В два последователни дни – на 11 и 12 юли, лява Бразилия понесе два тежки удара.
Първо на 11-ти Сенатът одобри предизвикващата остри критики и протести неолиберална реформа в трудовото законодателство, прокарвана от настоящия президент Мишел Темер. Реформата освобождава предприемачите от важни социални ангажименти към техните работници и орязва значително синдикалната защита на трудещите се.
Масовото ѝ отхвърляне в бразилското общество накара някои сенатори да настоят пред Темер при предстоящата президентска ратификация да смекчи прекалено драстичните точки в нея – например, вдигането на забраната бременни жени да работят на опасни производства. Темер обеща. Но веднага се обади председателят на също вече одобрилата реформата Камара на депутатите Родриго Мая. Той предупреди, че няма да позволи никакви корекции в новия вариант на закона.
Трябва да се припомни, че срещу Мишел Темер са повдигнати обвинения за корупция и в близките дни тъкмо Камарата на депутатите трябва да реши дали да предаде случая му на Върховния съд за започване на ефективно разследване и евентуално за съдебен процес. Ако Темер бъде отстранен от поста си, онзи, който би трябвало да седне в президентското кресло до редовните избори догодина, е… председателят на долната камара на парламента, тоест въпросният Родриго Мая…
Бразилците нямаха време да се опомнят и да осмислят тези ходове, защото още на следващия ден, 12 юли, ги връхлетя втората разтърсваща новина. Нашумелият съдия от южния град Куритиба Сержио Моро, който се прочу с разследванията си около скандала за злоупотреби в държавната петролна компания „Петробраз” и в свързания с нея строителен гигант „Одебрехт”, успя да „отстреля” главната си плячка – бившия президент Луис Инасио Лула да Силва. Издаде му присъда на първа инстанция от 9,5 години затвор по обвинения в корупция.
Моро преследва Лула още от началото на 2016-та, откогато се стреми да докаже, че изключително популярният експрезидент и защитник на бедните всъщност се е облагодетелствал по време на мандата си от апартамент на три нива на крайбрежието на Сао Пауло, за който се твърди, че му бил подарен срещу обществени поръчки от строителната фирма OAS. Успоредно Моро е завел и още няколко дела по други обвинения срещу Лула, но първият процес, който мина, е за апартамента.
Защитата на Лула извади документи, с които доказа, че обвиненията са напълно безпочвени, а след издаването на присъдата излезе с декларация, че мотивите на Сержио Моро са политически. Присъдата на Лула ще бъде обжалвана в по-горна инстанция.
Всъщност мотивацията на Моро се базира на твърдения на бившия изпълнителен директор на OAS Лео Пиньейро, който е в затвора заради злоупотреби. Интересното е, че докато е вървял процесът срещу самия Пиньейро, той никъде не е споменавал бившия президент. Но след издаването на присъдата му и влизането в затвора, предприемачът пожелава да се възползва от възможността да получи облекчения за себе си срещу даване на допълнителни показания. И започва да говори срещу Лула.
За никого, дори за противниците на експрезидента, няма съмнение, че зад съдебните атаки срещу него прозират откровено политически цели. Лула продължава да е най-популярният политик в Бразилия и сондажите му предричат победа в президентските избори догодина, в които той вече обяви, че ще се кандидатира. Ако обаче сегашната му присъда бъде потвърдена и на по-горните инстанции, това ще го лиши от възможност да участва в надпреварата. Същото целят и другите няколко обвинения срещу него, повдигнати от Моро. Очевидно е, че битката ще е ожесточена и безкомпромисна, защото залогът е посоката на общественото развитие в латиноамериканския, а и световен гигант Бразилия.
Реакцията на привържениците на Лула е еднозначно заклеймяване на използването на правосъдието като политически инструмент. Бившата президентка Дилма Русеф, която е близка съратничка на Лула и сама стана обект на институционален преврат, отстранил я от поста ѝ по неоснователни обвинения, излезе със следната декларация:
„Осъждането на Луис Инасио Лула да Силва без доказателства на девет години и шест месеца затвор е подигравка. Скандална несправедливост и юридически абсурд, срам за Бразилия. Лула е невинен и тази присъда наранява дълбоко демокрацията.
Без доказателства се изпълнява една поръчка, дадена от кръгове на едрия бизнес. Вече от години Лула, най-популярният в историята на страната президент на републиката и една от най-важните фигури в света на XXI век, е подложен на безмилостно преследване.
С възмущение наблюдавахме одобрението в Сената на края на трудовите договори. Монументална загуба за бразилските работници.
Сега наблюдаваме този позор, упражняван срещу експрезидента Лула с цел да се орежат политическите му права.
Страната не може повече да приема този курс към извънредно положение. Ноктите на превратаджиите се опитват да разкъсат историята на един герой от бразилския народ. Няма да го постигнат.
Лула е невинен. Бразилският народ знае как да го покаже по демократичен начин през 2018 г.”
About The Author
