Ножицата между богати и бедни се разтваря все повече в България до едно от най-високите нива в ЕС. Това констатира Европейската комисия в препоръките си към страната в рамките на Европейския семестър – цикъл за координиране на икономическите и фискални политики в ЕС спрямо заложените за 2020 г. цели. Разликата в доходите на най-богатите 20% от домакинствата спрямо най-бедните 20% е нарастнала от 6.1 пъти през 2012 г. до 7.1 три години по-късно.
“В България – продължава комисията – разликата между неравенството в доходите преди и след данъчно облагане и социални трансфери е сред най-малките в ЕС.” Това означава, че държавата не преразпределя националното богатство по начин, който да смекчи фрапиращите разлики между бедни и богати. Дори напротив, акцентът върху косвените данъци пренася тежестта все повече към хората с по-скромни доходи, които харчат всичко, което изкарват и съответно дават по-голям дял до доходите си на хазната под формата на ДДС и акцизи. В същото време, най-едрият бизнес в страната се радва на щедри данъчни кредити.
Въпреки че в България има най-ниската ставка за корпоративен данък в ЕС, това само по себе си не променя стремежа на най-големите компании да избегнат данъчно облагане, а част от останалите – да останат в сивия сектор. ЕК отчита усилията на държавата да подобри събираемостта, но констатира, че „сивата икономика и недекларираният труд остават на високи нива“, което подкопава всички социални системи.
Макар безработицата да спада през последната година, “структурните проблеми” на пазара на труда остават: намаляването на работната сила в резултат от застаряването на населението и емиграцията. На този фон е странно, че държавата не прави достатъчно, за да мобилизира неизползваните ресурси на работната сила в страната – икономически неактивните хора и трайно безработните. Докато безработицата е под средноевропейското ниво, то делът на продължителната и младежката безработица у нас остава твърде висок. Значителен резерв има и при работещите на непълно работно време, над 1/3 от които биха искали да се трудят повече, но нямат такава възможност.
В същото време, според ЕК, системата за социална защита “не предоставя адекватни нива на подкрепа”, а освен това има ограничено покритие, поради рестриктивните изисквания за ползването ѝ. Затова се препоръчва да се повиши обхвата и размера на минималния гарантиран доход, който в момента е в размер на 65 лв. и не се е променял от 2009 г. насам. Причината за този застой е в липсата на какъвто и да е прозрачен механизъм, по който тоз доход да се определя и актуализира, в резултат на което размерът му зависи от добрата воля на Министерски съвет. Същото важи и за минималната работна заплата, за чиито ръст синдикатите и работодателите са съгласни, че трябва да бъде поставен на обективна основа, но не и за точните параметри: например, работодателите се застъпват за обвързването ѝ с производителността на труда, но това би означавало нейното ускорено увеличение, на което те в същото време се противопоставят и то агресивно.
Докато неравенството расте, а най-ниските доходи остават на критични нива, ЕК констатира, че “големият дял на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване, остава главно икономическо и социално предизвикателство”. Това положение засяга непропорционално групите от населението, които са в непривилегирована позиция – роми, деца, възрастни и хора в селските региони.
Рискът от социално изключване за децата е намалял леко, но остава сред най-високите в ЕС и е силно обвързан с образователното ниво на родителите: близо 90% от децата на хора без завършено средно образование в България са изложени на такъв риск, докато сред тези на висшистите нивото е едва 10,1% (2015 г.). Растящото неравенство в доходите се отразява и на резултатите на международни изследвания на нивото на общественото образование. Според PISA 2015, цели 37,9% от 15-годишните са функционално неграмотни, което е едно от най-лошите представяния в ЕС и далеч под средното за ОИСР. Комисията констатира, че държавата все още не е разработила очакваните механизми, с които да повиши финансирането и подкрепата за слабо представящите се училища и да компенсира очевидните недостатъци на системата “парите следват ученика”.
Не по-обнадеждаващо е положението в здравеопазването, където ЕК констатира ограничен достъп, ниско публично финансиране и емиграция на професионалисти. Актуална анкета на БЛС показа, че над 60% от младите лекари не са мотивирани да се реализират в България. Недостигът на публични средства пък увеличава дела на плащанията от джоба на пациента, който отново е сред най-високите в ЕС. Колкото повече доплащания има в рамките на системата на здравеопазване, толкова по-недостъпна става тя за хората с ниски доходи, независимо дали са плащали своите здравни вноски или не.
Освен проблемите в социалната сфера, комисията отправя препоръки по отношение на „прекомерните макроикономически дисбаланси“ – остатъчните слабости във финансовата система и високата корпоративна задлъжнялост. България не е приложила и необходимите мерки, с които да затвори слабостите, разкрити от стрес-тестовете на банковия и застрователен сектор, както и на частните пенсионни фондове.
About The Author
