Най-големият синдикат в Норвегия потвърди позицията си за бойкот на Израел заради нарушенията на човешките права на палестинците, съобщава Haaretz.
Асамблеята на Норвежката конфедерация на профсъюзите, по-известна като LO, представлява 900 хил., синдикализирани работници от 24 организации – над една четвърт от работещото население в страната. Според Конфедерацията бойкотът трябва да служи за инструмент за признаване на Палестина като независима държава и слагане на край на окупацията на Западния бряг и блокадата на ивицата Газа.
В гласуваната в края на миналата седмица резолюция организацията заявява, че „тъй като диалогът и резолюциите нямат почти никакъв ефект, отсега нататък трябва да се положат усилия да се постигне международен икономически, културен и академичен бойкот на Израел, за да се постигнат тези цели”.
В последните години LO са призовавали за бойкот на различни израелски институции, включително профсъюзът Histadrut, както и бизнеси, „които печелят от окупацията на палестинските земи”. На практика всички големи играчи в израелската икономика имат взаимоотношения с незаконните еврейски селища на Западния бряг, поради което Израел интерпретира позицията на норвежкия профсъюз като призив за цялостен икономически бойкот.
При гласуването на резолюцията в петък 193 от делегатите са гласували за, а 117 – против. Решението бе в противоречие с препоръките на новоизбрания лидер на синдиката Ханс-Кристиян Габриелсен, според който това може да навреди на палестинските работници. „Ситуацията на палестинските работници е много крехка. Мнозина от тях разчитат на работа в Израел”, заявява той.
Ян Олав Андересен, член на редакционната комисия на LO, обаче изтъква, че сегашното положение не може да бъде търпяно повече. „Тази година се навършва половин век от нарушаващата международното право окупация на Палестина от страна на Израел… Дипломацията по никакъв начин не е подобрила ситуацията”, заявява той.
Говорителят на норвежкото правителство се дистанцира от резолюцията на синдиката и изтъкна, че тя не представлява официална позиция на Норвегия. Външният министър на страната от своя страна заяви, че правителството „остро се противопоставя” на идеята за бойкот, тъй като е нужно „повече сътрудничество и диалог”.
Norwegian government strongly opposes Norw Labour Union’s decision: #boycott of #Israel. We need more cooperation and dialogue, not boycott. https://t.co/vB5K4cjUaO
— Børge Brende (@borgebrende) May 12, 2017
Говорителят на израелското външно министерство нарече гласуването на резолюцията „дискриминационно”. На страницата си във Facebook израелският посланик в Норвегия публикува съобщение, което гласи, че „тази неморална резолюция отразява дълбоко вкорененото отношение на пристрастност и двойни стандарти спрямо израелската държава”.
От десетилетия наред Палестинските територии, които имат статут на наблюдател в ООН, настояват международната общност да ги признаят като независима и суверенна държава. Досега Палестина е призната от 137 от общо 193 членки на ООН. През декември 2016 г. Съветът за Сигурност на ООН прие резолюция, в която се настоява Израел незабавно да прекрати изграждането на нови селища в окупираните палестински територии. Това бе първата резолюция на Съвета по израело-палестинския въпрос от осем години, като приемането ѝ стана възможно, защото САЩ се въздържаха.
Дясното правителство, управляващо Израел обаче дори увеличи строежа на селища на Западния бряг, разчитайки на благосклонността на новата президентска администрация във Вашингтон. През последните месеци кабинетът на Бенямин Нетаняху също така прие закон, забраняващ влизането в страната на чуждестранни граждани, подкрепящи движението за бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции (Boycott, Divestment and Sanctions – BDS). BDS е кампания, целяща да оказва натиск върху Израел да се съобразява с международното право, да прекрати окупацията на палестинските територии, да осигури равни права на гражданите от арабски произход и да признае правото на прогонените палестинци да се завърнат в родните си земи. Законодателите в Тел Авив се подготвят да приемат и изменения в основния закон на страната, които ще понижат статута на арабския език и ще провъзгласят правото на самоопределение в Израел като „уникално за еврейския народ”, въпреки значителното не-еврейско малцинство в страната.