Генералният директор на БНР Александър Велев потвърди на среща със синдикатите в обществената медия, че няма намерение да се отказва от идеята си да спре тръгналите още през 1936 г. предавания за чужбина, представящи България на чужди езици.
Главната редакция, която доскоро осъществяваше това на албански, гръцки, испански, немски, сръбски, френски и на български за българите зад граница (а до декември мг.г – и на арабски), след 1992 г. се нарича „Радио България”. През 2012 г. тогавашното ръководство на БНР спря и наряза на скрап предавателите на къси вълни, така че оттогава програмите на „Радио България” се транслират чрез чуждоезиковите страници на сайта на БНР. След 30 юни те вече няма да бъдат достъпни и съдържанието им ще бъде унищожено, ако се реализира замисленото от Велев.
Генералният директор на БНР демонстрира твърдата си решимост да продължи своя план за ликвидиране на „Радио България” и отхвърли предложението на синдикатите да замрази всякакви реорганизации и освобождаване на служители, докато още не е сключен новият колективен трудов договор в БНР. Преговорите за него още вървят и не са приключили.
Изправена пред тази категоричност, колегията на „Радио България” реши да премине към протестни действия, които ще започнат днес, на 13 юни, вторник, от 12.30 ч. пред сградата на БНР. Очаква се протестът да бъде подкрепен и от работещите в програмите „Хоризонт” и „Христо Ботев”. Поканени са да се присъединят и всички граждани, които смятат за недалновидно и погрешно закриването на „Радио България”.
Колегията е публикувала на специално създадения сайт „Да спасим Радио България” – http://www.saveradiobulgaria.com – петиция в защита на радиото, която може да бъде подписана от всеки желаещ. (Текстът на петицията публикуваме отделно).
26 души от общо над 30-те колеги,
работещи в нарочените за закриване редакции, вече са получили уведомления, в които Велев им предлага „доброволно” да напуснат срещу компенсация от 6 заплати. Част от хората, които са в отпуск, някои и по майчинство, още не са получили такива уведомления, просто защото физически няма как да им се връчат засега. Твърденията, които се лансират от приближени до Велев, че на съкращаваните се предлагала друга работа в системата на БНР, не отговарят на истината. Такива предложения досега са получили само трима души.
Представители на колегията на „Радио България” многократно вече са заявявали, както в отвореното си писмо до официалните институции (което „Барикада“ публикува), така и в изявите си пред различни медии, че това е уникална институция, представяща страната ни пред света на различни езици и тя носи в себе си огромен потенциал за отстояване на българския национален интерес. Приносът ѝ може да бъде неоценим особено в успешното реализиране на българското председателство на ЕС.
Ако ръководството на БНР се води от истинска загриженост за ефективността в общата работа, то би могло да откликне на отправяните нееднократно от редколегията на „Радио България” предложения за модернизация на структурата и за оптимизиране на наличните онлайн страници на чужди езици. Очевидно обаче такава загриженост липсва.
Нещо повече. Генералният директор на БНР
неуморно се старае да представя „Радио България” като „отживелица”
и да свежда съществуването му само до ефирното излъчване, което е прекратено още през 2012 г. Въз основа на това прекратяване Александър Велев с лекота обобщава, че „Радио България не съществува още от 2012 г.”, както оповести той в свое интервю пред телевизия BIT. Което буди дълбоко недоумение: нима ръководителят на БНР не знае, че в интернет епохата радиата по света масово излъчват именно в интернет? Тоест – прехвърлените след 2012 г. в интернет програми на „Радио България” не са по-малко радио от продукцията, която се е излъчвала на къси вълни до 2012-та.
Удивлението е два пъти по-голямо, като се има предвид, че в самото БНР съществува именно и само интернет радио – Радио Бинар. Нивото на неговата слушаемост и посещаемост обаче, кой знае защо, не вълнува Александър Велев, който иначе не се колебае манипулативно да поднася данни за посещаемостта на чуждоезиковите страници на сайта на БНР. И това при положение, че ръководството на БНР от години не е направило нищо, за да оптимизира сайта и за да осигури ефективно разпространение на уникалната продукция, качвана на чуждоезиковите му страници. Тъжно и жалко е да се слуша, как ръководителят на БНР стига дори до умозаключенията, че работещите в „Радио България” сами си влизали по страниците със своите предавания, за да трупат посещения…
Съвсем пък трагикомично бе включването по телефона в споменатото интервю по телевизия BIT на Бетина Жотева – единственият член на СЕМ, който на последното заседание на регулаторния орган на 6 юни е застъпил същите тези, както и Александър Велев. Останалите трима участника в онова заседание са гласували против поисканата от генералния директор на БНР промяна на лиценза на „Радио България”, само Жотева го е подкрепила.
И ето, че дамата, включена в ефира на BIT, изригва в поток от озадачаващи обобщения, че случаят с „Радио България” се „политизирал” (от кого и кога?!) и че
изразяваната тревога за съдбата на работещите там хора била „популизъм”.
Жотева със завидна убеденост прокламира, че на всички, нарочени за съкращение, вече им била предложена друга работа в БНР. Което е много далеч от истината, както вече отбелязахме – от 26-тимата, получили уведомленията за „доброволно” напускане, само трима са били удостоени с друго назначение.
Стъписва и пренебрежението, с което Александър Велев се изказва за колегията на „Радио България”, подчертавайки, че мнозинството от хората там дори не били журналисти, а така, някакви си преводачи, които само превеждали материалите, давани им от централната българска редакция.
Първо – дори и да са само преводачи, това са висококвалифицирани специалисти, чийто труд подлежи на не по-малка защита и уважение, отколкото и труда на всички останали в БНР начело персонално с генералния директор.
Второ – твърдението на Велев просто не е вярно и издава поредна негова некомпетентност. Съдържанието на материалите, подготвяни от централната българска редакция, е строго съобразено и профилирано спрямо аудиторията, към която е насочено – един тип материали са предназначени за сръбска аудитория, примерно, и съвсем друг за френскоезична или испаноезична (която включва и страни в Африка и Латинска Америка). Освен това преводачите от различните езикови редакции са и опитни репортери, които покриват събития в България, свързани с културните връзки със съответните страни и региони.
Съвсем отделен е въпросът, че след като почти всички генерални директори на БНР в последните години се упражняваха във всевъзможни съкращения именно в „Радио България”, редакциите там са
оставени под санитарния минимум като човешки и технически ресурс.
Има редакции с по един човек, който, естествено, вече няма физическата възможност да тича по събития и да прави уникални материали. Трябва да се припомни, че ако в края на 80-те в тогавашната Главна редакция „Предавания за чужбина” (сега „Радио България”) са работили над 200 души, то днес там са останали общо под 70 души. В тази бройка влизат и Турска, Руска и Английска редакции, за които Велев твърди, че ще ги запази.
Това, впрочем, е поредната му манипулация. Турска редакция, чиито предавания се излъчват ефирно, той просто няма как да не запази, защото тя е предвидена по закон, гарантиращ програми за населението с турски майчин език у нас. Що се отнася до предаванията на руски и английски, те също спират. Единственото, с което ще се занимават работещите в тези редакции оттук-нататък, е да правят руска и английска версия на основния сайт на БНР – така, както повечето сайтове у нас имат версии на по няколко езика. Но това няма нищо общо със съществуващата сега оригинална радиопродукция, качвана на все още достъпните чуждоезикови страници.
Напълно остават пренебрегнати и българите в чужбина,
за които сега също се подготвя специализирано съдържание. По този въпрос Велев залисва публиката с приказки, че БНР щяло да подготвя своя продукция за тези общности и… да ги изпраща на радиата на българите в Канада, Испания, Молдова и т.н. Това според него означава, че БНР щяло да достига по-пряко до нашенците в чужбина. Щеше да е виц, ако не звучеше от устата на ръководителя на БНР, който очевидно доста подценява интелектуалния потенциал на аудиторията на интервютата му.
Има още много и важни въпроси, които трябва да бъдат зададени на Александър Велев – включително дали си дава сметка, че радиопредставянето на една страна е елемент и на външната ѝ политика, и на националната ѝ сигурност. Очевидно съвсем неслучайно радиа като „Гласът на Америка” например в момента получават повишени държавни бюджети и на никого не му хрумва да ги закриват. Ако пък се огледаме при съседните ни страни, че открием излъчване на 10 езика в гръцкото радио, на 11 езика в румънското, на 35 езика в турското и т.н. Е, Велев върти латерната само за сръбското радио, което е спряло програмите си за чужбина през 2015-та, но това е само един-единствен случай.
В съобщението за обявения от колегията на „Радио България” протест за днес, 13 юни, подписано от председателя на редколегията Даниела Константинова и от зам.-председателя Дарина Григорова, е посочено: „Смятаме, че развитието на „Радио България” и мястото на тази структура в системата на БНР трябва да бъдат обсъдени задълбочено и публично, с участието на широк кръг институции и експерти, преди да се пристъпва към каквито и да е действия. За нас е от съществено значение ръководството на БНР да даде изчерпателни, убедителни и аргументирани отговори поне на следните въпроси:
– Какви проучвания, анализи и разчети са довели УС на БНР до идеята да ликвидира Радио България?
– Каква е икономическата обосновка на решението да бъдат закрити повечето езикови редакции?
– Как БНР ще изпълнява в бъдеще чл. 49 (1) от Закона за радиото и телевизията, който гласи: „Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.“
Комисията по културата и медиите в Народното събрание е поканила на заседанието си, насрочено за 15 юни, както генералния директор на БНР Александър Велев, така и Съветът за електронни медии, за да бъде обсъден тъкмо казусът с „Радио България” във всичките му измерения. Така че темата е с продължение…
А междувременно можете да подкрепите „Радио България” чрез петицията в сайта http://www.saveradiobulgaria.com
Предлагаме тук текста на петицията:
Уважаеми колеги, съмишленици и приятели!
Разчитаме на вашата подкрепа за една благородна и отговорна кауза!
С тази петиция нашата идея е не само да опазим „Радио България”, но и да спомогнем тази уникална многоезична структура да осъществи своя потенциал, като получи шанс да се оптимизира и развива в крак с последните тенденции на информационните платформи в интернет. България и Българското национално радио заслужават това! Ще работим за тази кауза и ще търсим отклик от институциите за това как статутът на „Радио България” да остане стабилен и независим от недалновидни решения.
Призоваваме ви да подкрепите усилията на редактори, журналисти, преводачи и институции против този деструктивен акт, който противоречи на интересите на българското общество и държавност!
Непозната у нас медия, отворена към света
Създадено през 1936 година и радващо се на аудитория във всички точки на света – от Австралия и Нова Зеландия, през Европа и Близкия Изток до Латинска Америка и САЩ – през цялата си история „Радио България“ непрестанно работи за популяризирането на българската история, култура, туризъм, народна, класическа и съвременна музика зад граница, като същевременно с това представлява балансиран поглед върху актуалните събития в страната и на Балканския полуостров.
Личностите, талантите
Един от пионерите на станцията е изтъкнатият български дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, теоретик на изкуството, писател, преводач и радиожурналист Петър Увалиев (Pierre Rouve). Всички стъпала на кариерната йерархия в радиото изминава Райна Константинова, дългогодишен директор на Департамент „Радио“ в Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Именно „Радио България“ е дало на българската култура плеяда от изтъкнати преводачи, сред които Спас Николов, Венцислав Николов, Людмила Петракиева и мн. др. Един от директорите на БНР след демократичните промени, Александър Владков, е свързан с медията. А сред емблематичните гласове в програмите ѝ са актьорът Джоко Росич и журналистката с международна кариера Ралица Василева.
Музика и фолклор от най-висока класа
Чрез „Радио България“ достояние на световната аудитория стават и много от нашите бележити музиканти и композитори, великолепният български фолклор, най-добрите ни спортни постижения и всичко, с което като българи можем да се гордеем.
Новото хилядолетие
През 2004 г. именно съдържанието на програмите на „Радио България“ са положени в основата на първия уебсайт на Българското национално радио. Сайтът е високо оценен, вкл. от чуждестранни специалисти, и печели няколко награди. След преустановяване излъчването на къси вълни през 2012 година аудио съдържанието на Радио България продължи да се разпространява единствено и само чрез интернет (с изключение на запазения ефир на турски език). От тогава до днес медията се управлява некомпетентно и недалновидно и вместо да се развива нейният сериозен потенциал, поредица от директори работят за нейното ликвидиране. Без оглед на нейната стратегическа роля в момента, Арабската редакция беше закрита окончателно още в края на 2016 година, а от 1 юни т.г. по предложение на генералния директор Александър Велев и решение на УС на БНР бе преустановено аудио съдържанието на многоезичната медия в интернет. С което „Радио България“ престана да бъде радио, а с това рискува да загуби не само аудиторията си, но и облика си.
Реформа
Предстои реорганизация на „Радио България“, която цели да ликвидира езиковите редакции на медията. По този начин ще бъде унищожена възможността България да бъде представена пред света на немски, френски, испански, сръбски, гръцки и албански, както и на български – със специфично съдържание за българската диаспора.
Оставащите езици – английски и руски – ще се слеят с основния новинарски поток в сайта на БНР, като просто представляват превод на вътрешните новини, често неразбираеми без контекст за слушателите зад граница, и без да създават автономно, специално насочено към чужденци съдържание.
Тревога
Става дума за ликвидация на национални, държавни структури, работещи за националния интерес на България. В контекста на предстоящото председателство на България на Съвета на Европейския съюз държавата губи единствения си официоз на няколко езика пред света.
Призоваваме ви да подкрепите усилията на редактори, журналисти, преводачи и институции против този деструктивен акт, който противоречи на интересите на българското общество и държавност!
About The Author
