Няколко дни преди първия тур на френските президентски избори, Европа е ужасена от перспективата за балотаж между Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон. Казва ни се, че който и да спечели, пшеницата ще залинее, ядрена зима ще се спусне над континента и от небето ще завалят жаби. Каквито и различия да има между радикално левия и крайно десния кандидати, те са нищо в сравнение с приликите: и двамата са евроскептични демагози, възползващи се от първичните инстинкти на своите сънародници.
Аз подкрепям Жан-Люк Меланшон и го правя от години. Съавтор съм на комиксовата адаптация на програмата, говорил съм на събирания на движението му “Непокорна Франция”, и поддържам блог, посветен на разясняване на политиките ни и опровергаване на безкрайните слухове и лъжи. Можете да си представите как се чувствам, когато се изправяме пред най-лошия си враг, и бих искал да изясня всичко веднъж за винаги. Ние не целим да разрушим Европа, както твърдят някои – ние искаме да я спасим. И е много вероятно да сме последната възможност за това.
През 2005 г. Меланшон водеше кампания против Европейската конституция, защото бе направил следната диагноза: след приемането на договора от Маастрихт (за който той е гласувал), Европа е превърната в пространство за конкуренция, а не за сътрудничество. Фискалният дъмпинг вкара държавите в състезание към дъното; веднъж обеднели, те биват принуждавани да свият социалните си програми и да маргинализират големи части от населението си. Благородният принцип на свободата на движение бе извратен в принудителна икономическа миграция, която подкопава нивата на заплащане и подклажда напрежение между хората. Европа трябва да бъде фундаментално преориентирана, за да може да бъде спасена. През годините тази диагноза бива потвърждавана многократно, а нуждата обединена Европа да бъде трансформирана само става по-належаща.
Противно на това, което често се пише, ние не планираме напускане на ЕС – ние целим да принудим предоговаряне на договорите за съюза чрез едностранно неподчинение. От момента, в който дойдем на власт, ние бихме приложили масивни, екологично ориентирани кейнсиански стимули, финансирани чрез обществени банкови институции. По този начин ще дадем силов старт на френската икономика и ще създадем стотици хиляди работни места.
Ние няма да прилагаме европейските приватизационни директиви. Ще се откажем от програмата на ЕС за командироване на работници, но няма да ограничаваме свободата на движение. Ще въведем скали на заплащането: най-високата заплата няма да може да бъде повече от 20 пъти над най-ниската. Ще наложим таван на личните доходи от 400 хил. евро годишно. Ще регулираме ситуацията за всички работещи нелегални емигранти и няма да налагаме квоти за бежанци. На фона на всеобщата ненавист срещу политическата класа, която не показва нищо освен презрение към решенията на избирателите и любов към корпоративните лобита, ние ще призовем за написване на нова конституция за Франция.
Ние не предлагаме нищо по-малко от мирна, подредена революция в посока справедливо и наистина демократично общество. Това е причина нашата програма – която редовно бива осмивана чрез сравнения с Владимир Путин, Уго Чавес, Фидел Кастро и дори Сталин – да е оценена най-високо в сравнение с тези на другите кандидати в изследване, проведено от 20 неправителствени организации и експерти. Програмата ни е получила положителни отзиви и от Amnesty International, Greenpeace и Oxfam.
Но аз правя лирични отклонения и вие вероятно не ми вярвате. Може би мислите, че това не може да бъде направено. Ако сте френскоговорящи, има лесен начин да се отървете от депресивния си скептицизъм: можете да изгледате хилядите часове записи на конференции, изслушвания и дебати, включващи икономисти, професионалисти, дипломати и държавни служители, които сме публикували онлайн. Също така можете да прочетете аргументите на икономисти от 17 държави, включително Хаджун Джанг, защо подкрепят кандидатурата на Меланшон.
Ако не говорите френски, ще трябва да ми се доверите. Но нека ви попитам: От кога еврофилията е заразена с такъв скептицизъм? От кога защитата на Европа се основава на убеждението, че няма алтернатива? Какво говори това за европейските идеали?
През последните няколко години бях ужасен от готовността в името на Европа да се приеме икономическото разбиване на Португалия, Италия, Ирландия и Испания, както и мъченичеството на Гърция – “PIIGS” според езика на европейските технократи. Бях ужасен от втвърдяването на когнитивния дисонанс между високите идеали и безмилостните политики на ЕС. По време на противопоставянето между Сириза и “тройката” помагах за организирането на протести в подкрепа на Гърция и се отчайвах от малкия брой присъстващи. Страхувах се, че европейският дух наистина е мъртъв.
Представете си при това положение колко добре се почувствах, когато по време на митинг Меланшон се закле, че ако дойде на власт, Франция ще се притече на помощ на Гърция и огромната тълпа гръмогласно изрази одобрението си. Кога за последно сте били свидетели на толкова силно чувство за солидарност между един европейски народ и друг? Нима солидарността между хората не е основата на европейската идея?
Ако отговорът ви е “не”, то тогава оставете Европа да върви по дяволите. Ако обаче е “да”, то тогава стискайте палци да победим в неделя.
