Приватизираният през 2001 година великотърновски хлебозавод е спрял работа, а всичко работници са освободени, като част от тях имат да получават крупни суми неизплатени заплати, съобщи местният всекидневник в-к „Борба“.
Дружеството още не е обявило фактически фалит, но не може да си обслужва дълговете и вече не работи, установи проверка на вестника. Община Велико Търново все още има да взима 430 хил. лв. от приватизационната му сделка, но никога няма да си ги прибере, а фирмата е като подарък за придобилите я. Досега нямаше кмет, който да защити общинския интерес, а хора, пряко свързани с порочната сделка, бяха назначени на работа в общината и стоят там и досега, независимо че са в пенсионна възраст, припомня изданието
„В края на миналата седмица са махнати и последните работници, разкриват пред „Борба“ запознати с последни обстоятелства около фирмата. Малко преди това собствениците са успели да продадат договори за доставка на хляб и пазарната си ниша на конкурентите от павликенската компания „МИО“. Практически хлебозаводът вече е собственост на банка, след като е послужил за залог на крупен дълг от близо милион лева. Една камара контрагенти също са на опашката на кредиторите и вече са се обърнали към бирници, твърди великотърновското издание.
„През последните няколко месеца фирмата е разследвана и от Инспекцията по труда след множество оплаквания от работници за нечовешки условия на труд и неполучени заплати, а дейността ѝ бе съпътствана от огромно текучество на кадри. Независимо от това обаче в популярен сайт за работа бяха публикувани примамливи обяви за възнаграждения от 1000 – 1500 лв. и винаги се намираха наивници да се цанят, докато се стигне до сегашната ситуация. Местният хлебозавод пък си остава най-лошата приватизационна сделка на общината и печален пример за безстопанственост и кражба“, обобщава колегата Стилян Найденов.
„Сделката за хлебозавода би била доста интересна тема за всеки прокурор или икономически полицай, стига да има воля от страна на длъжностните лица да се разровят в нея. Продажбата на хлебозавода е смятана за един от най-големите гафове на Общинската агенция за приватизация. Мнозина се кълнат, че той е извършен съвсем умишлено. Няма следприватизационен контрол, купувачът е нарушил задълженията си и даже не е санкциониран„, твърди авторът на материала.
През 2001 г. Община Велико Търново сключва приватизационна сделка за общинската тогава фирма „Хлебопроизводство и сладкарство“, като малко над 500 хил. долара са платени тогава за 56 на сто от хлебозавода, а останалите 430 хил. – разсрочено. Новият съсобственик е габровската фирма „Атил комерс“. Без съгласието на общината следва апортиране на всички активи на фирмата, включително и терени в града, които станаха жилищни комплекси. Така „Хлебопроизводство и сладкарство“, което бе с общински миноритален дял, се преля в изцяло частната „Хлебозавод Велико Търново“. За да се заметат следите, новата изцяло частна фирма пък бе прехвърлена на офшорката „Милгет инвестмънтс“, а по последна информация нейни съсобственици са габровската „Холидей фан“ и ЕТ „Джордан Йордан Иванов“, показва проверка на „Борба“.
Според Търговския регистър Община Велико Търново все още притежава 44 на сто от „Хлебопроизводство и сладкарство”, а останалото е собственост на „Атил комерс”. Практически обаче дружеството с общинско участие няма активи, а вместо него оперираше трета фирма – „Хлебозавод Велико Търново”. На нея се фактурират продажбите, а в общото дружество с общината не постъпва нищо.
Няма и едва ли някога ще има и плащане на 430 хил. долара за остатъка от фирмата, а всички великотърновци губят за сметка на няколко пряко свързани със сделката лица, завърша изданието.
Проблемите на работниците с управата на завода пък далеч не са от вчера. Още в края на миналата година част от тях правят опит да напуснат заради неизплатени заплати, но ръководството на фирмата се старае всячески да осуети опитите им, като същевременно продължава да ги мотае със заплатите. Част от тях се обръщат за подкрепа към Автономния работнически синдикат и успяват да прекратят взаимоотношенията си.
About The Author
