В странния коктейл от предизборни боричкания, следизборни компромиси и между празничното настроение и яростното партийно противопоставяне, обикновено у нас се притулват казуси, които иначе биха предизвикали голямо обществено брожение. Или поне би трябвало.
Такъв е и продължаващият години скандален случай с апетитен имот в центъра на столицата, известен повече като „Царските конюшни“. Става въпрос за площ от осем декара на метри от паметника на Левски със сгради – до неотдавна паметник на културата.
Припомняме го поради факта, че една наистина скандална сделка с имота най-вероятно ще приключи мирно и тихо покрай „горещите страсти“ с новия състав на кабинета „Борисов 3“ или евроатлантическите приоритети, които се е заканил да следва Волен Сидеров.
Малко предистория. Още по времето на второто правителство на Бойко Борисов показно бе освободен Областният управител на София Веселин Пенев. Освобождаването му бе по повод издадената от него Заповед, с която на частната фирма „Евротрансбилд ЕООД“ се продава държавния дял от съсобственост върху упоменатият вече сладък имот в центъра.
Веднага признаваме, че законът благоприятства ликвидирането на взаимоотношения, за които народът е казал „орташката кобила и кучетата не я ядът“. Същевременно обаче експертите знаят, че при изкупуването на дялове обикновено по-големият дялов съсобственик изкупува дела на миноритарния. Частната фирма в случая владее обаче едва 16 на сто – и то само от терена, докато държавата има 84 процента собственост както върху земята, така и върху сградите.
Дотук – добре. Всякакви съсобственици – всякакви схеми за решаване на вътрешните им проблеми по повод съсобствеността. Тук обаче се крие всъщност интригата – не стига, че частникът има по-малък дял, не стига, че прибира от държавния джоб в своя апетитна хапка в центъра на столицата, ами го заплаща… тук се дръжте да не паднете от стола – на цена 45 евро на квадратен метър. Това е цена, да кажем за центъра на Попово, но не и за столицата!
Кой всъщност е предприемчивият частен бизнесмен? Собственик на капитала на „Евротрансбилд“ ЕООД е фирмата „Дивисима“. Управител и на двете фирми пък е Янко Иванов. Кариерата му е динамична – бил е съдружник с Цветан Василев в печално известната КТБ. Роден брат на Ректора на Варненския медицински университет Красимир Иванов, с когото обитават дворец в морската градина на Варна. Уж са против автомобилите в градската градина, а не слизат от своите когато се прибират у дома по алеите. Очевидно гъвкавият варненец има опит в сделки от подобен род. В морския ни град е публична тайна, че Иванов участва в строителството на сградата „Кораба“ на гърба на Морското училище след като теренът за нея е изваден от забранителните списъци за приватизация. След като сградата с площ 1000 кв. м. бива продадена на Министерство на правосъдието по цена 4000 лв. за квадратен метър, сега там се помещава Административния съд на града. Чрез „Дивисима“ Янко Иванов купува и друг столичен имот – този път многоетажната сграда на „Булгарплод“ – като плаща за него едва 1,1 млн. лева. Сумата – сметната на квадратен метър и с отчитане на локацията – е цената на два-три апартамента в тази част на София. Човекът определено има „хватка“.
Най-интересното обаче е реакцията на съда по случая. Наскоро той отхвърли два прокурорски протеста срещу сделката. Софийският административен съд е оставил без внимание протеста на градската прокуратура, че Областният управител няма право да сключва договор за прекратяване на съсобственост не само поради съмнението, че „Евротрансбилд ЕООД“ въобще има дялова съсобственост в имота, но и главно поради смешните цени. И ако по закон подобни заповеди не подлежат на обжалване, то въпросът с ниските цени юристите въобще не коментират. И в този случай нашите правници се скриват – както обичайно – зад любимата им юридическа казуистика. Според тях „издадената /от Областният управител/ заповед не задължава заявителите да платят определената цена за изкупуване дела на държавата“. Според съдиите купувачът можел да не купи имота – ако не го била устройвала цената.
Е, ще кажем ние – ами ако държавата ни за пореден път чрез чиновниците си – пък било то и уважавани магистрати, – се направи на улава, няма ли един печен частник да „изяде зелника“, стига някой луд да му го тика в устата ?! И вече като истински Пилат Понтийски съдът си измива ръцете по казуса, защото според магистратите административният орган /т.е. съда/ не бил действал като „орган на управление по отношение на другата страна по сделката“. Т.е. съдът дава не възразява партньорите да се „самоуправляват“ /както те си знаят и в ущърб на обществения интерес/, след като веднъж високопоставеният чиновник в лицето на Пенев им даде зелена светлина.
По случая беше заведено и трето дело, което в средата на април също беше прекратено. “Прокурорският протест е недопустим и същият следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати. Заповедта на областния управител по своя характер не представлява индивидуален административен акт”, пише в определението на съдa.
Първите две дела, заведени от прокуратурата, бяха прекратени още през март със същите мотиви.
Не съм юрист и не мога да съдя за правилността на съдебните решения по повод сделката с „Конюшните“, нито мога да бъда сигурен дали самата прокуратура си е свършила достатъчно добре работата, а не е имала за цел просто „да отбие номера“.
Дело за разваляне на сделката бе образувано и в Софийския градски съд по молба на регионалното министерство, представляващо държавата, но процесът ще започне чак през декември, посочва в-к „Труд“. Междувременно Пенев остава подсъдим за безстопанственост и сключване на неизгодни сделки, а процесът засега не е насрочен.
Така или иначе, след толкова много оправдани в съда недобросъвестни политици и бизнесмени, толкова много скандални дела са отишли в папките, че вече предусещам как в босите нозе на Апостола пред някой луксозен хотел или офис-билдинг скоро ще спират лимузини на банкери и богаташи, а всички ще бъдат доволни, защото „справедливостта и правото и този път са възтържествували“.
About The Author
