Със спечелени 50% от гласовете срещу съответно 40% и 10% за другите двама кандидати, Педро Санчес е категоричният победител във вътрешнопартийните избори на Испанската социалистическа работническа партия за избор на нов лидер, състояли се на 21 май. Съперници му бяха Сусана Диас и Пачи Лопес.
Резултатите еднозначно се тълкуват от всички наблюдатели като категоричен знак „отдолу”, че редовите социалисти желаят връщане към левите корени на ИСРП. Симпатизанти на Санчес изразиха радостта си от победата му, пеейки „Интернационала” пред партийната централа на улица „Ферас” в Мадрид. Санчес е начело по резултати във всички части на Испания с изключение на Андалусия – откъдето е Сусана Диас, и Страната на баските – откъдето е Пачи Лопес.
https://www.youtube.com/watch?v=t0k7rXwfbx0
Взелата 40% влиятелна ръководителка на местното правителство в Андалусия Сусана Диас е представителка на т. нар. „барони” в ИСРП, тоест на мощните местни партийни водачи по автономните области и други местни структури. Именно тези „барони”, влизащи във Федералния съвет на ИСРП, миналата година спретнаха вътрешнопартиен преврат на Санчес, защото той упорстваше и не желаеше партията чрез вот „въздържал се” в парламента да улесни избирането отново за премиер на Испания на Мариано Рахой.
След като беше отстранен от ръководството на ИСРП, Санчес се отказа и от депутатския си мандат, за да не бъде принуден от партийната дисциплина да гласува „въздържал се”. Мнозинството от депутатите социалисти обаче последваха решението на Федералния съвет и дадоха чрез такъв вот зелена светлина за ново правителство на Народната партия.
Това предизвика остро недоволство сред членската маса на ИСРП, където продължи да е силна подкрепата за линията на Педро Санчес. Неговата принципност и последователност спечели масови симпатии, а пословичното му „НЕ значи НЕ”, с което многократно изразяваше отказа си от всякаква форма на подкрепа за Народната партия и Рахой, стана мото на поддръжниците му.
Санчес не се сви в черупката си след като беше отстранен от лидерския пост, и не се спря да обикаля местните организации на ИСРП „по села и паланки” из цяла Испания, за да чуе пряко гласа на „низините”. Резултатите от вътрешнопартийния вот сега ясно сочат на чия страна са те.
Много активна кампания проведе и Сусана Диас, като за нея активно лобираха и големи испански медии начело с флагмана „Ел Паис”, който още от създаването си преди 40 години се смята за близък до социалистите и по-специално до тогавашния им лидер и днешен „гуру” на „бароните” Фелипе Гонсалес. Въпреки всички апаратни и пропагандни усилия в нейна подкрепа обаче, Сусана Диас претърпя съкрушителна загуба от Педро Санчес. Като това е и загуба на перспективата изобщо някога да се добере до лидерския пост в партията – нещо, за което допреди три години никой не можеше и да помисли.
Всъщност именно Сусана Диас беше „кръстницата” на Педро Санчес, когато той бе изстрелян на партийния връх през 2014 г. Дотогава той беше слабо известен депутат, когото никой от „бароните” не взимаше насериозно, включително и самата Диас. Смятаха го за временно и компромисно решение, за удобен и послушен инструмент, който да поеме негативите от загубените от ИСРП и европейски избори през 2014-та, да избута месеците до парламентарните избори в края на 2015-та, а после да отстъпи кормилото и на партията, и на държавата на самата Сусана Диас.
Но нещата не се развиха така. Педро Санчес бързо се еманципира. Видя бързия растеж на „Подемос” и отливането на към тази формация на много разочаровани от десния курс на ИСРП социалисти, усети, че масите искат олевяване и поведе партията именно в тази посока за огромно неудоволствие на „бароните”. Именно този вътрешен конфликт бе и причина за неуспеха на ИСРП, останала втора и на изборите през декември 2015 г., и на повторения (заради невъзможността да се състави правителство) вот през юни 2016 г., а не твърдото „НЕ значи НЕ” на Санчес, както постоянно се опитваха да внушават „бароните”.
Високото самочувствие на тази всесилна партийна върхушка и самозаблудата ѝ, че е способна с апаратни хватки и с натиск над местните структури да насочи и сегашните вътрешнопартийни избори в необходимото ѝ русло, ѝ изиграха лоша шега. Оказа с, че „низините” не прощават безпринципни игри и наказанието за онова „въздържал се” в парламента, върнало Рахой на власт, само е забавено, но не и забравено.
Този испански урок може да научи на много неща всички социалистически партии в Европа, стига само да има желаещи да си правят изводи.
Естествено, за ИСРП изпитанията не свършват дотук и за победителя Педро Санчес тепърва предстои нелеката задача не само да доказва правотата на своя курс сред апаратните играчи, но и да се опита да търси вътрешнопартийна консолидация. Никак няма да му е лесно, защото разцеплението е на база същностни ценности и хората, които веднъж вече го провалиха, няма как да се преродят. Все пак единствено възможното му послание бе както за следване на ясна лява траектория, така и за възстановяване на единството в ИСРП. И Санчес го отправи веднага след оповестяването на резултатите: „Нищо не свършва днес, а едва започва. Искаме и ще направим една нова организация. Ще изпълним мандата на урните, ще превърнем ИСРП в партия на левицата на тази страна. Моят ангажимент остава твърд: да обединя партията”.
Санчес скрепи думите си и със символен жест – показно преплете ръце и със Сусана Диас, и с Пачи Лопес.
Всички все пак видяха, че Сусана Диас остана на тази уж „единна снимка” с кисела гримаса, а в протоколното си изявление, в което отправи „поздравления за новоизбрания генерален секретар”, дори не спомена поименно Санчес.
За разлика от нея баскът Пачи Лопес, който досега бе един от секретарите на ИСРП и бе лансиран в надпреварата като вариант за някаква трета, компромисна фигура (и очаквано взе едва 10%), еднозначно пожела „на добър час на моя генерален секретар Педро Санчес”, подчертавайки, че щом той е победителят, значи е и лидерът на „всички социалисти и социалистки”.
Със сигурност обаче Санчес няма да има късмета да се радва на такава ясна подкрепа в цялата партийна върхушка и в депутатското тяло на ИСРП. Досегашният ръководител на парламентарната група на партията например – Антонио Ернандо, обяви оставката си още веднага след оповестяването на резултатите от вътрешнопартийния вот за нов лидер. Именно Ернандо бе онзи, който на практика реализира в парламента – включително чрез остър натиск над отделните депутати – решението на „бароните” да се гласува „въздържал се” при прокарването на Рахой за премиер. Въпреки че пак същият Ернандо преди това уж беше от най-верните съратници на Санчес и поддържаше неговото „НЕ значи НЕ“…
Срещу Санчес очевидно ще продължи да действа и „Ел Паис”, който още в нощта след избора му излезе със следното заглавие на редакционния си коментар по този повод: „Brexit-ът на ИСРП”. Струва си да се даде един по-обширен цитат от този коментар, за да се види с какъв компот от пропагандни клишета се залива стремежа за олевяване както в ИСРП, така и в други европейски социалистически партии.
Ето част от обобщенията на „Ел Паис”: „Програмните и организационни предложения на Санчес ефикасно почерпиха опит от други страни – от Brexit до колумбийския референдум или победата на Тръмп, при които слепите емоции и възмущението се противопоставиха успешно на разума, на аргументите и на контрастиращите факти. В този смисъл победата на Санчес се вписва в политическия контекст на кризата на представителната демокрация, в която с лекота надвиват демагогията, фалшивите или поуистините и незъвможните за изпълнение обещания.
В крайна сметка Испания също изживя своя популистки момент. И го изживя в сърцето на една ключова за управляемостта на страната ни партия, една партия, която от модернизацията насам е играла водеща роля в годините на най-голям просперитет и обновление в най-новата ни история. Същото се случи в последните месеци на френския социализъм, който се оказана на ръба на изчезването си заради радикала Беноа Амон. Подобна катастрофа се задава при британските лейбъристи, ръководени от Джереми Корбин. Илюзорно е да се мисли, че ИСРП сега не се намира пред риск от същото естество. При всички случаи демагогията, която познаваме от „Подемос” и Тръмп – за онези долу и онези горе – противоречи на истината, ценностите и разума. Трябва да разберем, че това ни поставя пред много трудна ситуация за нашата политическа система”.
Ето така дяволът чете Евангелието. Не дългогодишните десни политики на европейските социалистически и социалдемократически партии са виновни за срива им, а желанието на членските маси да видят отново същински леви лидери начело.
Този наподобяващ на манифест „редакционен коментар” ясно определя за какво става дума и какви сили ще водят война срещу Педро Санчес. А на него самия пък тепърва му предстои да покаже ще му стигне ли куражът да се опълчи на въпросната свещена политическа система.
………………………………………………………………………………………………………………
ОТ НОВИНАРСКАТА ЛЕНТА:
„Подемос“ протяга ръка за сътрудничество с Педро Санчес
Лидерът на „Подемос“ Пабло Иглесиас се е обадил на новоизбрания генерален секретар на ИСРП Педро Санчес да го поздрави за победата, съобщи „Ел Паис“. В разговора двамата са стигнали до общото мнение, че „позицията на потъналата в корупция Народна партия като управляваща е нестабилна“. Двамата лидери също така са се съгласили да „уважават взаимно различните опозиционни стратегии“ на своите организации и са изразили намерението си да поддържат динамичен и гъвкав диалог помежду си.
На специална пресконференция по-късно организационният секретар на „Подемос“ Пабло Еченике не само информира за разговора между лидерите на двете партии, но и отбеляза, че е „време за щедрост, за да може страната да отгърне страницата на упадък, олицетворявана от Народната партия“. В този контекст той обяви, че „Подемос“, която миналата седмица депозира в парламента свое искане за вот на недоверие на правителството на Мариано Рахой с ясното съзнание, че такъв вот едва ли ще мине при досегашното съотношение на силите, сега е готова да го оттегли и да даде възможност на Педро Санчес да задвижи друг подобен вот от името на ИСРП, защото той би имал повече шансове. За целта очевидно ще трябва да се изчака и провеждането на конгреса на социалистите, който официално да утвърди Санчес на лидерския пост.
About The Author
