В категории:Свят

Защо Ноам Чомски подкрепя Корбин

Американският радикален мислител обвинява медиите за враждебността към лидера на Лейбъристката партия и заявява, че би гласувал за него

Ноам Чомски. Снимка: http://disinfo.com

Професор Ноам Чомски заявява, че всякакво сериозно бъдеще за британската Лейбъристка партия може да дойде само от лявото движение за натиск Momentum и армията от нови членове, привлечени от ръководството на Джереми Корбин.

В интервю пред Guardian радикалният мислител изрази подкрепата си за Джереми Корбин с аргумента, че Лейбъристката партия би се представяла далеч по-добре в социологическите проучвания, ако не беше озлоблението и враждебността на мейнстрийм медиите.

„Ако бях гласоподавател във Великобритания, бих гласувал за него”, заявява Чомски, който признава, че скорошните проучвания подсказват, че лейбъристите все още не са спечелили масова подкрепа за политическите позиции, които Корбин защитава.

„Има различни причини за това – отчасти изключително враждебните медии, отчасти неговия личен стил, който аз харесвам, но може би не се вписва в текущите настроения на електората. Той е тих, резервиран, сериозен, той не е изпълнител. Представителите на собствената му партия в парламента остро му се противопоставят. Това е трудна битка”, изтъква Чомски.

Той заявява, че много фактори играят роля, но настоява, че Лейбъристката партия не би изоставала от Консервативната толкова значително в социологическите проучвания, ако медиите бяха по-отворени към дневния ред на Корбин. „Ако имаше справедливо отношение от страна на медиите, тогава щеше да има голяма разлика”.

Запитан каква според него е мотивацията на вестниците да се противопоставят на Корбин, Чомски заявява, че лидерът на лейбъристите, подобно на Бърни Сандърс в САЩ, се е откъснал от „елитисткия, либерален консенсус”, който по думите му всъщност е доста консервативен.

Американският академик е във Великобритания, за да изнесе лекция в Редингския университет. Според него избирателите са се обърнали към Консерваторите през последните години поради „липсата на каквото и да е друго”. „Изместването в Лейбъристката партия по времето на Тони Блеър я превърна в бледо копие на консерваторите – които заради естеството на политиките им и техните много видими резултати, съвсем не са привлекателни за избирателите на тази партия”.  Според Чомски Лейбъристката партия трябва да се реконструира така, че да служи на интересите на работещите хора, а в центъра ѝ да е поставена грижата за човешките и граждански права – тъй като подобна програма би се харесала на мнозинството хора.

На фона на опасенията от разделение сред лейбъристите, ако партията бъде победена в предстоящите през юни избори, Чомски твърди, че бъдещето ѝ трябва да зависи от лявото ѝ крило. „Поддръжниците на Лейбъристката партия по места, новите членове, групата Momentum  и т.н… Ако ще има сериозно бъдеще за Лейбъристката партия, то според мен е там”.

Чомски коментира състоянието на британската левица преди да изнесе лекция на тема „Състезание към пропастта: дали човешкият експеримент е обречен?”. Пред Guardian той заявява, че хората са създали „перфектната буря”, при която ключовите защити срещу екзистенциални заплахи като климатичните промени и ядрената ера са радикално отслабени. „Това са огромни заплахи за оцеляването ни, заплахи, пред каквито човешкия род не се е изправял преди. Към този удар се добавя и това, че социално-икономическите програми, единствената потенциална защита срещу тези заплахи, биват подкопавани от политическата култура, особено от последното поколение”, изтъква той. Според Чомски е нужно изграждането на „функциониращо демократично общество с ангажирани, информирани граждани, които да обсъждат и предприемат мерки за справяне и преодоляване на заплахите”.

Той обвинява неолибералните политики за разпада на демокрацията, тъй като по думите му те са прехвърлили властта от публичните институции към пазарите и дерегулираните финансови институции, без да донесат ползи за обикновените хора.

„През 2007 г., точно преди големия срив, когато имаше еуфория около така наречената „голяма умереност” и чудесната икономика, реалните възнаграждения на работещите в САЩ бяха буквално по-ниски, отколкото през 1979 г., когато започна прилагането на неолибералните програми. Имате подобен феномен и в Англия”, отбелязва той.

Чомски твърди, че последвалото разочарование е довело до възхода на движения против статуквото – като Доналд Тръмп и Брекзит, но и Корбин и Сандърс, а също и победата на Емануел Макрон във Франция. „Успехът на Сандърс вероятно бе най-изненадващият и значим аспект от изборите в САЩ. Той успя да се откъсне от историческата тенденция на кажи-речи купени избори. Това е отражение на упадъка на начина, по който се възприемат политическите институции”, казва той.

Чомски изтъква, че позициите, които защитава Сандърс, не биха изненадали Дуайт Айнзенхауер, който е президент на САЩ през 50-те години на миналия век. „Айзенхауер казва, че в политическата система няма място за хора, които поставят под въпрос правото на работниците да се организират свободно и да формират силни профсъюзи. Сандърс говори за политическа революция, но това бе до голяма степен опит за връщане към политиките на „новия курс” на Рузвелт, които бяха основа за периода на силен растеж през 50-те и 60-те”. Според Чомски Корбин е представител на същата тази традиция.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар