Комисията „Цветанов“ – PR, лобизъм или и двете?

Стига да не се провеждат избори, неделя обикновено е скучен ден за журналистите. Институциите не работят, официалните мероприятия на политиците са сведени до минимум, а политическите репортери се чудят какво да измислят, за да го предложат на своите редакции. Преди известно време тази „суша“ беше забелязана от пресцентъра на ГЕРБ и от няколко години насам подопечните на Цветан Цветанов обичат да свикват „извънредни“ пресконференции в своята централа. Целта е ясна – при липсата на други новини привикването на медиите в неделя почти сигурно ти гарантира сериозно журналистическо внимание и място в началото на вечерните емисии. Тактиката може да се използва не само с цел зрителите още веднъж да видят лицето ти (точно когато може би са го забравили в края на уикенда), но и за да бъде лансирана дадена конкретна теза или „новина“. Понякога целта е самата новина, а друг път – прикриването на нещо друго, по-актуално и проблемно.

Този сценарий беше разигран отлично от Цветан Цветанов тази неделя (25 юни). Председателят на парламентарната група на ГЕРБ (придружаван от двама свои колеги – депутатите Константин Попов и Данаил Кирилов) привика медиите на „извънреден“ брифинг в централата на партията със загадъчна тема – антикорупция.

На нея стана ясно, че Цветанов и групата на ГЕРБ ще предложат на парламента създаването на временна анкетна комисия, която да проучи действията на всички институции и хора, ангажирани с плановете за превъоръжаване на българската армия и по-конкретно с проекта за закупуване на нов многоцелеви изтребител.

Хронологията

Официално процесът по закупуване на нови изтребители започна в началото на миналата година, когато кабинетът „Борисов 2“ лансира Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”. Проектът беше гласуван в Народното събрание през юни, с което процедурата официално беше задвижена. Още в гласувания тогава документ бяха изведени три възможни варианта – новите шведски Грипен-и старите италиански Юрофайтър-и „португалските“, а всъщност американски Ф-16.

За да обсъди техническите, финансови и геополитически параметри на трите варианта и да препоръча последващи действия беше сформирана експертна работна група, чиито доклад заради предсрочната оставка на Бойко Борисов се случи да бъде готов в мандата на служебното правителство. Той беше одобрен от кабинета „Герджиков“ на предпоследното му заседание на 26 април, като по-късно стана ясно, че на първо място е била класирана шведската компания СААБ със самолет „Грипен“.

Още тогава Герджиков посочи, че „в сделката за изтребителите за българските Военновъздушни сили няма нищо предрешено“. Няма и как да има, след като за финално решение се изисква одобрението на Народното събрание, което не действа по време на служебното правителство. То оставя решението на своите наследници – кабинетa „Борисов 3“ и това е потвърдено и от тогавашния военен министър Стефан Янев. „Окончателното решение дали изтребителите да бъдат купени от Швеция, от Португалия или от Италия ще бъде на следващия кабинет, посочва той.

Реакцията на Борисов първоначално беше доста остра – макар да не предприе никакви конкретни действия, той намекна, че закупуването на нов боен самолет може да се отложи. Темата беше повдигната отново в края на миналата седмица, когато настъпи обрат – след среща с шведския министър-председател Стефан Льовен стана ясно, че разговорите със СААБ предстоят съвсем скоро – до една или две седмици, по думите на самия премиер.

„Президентът Румен Радев, неговият съветник, тогава министър на отбраната, експертите класираха „Грипен“ на първо място. Втори са италианските „Юрофайтър“, а Ф-16 са декласирани“, обяви от Брюксел той, а вече бившият служебен премиер побърза да контрира, в случая потвърждавайки думите си още като действащ министър-председател, че няма нищо предопределено и решението подлежи на ревизия, ако новото правителство иска това. Служебният кабинет не е приемал решения, не е стартирал преговори, не е подписвал договори, а това и не може да се случи без решение на парламента.

„Казах на шведския премиер, че сядаме и първо говорим за индустриално сътрудничество. Второ – за инвестициите в България, за да може това, което ще платим, 100 процента да си го върнем от други неща. Вземем ли решение, вървим на преговори първо с вас, после с „Юрофайтър“. Пазарлъкът ще е много тежък и дълъг процес“, добави Борисов, а въпросното индустриално сътрудничество е т.нар. „офсетна сделка“, която в общи линии се свежда до това, че вложените в закупуването на нови самолети средства ще трябва да се върнат в България под формата на инвестиции от шведска страна.

Важно уточнение е, че условието за офсетна сделка е заложено отдавна (шведите вече имат подобен договор с Унгария), а според някои твърдения една от причините именно шведската оферта да бъде класирана пред португалската, например, е точно отсъствието на подобно предложение от тяхна страна. Така или иначе към 23 юни изглеждаше, че процедурата върви по план – предстоят разговори с шведите, а след това и „голям пазарлък“ с италианците, а Борисов дори не намекна за ревизия на това решение.

Борисов vs. Цветанов?

Така се връщаме на неделния брифинг на Цветан Цветанов, от думите на когото всички военни репортери останаха изненадани. Макар да обяви, че това решение е съгласувано с премиера Борисов и с коалиционните партньори Сидеров и Каракачанов (Симеонов не бил открит по „технически“ причини), вторият човек в ГЕРБ лансира идея, която два дни по-рано Борисов не счете за необходимо дори да загатне – създаването на парламентарна комисия по темата. Остава загадка какво се е случило в това време и дали Цветанов действа въпреки Борисов или е настъпило обстоятелство, променило плановете на ГЕРБ.

По време на своето изявление Цветанов на няколко пъти демонстрира сериозна загриженост за интересите на американската страна, която предлага използваните „португалски“ Ф-16. „Искаме да проверим с парламентарните механизми и разговорите, които ще бъдат проведени с всички участници в този процес, как се стигна до този извод, как се стигна до това решение и дали действително има постъпила информация, която не е отработена и е дисквалифицирала един от участниците, служебно, а не по критериите на прозрачността, която трябва да има“, заяви дословно Цветанов.

На сцената „влиза“ Радев

Спомнете си началото. А сега добавете към „извънредния“ порядък и неделната „суша“ и елемент на „скандал“ чрез намесването в сценария на трета страна, която по възможност да бъде обвинена в нещо нередно. Тази роля е дадена на президента Румен Радев, който по случайност е бивш командир на Военновъздушните сили и изглежда логично да има мнение относно избора на нов самолет.

Без да се церемони, Цветанов забърква държавния глава в скандала, за да бъде пълна изненадата на присъстващите журналисти. Прави го достатъчно директно, но същевременно – без никакви конкретни доказателства.

„Дали тази прозрачност, за която президентът Радев говори днес, е била осъществена по съответния ред и дали няма прикрита информация с фирмите участващи в този процес, защото ако се стигне до подобен извод, и се констатира последващо деяние от дадени участници в процедурите по оценяването и избора, който е направен за съоветните фирми, дали това не е висша корупционна схема, която е осъществена от най-високо политическо ниво“, посочва Цветанов, а словоредът отново е автентично запазен.

„Имаме вече достатъчно съмнения, от изводите които сме направили от открити източници, от медиите, публикацииите, че президентът Радев е защитил решението за купуване на шведски изтребители. И това е станало точно в периоди, в когато още нямаше окончателно решение на служебното правителство“, забива финалния удар към Президентството Цветанов, след което посочва, че именно проверката на тези обстоятелства ще бъде цел на комисията.

„Подозирате президента в лобизъм за частна компания“, чудят се репортерите и питат какво се случи за тези два дни, след като в петък Борисов вече беше казал, че започва преговори с шведите. „Не искаме да ни възприемате като разследващ орган или като хора, които даваме категорични оценки. Но изводите, които правим, са на база публикациите в публичното пространство от различните медии. За да бъдем прозрачни и да се борим борбата срещу евентуални корупционни схеми или лобизъм, ние трябва да го докажем с една анкетна комисия, която ще даде отговор на тези въпроси“, отговори Цветанов.

Една жена каза…

Прави впечатление, че Цветанов лансира тезата си за лобизъм на президента изцяло на база „медийни публикации“ и „обществена информация“. Коментарът на този факт е излишен, но все пак ще отбележим – когато наистина имаш съмнения и информация за „висша корупционна схема“, определено не създаваш парламентарна комисия. Отиваш в прокуратурата. Ако пък просто търсиш прозрачност и защитаваш парламентаризма, защо съобщаваш новината на извънреден брифинг в неделя, а не го съобщиш в парламента в сряда, когато внесеш проекторешението в деловодството. Тогава каква е целта?

И децата в България вече знаят, че когато искаш дадена тема да бъде тотално размита и използвана за политически цели, губене на време и отлагане… създаваш анкетна парламентарна комисия. Примерите са десетки. Подобна комисия означава още поне два месеца протакане, закрити заседания, спорове през медиите, политически обвинения и не на последно място – съсредоточаване на медийното внимание в тази тема за сметка на други, понякога вероятно по-важни въпроси.

Отворен остава и въпросът какви преговори с шведската страна ще стартира Бойко Борисов до две седмици, докато у дома колегата му Цветанов тепърва ще разследва легитимно ли е изобщо класирането на тази компания.

С един куршум – два заека

С действията си Цветанов постига поне два успеха – на първо място той спуска отлична „опорка“ надолу по веригата – към депутати, пресцентър и интернет тролове. Наблюдавайте внимателно как в следващите седмици всички фигури, свързани със сегашното управление, ще се стараят да извъртат темата към казуса със шведските изтребители и потенциалната „корупционна схема“, в която е замесен лично президентът Радев. Е, или поне такива са „медийните публикации“.

Питате за скандални назначения? Що за незначителни теми, когато държавният глава, може би, е замесен в корупция! Дали ще теглим нови заеми? Това ли е най-важното, вижте президента Радев… И така нататък. Така Цветанов и ГЕРБ печелят удобно прикритие и тема, към която достатъчно дълго време да отклоняват вниманието и неудобните въпроси.

Същевременно се печели време и условия и за друго, което личи достатъчно ясно от споделените притеснения на Цветанов относно декласирането на Ф-16. Всъщност, справедливо ли е то? Наистина ли трябва да се откажем от този вариант с толкова лека ръка? Дали пък не можем да се договорим с нашите най-големи партньори, в лицето на САЩ – лидерът в НАТО? Та Швеция дори не е натовска държава! Спомнете си, че тази теза вече беше лансирана, и то не от кого да е, а лично от бившия президент Росен Плевнелиев.

От медийната, политическа и обществена реакция зависи дали планът на Цветанов ще проработи. Съдейки по състоянието и на трите сфери у нас в момента, вторият човек в ГЕРБ има сериозни поводи за оптимизъм.