държавен апарат, който се подчинява на Мадуро.
България поддържа дипломатически отношения с Венецуела, но няма посолство там. То бе закрито още преди около десетина години. За отношенията ни с Каракас отговаря българското посолство в Бразилия.
Междувременно от САЩ прозвучаха нови предупреждения, че всички възможности, включително военната, са „на масата” спрямо Венецуела, като поредната такава закана бе отправена в интервю през уикенда лично на президента Доналд Тръмп. Свое интервю пред предаване на испанската телевиция Sexta даде и венецуелският лидер Николас Мадуро, който подчерта, че страната му „не се предава” и изтъкна, че „народът е въоръжен” и готов да брани родината и свободата си.
Очаква се във вторник или сряда да започне прехвърляне от Колумбия на венецуелска територия на обещаната от Гуайдо и САЩ „хуманитарна помощ”. Кашоните са окомплектовани от USAID (Американската агенция за международно развитие). Никаква яснота няма нито за какви количества става дума, нито как ще се превозват, нито под каква форма ще влизат във Венецуела, нито кой ще ги приема там. Единственото ясно е, че официалните венецуелски власти са против подобна операция – те от месеци алармират, че под нейно прикритие може да се осъществи военна интервенция.
Гуайдо вече апелира към венецуелската армия, която пази границата, да не пречи на влизането на „хуманитарната помощ”. Само че това означава военните да нарушат заповедта за охрана на националната територия. Ситуацията е заредена с много неизвестни и с високо напрежение.
Междувременно би трябвало да започне да действа контактната група от европейски и латиноамерикански страни, която бе замислена на споменатата среща на външните министри от ЕС в Букурещ. Идеята на тази група, обявена от висшата представителка за външната политика на ЕС Федерика Могерини, е да търси политически диалог, но с цел задължително провеждане на нови президентски избори във Венецуела.
Своя посредническа мисия под егидата на ООН предприеха и Мексико и Уругвай, които са свикали на 7 февруари международна конференция по въпроса в Монтевидео. Могерини също е поканена на нея.
