Софийският районен съд (СРС) постанови на първа инстанция, че журналистът Юлиана Методиева не е виновна по обвинението, че е използвала в своя статия “унизителна и съставомерна по Наказателния кодекс” фраза, а именно, че е определила член на пронацистка организация като “антисемит”. Решението може да бъде обжалвано от обвинението в двуседмичен срок. Приблизително тогава се очаква да бъдат публикувани и мотивите за решението на съдията по делото.
Жалбоподателят е легионерът Дянко Марков, за когото това бе второ дело срещу журналисти от портала “Маргиналия”, посветен на защитата на човешките права, за мотивите на което “Барикада” вече писа. Дянко Марков твърди, че не е антисемит, въпреки че не се отрича от организацията отпреди Втората световна война Съюз на българските национални легиони (СБНЛ), известна със симпатиите си към Третия райх. Самият Марков определя депортираните в нацистки лагери евреи от т.нар. нови земи като “враждебно население” и то от трибуната на Народното събрание през 2000 г., когато е депутат от БДФ в състава на СДС.
Същата партия по-късно беше част от коалиция “Десните”, а напоследък и от “Реформаторски блок” и доскоро в устава ѝ беше записано, че е наследник на СБНЛ. Според адвокат Ирина Алексова, която защитава Юлиана Методиева про боно по делото, средите на тази партията използват образа на Дянко Марков, за да “реабилитират и изчистят имиджа на движения като Съюз на българските национални легиони”.
В унисон с тази теза по време на заседанието самият Марков се опита да се дистанцира от неонацистката проява “Луковмарш”, заявявайки, че снимката, на която се вижда, че държи реч по време на събитието, е фалшификация. Той все пак не отрече, че е присъствал на въпросния марш, но заяви, че не е харесал някои хора там. Дянко Марков продължава да твърди, че СБНЛ е обикновена патриотична организация, която няма нищо против различните етноси, “друговерците” или инакомислещите – едно твърдение, което не се потвърждава от съдържанието на легионерската програма, а още по-малко от практиката ѝ.
Според адвокат Алексова, “проблемът е, че се опитва политическият спор за миналото да се решава посредством наказателен процес от частен характер”, в който Дянко Марков е представян като “нещастен старец, чието реноме е опетнено от недоброжелателни хора.” Въпросът обаче не е от частен, а от политически характер, като зад него стои опитът за реабилитация на легионерското движение и изобщо режима на цар Борис III като нямащи нищо общо с фашизма.
В дните преди делото граждани от еврейски произход излязоха с декларации в подкрепа и срещу определянето на Дянко Марков като антисемит от страна на Юлиана Методиева и други журналисти и общественици около портала “Маргиналия”. В първата от тях петима евреи заставата в защита на Дянко Марков, който е определен като “демократ и противник на комунизма, приятел и защитник на българските евреи” и добавят, че “той не е и никога не е бил антисемит, напротив, много пъти той е заявявал, че антисемитизмът е плод на недоразвити умове”.
В друга декларация на Леа Коен, подкрепена от над 20 души, тя изразява “своето възмущение от факта, че такова дело може изобщо да бъде допуснато в България, както и че Дянко Марков не е бил призован съдебно да отговаря за отрицателство на Холокоста“. Според писателката отхвърлянето на иска на Дянко Марков като несъстоятелен е “още по-необходимо днес, когато сме свидетели на банализиране на събитията от Холокоста дори от представители на висшето управление на страната“.
About The Author
