В началото на управлението си третият кабинет на Бойко Борисов има отрицателен рейтинг с 23% положителни оценки и 33% неодобрение, показва изследване на „Алфа Рисърч“, реализирано съвместно с НОВА. Приблизително от същите позиции започна и кабинета Борисов-2 през 2014 г. като до предсрочните избори тази пролет доверието се срина до 16% – три пъти по-малко от дела на изразяващите недоверие.
Това показва трайна липса на ентусиазъм около доминиращия покрай ГЕРБ политически консенсус, но и липса на електорална алтернатива, което в крайна сметка кара избирателите да гласуват за още от същото. За сравнение първият кабинет начело с Бойко Борисов през 2009 г. тръгва с подкрепата на половината избиратели и едва 8% неодобрение. Личният рейтинг на министър-председателя тогава е двойно по-висок, а неодобрението – три пъти по-ниско.
Въпреки коалицията си с крайната десница и преобладаващото неодобрение за изготвения от тях кабинет, ГЕРБ парадоксално запазва стабилните си електорални позиции. Това е белег за неспособността на парламентарната опозиция, понастоящем почти изцяло концентрирана в БСП, да привлече разочарованите избиратели. Социологическото проучване показва 25.7% подкрепа за водещата партия в управляващата коалиция. Министър-председателят Бойко Борисов се радва на одобрението на едва 1/3 от избирателите, но въпреки това остава най-популярният партиен лидер, следван от Красимир Каракачанов (28% одобрение) и Корнелия Нинова (27%).
На свой ред БСП, която в последните месеци оставя впечатление, че е по-ангажирана с вътрешните си проблеми, отколкото с опозиционната си роля, получава подкрепата на 19.6%. Следват “Обединени патриоти” с 6.3% и противоречиви оценки за лидерите на крайнодясната коалиция. Докато одобрението за Каракачанов е относително високо, то това не може да се каже за Валери Симеонов (13%) и Волен Сидеров (6.6%). Четвърта политическа сила е ДПС със стабилна подкрепа от 5.2%.
Движение “Воля” на Веселин Марешки пък губи позиции и вече се намира под чертата за влизане в парламента. Освен това проучването е правено преди прокуратурата да повдигне обвинение срещу Марешки и негови съпартийци за изнудване на собственици на конкурентни аптеки. Под чертата остават и трите десни формации, които не успяха да попаднат в настоящия парламент, като “Реформаторски блок” продължава да има най-голяма подкрепа (2.7%).
Сред министрите единствено Томислав Дончев се приема за успешен на поста си от относително голям дял избиратели (20.3%), като само 1.5% са на противното мнение. Мнозинството от останали предизвикват по-скоро противоречиви реакции или все още са подчертано неразпознаваеми за публиката, въпреки че управляват от близо 2 месеца. Половината министри, подобно на кабинета като цяло, също стартират с отрицателен рейтинг, а на дъното е правосъдният министър Цецка Цачева с -13.2%.
Президентът Румен Радев продължава да се радва на висока и увеличаваща се подкрепа като доверието в него достига 57% при 51% в началото на годината, когато встъпи в длъжност. Отрицателна оценка за работата му са дали едва 12% от запитаните.
В началото на мандата на 44-то Народно събрание рейтингът му е традиционно нисък – с 15% положителни оценки срещу 39% отрицателни. Сред институциите с най-ниско доверие от под 10% са съда и главния прокурор. Полицията бележи значителен ръст в доверието, достигайки 26% при едва 17% през септември 2016 г.
About The Author
