Нова европейска награда търси иноваторите в политиката

Институтът за иновации в политиката, базиран във Виена и “основан от водещи частни инвеститори, артисти и комуникационни експерти”, представи в София новоучредените награди за новаторски политически подходи, която засега ще обхване 8 европейски страни, сред които и България. Концепцията им беше представена на работна среща от университетски преподаватели и представители на бизнеса, както и от идейния автор на инициативата Едуард Щрасер, австрийски PR специалист, фокусиран върху “изграждането на сътрудничествата в целия политически спектър”.

Срещата беше открита от представителя на института за България Александър Дурчев, изпълнителен директор All Channels Communication Group и представител за България на Института за иновации в политиката. В началото той изрази надежда, че получилите мандат за управление днес, ще предложат идеи, които да участват в предстоящия конкурс, но не даде положителни примери от предходните две правителства в сходен състав. (Засега единствената иновативна идея, дошла по линия на новата управляваща коалиция е да ореже инвалидните пенсии, за да увеличи останалите.)

Александър Дурчев обясни в типичния за срещата бизнес жаргон, че идеята на наградите е да покажат как българските иновативни политики могат да бъдат конкурентни на шведските, полските и т.н. Целта е постепенно добрите практики да изместят лошите новини, като се извадят на преден план млади политици с нови идеи. “Младите не искат да се занимават с политика” – подкрепи го Едуард Щрасер, който поясни, че се търсят иновативни политики, защото “знаем, че политиката трябва да се прави по различен начин”, тъй като преживяваме “фундаментална промяна”. Като доказателство за това той посочи явления като “Подемос” и ЮКИП, които постави в общо русло.

Според Щрасер, наградите търсят хора с кураж, които правят нещата по много различен начин и които са “предприемаческият тип политици”. В тази група обаче явно не се класира идейният събрат на “Подемос” Жан-Люк Меланшон, който наистина предлага силно отличаващи се решения на проблеми, които политиците често нямат кураж дори да признаят. Същевременно, като иноватор беше привидян Еманюел Макрон от друг участник в срещата – проф. Ингрид Шикова, която е един от основателите на специалност “Европеистика” в Софийския университет. Според нея, за иновация на Макрон се признава това, че е извадил на преден план Европа – една “стара иновативна идея”. Във всяка страна за „иновация“ може да се приемат различни неща, затова във Франция за такава минава старата идея, че можем да запазим обединена Европа такава, каквато е – дори ако това е причината за сегашното ѝ разединение.

Ирина Алексиева, изпълнителен директор на Българското училище за политика “Димитър Паница”, обясни, че да намериш начин да откраднеш пари също може да е иновативно, но инициативата ще се концентрира върху добрите примери. Като такива тя даде идеята на кмет да издържа от джоба си по двама студенти от ромска общност годишно, випускници, събрали пари за инвитро процедури и други, закупили кувиоз със средства от дарения. Тук си личи и проблемът с дефинирането на иновацията – в тези примери става дума за обикновено дарителство, в което новото се изчерпва само с реципиента. Още повече, че нито образованието, нито здравеопазването могат да достигнат задоволително ниво за всички граждани, ако разчитат на финансиране от благодетели.

На инвеститора Елвин Гури се падна задачата да разясни връзката между бизнеса и политиката. Според него, успешният политик е и успешен предприемач, а държавната политика е пример за сфера, в която да се разгърнат предприемачите. “Човек или е предприемач, или не е” – обясни Гури лаконично, намеквайки, че наградите ще отличават онези, които са.

Процедурата по избор на иновативните политики, които ще бъдат наградени в края на годината, е проста. Те ще бъдат избрани от жури, съставено от 1000 граждани – подход, който Александър Дурчев определи като “краудсорснат”, в унисон с типичния за иновативните бизнес среди новговор. Номинираните в 8 категории идеи ще трябва да отговарят на няколко критерия – да изграждат доверие в демократичните процеси, да мотивират гражданите да участват в тях, да “обединяват хора от различни части на обществото” и “подобряват живота на всички засегнати страни”. Задачата е амбициозна като се има предвид, че различните части на обществото често имат противоречащи интереси и онова, което подобрява живота например на наемните работници, обикновено го влошава за техните работодатели.

Последният критерии, на който трябва да отговарят иновативните политики, е да “постигат висока финансова възвръщаемост спрямо първоначалните вложения”. Ако идеята носи добра печалба за всички, то тя вероятно идва от „предприемаческият тип политици“. За да се гарантира това всяка политика ще премине през етап на „елиминиране на неподходящите проекти“, в който екип от политолози ще дисквалифицира онези, които не отговарят на нито един от заложените критерии. Преминавайки през експертното сито, успешният политически предприемач може да стигне до онова, което Александър Дурчев представи като “най-глориъс част” – награждаването. То ще се случи на гала вечер “на престижно място във Виена”.

Дали във виенските салони сред предприемачите, които гледат на политиката като на бизнес инициатива, в която хора с кураж, предлагат иновативни продукти, отговарящи на търсенето на електоралния пазар, ще се появят идеите, които да променят живота на мнозинството европейци към по-добро? Предстои да разберем наесен.