В категории:Свят

Враждата между Саудитска Арабия и Катар има 22-годишна история и мирише на газ

Сегашният емир на Катар използва газовото богатство на страната, за да поддържа самостоятелна външна политика, която често дразни могъщите му съседи

Танкер за пренос на втечнен природен газ. Снимка: Wikimedia Commons

Марк Чемпиън, Bloomberg

Стремежът на Саудитска Арабия да изолира Катар може да се проследи до 1995 г., като дългото минало и вероятно продължителното бъдеще на спора може да се обясни най-добре с природния газ.

Това бе годината, в която сегашният емир Шейх Тамим бин Хамад Ал Тани свали от трона своя про-саудитски баща, но и в която малката полуостровна държава направи първите доставки на втечнен природен газ (LNG). Газ, добит от най-голямото находище в света – „Северно поле”, което Катар дели с омразния враг на Саудитска Арабия Иран.

Богатството на това находище не само направи Катар най-богатата страна в света, с годишен доход от 130 хил. долара на глава от населението, но и в най-големия износител на втечнен газ. Фокусът върху природния газ отличи страната от произвеждащите петрол съседи в Съвета за сътрудничество в Персийския залив и ѝ позволи да се откъсне от доминацията на Саудитска Арабия. В изявлението, с което Риад обяви скъсването на дипломатическите отношения с Доха в понеделник, катарският народ  е описан като „естествено продължение братството в кралството”.

Катар изгради собствени връзки с другите регионални и световни сили, включително Иран, САЩ (Катар приютява щатското централно командване), и наскоро – Русия. През миналата година държавният инвестиционен фонд на Катар се съгласи да инвестира 2.7 млрд. долара в руския петролен гигант „Роснефт”.

„Преди Катар бе нещо като васал на саудитците, но използва самостоятелността, създадена от газовото богатство, за да утвърди независима роля”, коментира Джим Крейн, енергиен анализатор в Института Бейкър. Останалата част от региона отдавна търси възможност да подреже крилата на Катар”, добавя той.

Визитата на Тръмп

Такава възможност се появи след скорошното посещение на президента на САЩ Доналд Тръмп в Саудитска Арабия, където той призова „всички съвестни нации” да изолират Иран. Катар изрази публично несъгласие в заявление, което в последствие бе обяснено с хакерска атака на държавната информационна агенция, но въпреки това бе последвано от предвождано от саудитците възмездие.

Особено важен момент в историята е това, че газовото производство на Катар не подлежи на контрол от ОПЕК, петролният картел, доминиран от Саудитска Арабия.

Емирът  преживява опит за контра-преврат през 1996 г. По време на съдебния процес срещу превратаджиите през 2000 г. двама висши представители на властта заявяват, че Бахрейн е помагал за организирането на пуча със съгласието на Саудитска Арабия.

Катар не изгражда газопроводи, които биха интегрирали страната в енергийните пазари на съседите от Залива. По онова време богатите на петрол съседи на Катар гледат на природния газ като на практически безполезен, и го използват основно, за да го инжектират обратно в петролните кладенци с цел подобряване на добива. Според доклад на Джим Крейн и Стивън Райт от Катарския университет съседите на Катар са били готови да плащат за втечнен газ много по-малко, отколкото е била цената на световните пазари.

Изграден е само един газопровод – проектът „Делфин”, който свърза катарските офшорни находища с Обединените арабски емирства и Оман, който работи само с две трети от капацитета си. През миналата година бяха подписани договори, които трябва да запълнят капацитета, но въпреки това голямата част от износа на Катар продължава да е насочен към Азия и Европа.

Разгневени съседи

В последно време търсенето на LNG за производство на електричество в страните от Залива обаче нараства. Заради това те трябва да прибягват до скъп внос на LNG и разработване на трудни за добив и нерентабилни местни находища. Катарският газ има най-ниската цена за добив в света.

Газовото богатство позволи на Катар да развива външни политики, които дразнят силно съседите му. Страната подкрепя Мюсюлмански братя в Египет и Хамас в Ивицата Газа, и въоръжава неодобрявани от Саудитска Арабия и Риад фракции в Сирия и Либия. Приходите от газ също така плащат за световната телевизионна мрежа Al Jazeera, която многократно е разгневявала много от правителствата в региона. Преди всичко газът подтиква Катар да насърчава регионална политика на взаимодействие с шиитски Иран, за да подсигури източника на богатството си.

„Газът не е непосредствената причина за сегашното противопоставяне, но може да си задавате въпроса защо Катар не желае да доставя газ на съседните държави, което ги прави бедни на този ресурс”, отбелязва Стивън Райт от университета  Доха. „Вероятно е имало очаквания, че Катар ще им продава газ на преференциални цени”, добавя той.

Какво следва?

Увеличавайки регионалното напрежение, през 2005 г. Катар обяви мораториум върху по-нататъшното разработване на находището „Северно поле”, което би могло да осигури по-големи обеми за износ. Тогава Катар заяви, че го прави, за да изследва какво е въздействието върху находището от текущите нива на експлоатация, и отрече, че така се съобразява с чувствителността на Иран, който разработва своята част много по-бавно. Мораториумът трябваше да е двугодишен, но бе вдигнат чак миналия април, когато Иран за пръв път настигна темпа на добив на Катар.

„Хората тук се чудят какво точно саудитците очакват да направи Катар”, коментира Герд Нонеман, професор по международни отношения в клона на университета Джорджтаун в Доха. „Изглежда те искат Катар да отстъпи напълно. Катар обаче няма да нарече Мюсюлмански братя терористична организация, защото не са. Също така няма да отлъчи Иран, защото така ще застраши отношения, които са жизненоважни за икономическото развитие на Катар”, добавя той.

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар