Мариано Рахой стана първият действащ премиер на Испания, задължен да дава свидетелски показания в съда по скандала за мащабна корупция в неговата Народна партия, известен като Случая „Гюртел”. Продължилите 113-те минути показания провокираха остри реакции от страна на опозицията и призиви за оставка на министър-председателя.
Кипна и силно медийно и обществено възмущение, което започна още с начина, по който Рахой се появи в съда – с бронирания премиерски автомобил и с две коли охрана той подмина струпалите се пред съда журналисти, както и групата протестиращи с лозунгите им срещу „премиера-престъпник”, и се скри направо в гаража на сградата. Именно оттам влезе в нея, през служебен вход, посрещнат и съпроводен от председателя на съда.
В самата зала на съда пък беше сложен да седне не както другите свидетели – на бюро с микрофон, фронтално срещу подиума със съдиите, а на самия подиум, практически наравно със съдиите. Както писа в един от коментарите си по този повод в. „Ел Паис”, „разполагането на Рахой не пред закона, а отстрани, се оказа решаващо за дедраматизирне на момента и за превръщането на залата в телевизионно студио”.
Телевизионно – защото показанията бяха предавани директно и по телевизиите, и в интернет. Така всички испанци можеха да наблюдават какво ще каже премиерът и председател на проядената от дълбока корупция Народна партия (НП) по тази толкова болезнена за страната тема. След години на догадки и най-вече медийни публикации по въпроса какво всъщност знае Рахой за шумните скандали, разтърсвали НП, всички се надяваха да чуят лично от него ясни и недвусмислени отговори – защото именно това предполага свидетелстването в съда.
Но не би. Наистина, още със самото му влизане в сградата и с позиционирането му в съдебната зала стана ясно, че Рахой и там няма да е просто гражданинът, призован да свидетелства без никакви привилегии, както би предполагало спазването на основните принципи на правосъдието, а ще си остане „по-равен” от другите.
Когато тръгнаха същинските отговори на премиера на задаваните му въпроси, смущението и разочарованието на публиката, породено от първоначалния мизансцен, бързо се превърна и в нескрито възмущение. Рахой продължи да се измъква от конкретните факти по същия начин, както правеше през всичките години досега при отправяни към него журналистически или парламентарни питания. И не спря да повтаря, че не бил в течение на финансови въпроси в Народната партия, защото се занимавал само с политическите…
Да напомним – става дума за човек, който от 31 години е на ключови позиции в НП и е ръководил четири предизборни кампании на партията. При това корупционните скандали начело с най-мащабния от тях – Случая „Гюртел”, не са се разразили вчера, а се точат от поне десет години и са не само в медийния фокус, но минават и през различни нива на правосъдието. Когато си ръководител на партия, чието име се спряга като замесена във всичко това, нима не е политически въпрос от първостепенна важност да се заинтересуваш поне какво е истинското положение във финансовите ѝ дела?…
Разбира се, изобилстваха и отговори от типа „не помня”, които Рахой „обоснова” с голямата си заетост: „Имам по 10-12 срещи на ден и в паметта ми остават само най-важните”.
Открити подигравки в социалните мрежи си спечели и отговорът, който той даде относно своя sms на подкрепа, изпратен до бившия ковчежник на Народната партия Луис Барсенас след разкритията през 2013-та за воденото двойно партийно счетоводство и за черната каса. Тази дейност е облагодетелствала дейци на НП, включително и лично Рахой – поне според записките на Барсенас. Откакто започва делото срещу Барсенас, премиерът многократно е уверявал, че записките му били „фалшиви”. Но все пак sms-ът на Рахой до ковчежника веднага след гръмването на скандала е налице и в него действащият и тогава премиер уверява Барсенас, че „ще направим всичко, което можем” в негова защита. Сега, в съдебната зала, свидетелят Рахой заяви следното по повод този sms: „Ще направим всичко, което можем – това означава, че няма да направим нищо, което би възпрепятствало един процес” (?!).
Що се отнася до главния фигурант на Делото „Гюртел” – предприемача Франсиско Кореа, който сам настоявал да го наричат „дон Вито” (Корлеоне) и който е оплетен в тесни корупционни връзки с водещи фигури на Народната партия в Мадрид и Валенсия, Рахой каза за него следното пред съда: „Кореа е бил доставчик на партията. Доставчиците получават пари срещу услуги. Това е общото разбиране. Отивах по онова време на улица „Генуа” (там е централата на НП – б.а.) и виждах, че има работници, които извършваха разни дейности.”
Този съдебен гастрол на Рахой, протекъл все в подобен дух, нямаше как да не предизвика острата реакция на опозицията. Лидерът на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) Педро Санчес настоя, че след подобно представяне Рахой има „само един достоен – но не за него, а за демокрацията – изход”: незабавно да отиде при краля и да подаде оставката си.
Обръщайки се пряко към премиера, Санчес наблегна: „Подайте си оставката още сега, сложете край на вашата агония, защото иначе ще докарате агония на испанските институции. Подайте оставка, за да не повлечете Испания във вашето падение”. Санчес напомни, че въпреки любимите декларации на настоящия министър-председател, че корупцията „няма лице, няма име, няма партия”, тази корупция е била част от всички правителства, в които е участвал или които е оглавявал Рахой.
Рязък в оценките си бе и водачът на „Подемос” Пабло Иглесиас. Той каза, че единственото, което е изпитал, слушайки показанията на Рахой е било „срам” от неговите „нахалство и наглост”. Иглесиас обобщи: „Рахой или лъже, за да предпази Народната партия, или е един изключително нехаен господин. И в двата случая не може да остане ръководител на правителството”.
В собствената си Народна партия обаче Рахой беше посрещнат с аплодисменти и адмирации. Самият той продължи да демонстрира отлично самочувствие. Насрочил е за петък своя пресконференция, в която отново ще се похвали колко много е направил за икономическото стабилизиране на Испания, след което ще излезе в годишен отпуск…
Предлагаме тук малко подробности по случаите „Гюртел” и „Барсенас”.
Скандалът „Гюртел” се разразява още преди 10 години и за него пръв алармира бивш общински съветник от самата Народна партия – Хосе Луис Пеняс. Името на случая идва от немската дума за колан. Алюзията е с фамилията на предприемача Франсиско Кореа – защото пък на испански correa означава именно колан. Иначе Кореа, както споменахме, обичал да го наричат „дон Вито”.
Той заформя цяла мрежа от симпатизиращи на НП бизнесмени и от политици плюс общински съветници, кметове и други видни дейци на партията. Всички те си „помагат” взаимно хем за успешния бизнес (особено строителния) в Мадрид и Валенсия, хем за финансирането на различни партийни прояви. С разплитането на случая през 2009-а се заема спечелилият си световна слава с делото си срещу бившия чилийски диктатор Пиночет съдия Балтасар Гарсон. Той повдига обвинения срещу 37 души. Сред засегнатите се оказва и зетят на бившия испански премиер Хосе-Мария Аснар – Алехандро Агаг. Делото се проточва чак до идването на власт на НП през ноември 2011-а и в крайна сметка приключва не само с оправдаването на повечето обвиняеми „по липса на доказателства”, но и с… лишаването от съдийски права на самия Гарсон заради нарушения при събирането на доказателства…
Делото по случая „Гюртел” е подновено едва през есента на миналата година. Това става най-вече като следствие от гръмването и на скандала „Барсенас” в началото на 2013-та в резултат на журналистическо разследване на „Ел Паис”. Името на бившия ковчежник на Народната партия Луис Барсенас изплува още при разследването на Гарсон по „Гюртел” през 2009 г. – подозират го, че се е облагодетелствал от „дон Вито” Кореа с около 1,3 милиона евро. Именно тогава Барсенас е принуден да се оттегли от позицията си на ковчежник. В периода 2004-2008 г. той е бил и сенатор от НП.
При разследването на „Ел Паис” от 2013-та се установява, че Барсенас държи на свой влог в Швейцария 22 млн. евро. Обяснението му е, че това не бил негов личен влог, а начин да запази за партийни нужди „парите на инвеститорите”. Барсенас уверява, че сумата вече била прехвърлена съвсем легално в Испания. Но платеният данък е само върху половината сума – както повелява приетият междувременно с гласовете на НП закон за данъчната амнистия.
Но пак от лагера на НП се обажда един неин бивш депутат и вече адвокат на свободна практика – Хорхе Триас, който прави допълнителни разкрития за налична черна партийна каса и за раздавани пликчета с по 10 000 евро на нейни дейци, както по времето на Аснар, така и по времето на Рахой.
Така се заформя скандалът, окончателно кръстен „Барсенас”, когато старателно скрит информатор на „Ел Паис” занася в редакцията издайническа тетрадка с черното счетоводство, записвано от Луис Барсенас. Тетрадката е предадена на съдебните органи и разследващата машина се завърта. А „Ел Паис”, разбира се, не пропуска да публикува страници от ръкописната счетоводна книга. В тях личи и името на Мариано Рахой, посочвано ту изцяло, ту само с инициали, но с редовни „дотации” от по над 25 000 евро годишно плюс различни суми, предназначени за негови представителни костюми, ризи и вратовръзки. В „списъка на Барсенас” са и имената на почти цялото партийно ръководство на НП, на бивши и настоящи министри, на кметове и съветници и дори на тогавашния председател на Сената.
Още при излизането на „списъка на Барсенас” Рахой категорично го отхвърля като „фалшив”. Но това не му пречи да изпрати на бившия ковчежник споменатия sms с обещана подкрепа…
Разследването по този случай събужда отново и делото по казуса „Гюртел”, като съдебните слушания стартират през есента на 2016-та. Именно в рамките на този нов процес бяха и сегашните показания на Рахой, които толкова ядосаха Испания.
Но идва време за отпуски и сладки сиести в жегата… Дали есента на испанците ще е по-гневна от лятото им?…
About The Author
