Това не беше победата, на която се надяваше Жан-Люк Меланшон, но когато в 20:00 ч. снощи се появиха първите прогнози, поддръжниците му имаха основателна причина да празнуват. Еманюел Макрон, преизбран за президент през април, изгуби контрола си над парламента, като 246-те му места го оставиха с над 40 по-малко от мнозинството в 577-членното Национално събрание. На ентусиазиран митинг в нощта на резултатите Меланшон нарече това „пълен разгром“ за партията на президента – подготвяйки пътя за по-нататъшни предизвикателства към властта му през втория му мандат.
Меланшон се включи в тези избори като лидер на “Нов народен екологичен и социален съюз” (NUPES) – нова коалиция, обединяваща неговата “Непокорна Франция” със социалисти, зелени, комунисти и други. Снощи тя стана основната опозиционна сила със 141 места. “Непокорна Франция взе 72 от тях – увеличение с 55 и толкова, колкото всички левоцентристки и леви партии заедно спечелиха на последните избори преди пет години. Сред най-открояващите се нови депутати е Ракел Кеке, хотелска камериерка, която оглавяваше 22-месечната стачка на нископлатените си колеги
Ентусиазмът от напредъка на NUPES и отстъплението на Макрон обаче имаше и известен горчив привкус. Първата причина беше възходът на крайнодясната партия Национален сбор (RN) на Марин льо Пен, която зае 89 места в Национално събрание – не само най-високия резултат, който някога е постигала, но и далеч над прогнозите на социолозите. Притеснителна е и едва 46-процентната избирателна активност – цифра, която е малко по-висока в сравнение с втория тур през 2017 г., но която все още осуетява амбициите на NUPES да вдъхнови обичайно негласуващите.
Този резултат обаче е много по-добър от очаквания дори преди няколко месеца. През последните години се наблюдава рязък и всеобщ десен завой във френския обществен живот, като се разпространяват остри идентичностни тези, „либералните“ министри са все по-склонни да демонизират „ислямското левичарство“, а полицейският авторитаризъм се засилва, за да се противопостави на протестите срещу непопулярните реформи. В тази обстановка успехът на “Непокорна франция” се изразява в изграждането на голям и политически радикален опозиционен блок, включително чрез налагането на своето лидерство и трансформираща екосоциалистическа програма на широкия ляв алианс NUPES.
След като Макрон губи мнозинството си, левицата има забележителна възможност да наруши плановете му за премахване на социалната държава – и вместо това да използва втория му мандат, за да постави на дневен ред своя собствена алтернатива.
Без мнозинство
След промяната на изборния календар през 2002 г. парламентарните избори във Франция се провеждат пет до седем седмици след изборите за президент, като всеки път дават на победителя мнозинство за изпълнение на мандата му. През април тази година Макрон стана първият действащ президент от две десетилетия насам, който си осигури преизбиране, и със сигурност се очакваше тези избори да доведат до подобен резултат. Но дори победата му преди два месеца показа признаци на неговата слабост: на първия тур той събра под 28% подкрепа, а победата му на втория тур се дължеше повече на отхвърлянето на Льо Пен, отколкото на реално народно одобрение на неговото управление. Резултатите от снощи само потвърдиха това.
При първото си избиране през 2017 г. Макрон заяви, че ще обедини „и леви, и десни“, а няколко бивши лидери на неолиберализираните социалисти се присъединиха към него. Но след първия си мандат, в който той се придвижи рязко надясно, подобни смекчено леви промакроновски сили вече не са фактор в електоралната политика. В следизборната си реч Меланшон заяви категорично, че Макрон не може да се надява да намери подкрепа от NUPES: „не може да се преодолее разделението между нас: не идваме от един и същи свят, нямаме едни и същи цели, нямаме едни и същи ценности, не вярваме в едно и също бъдеще„.
В този контекст президентът може да се опита да се опре на Републиканската партия – консервативната формация, от чиито редици той привлече няколко ключови фигури, като министъра на вътрешните работи Жералд Дарманин и министър-председателя за периода 2017-2020 г. Едуар Филип. Въпреки това лидерът на републиканците Кристиан Жакоб снощи обяви, че 64-те ѝ депутати ще останат в опозиция. Тази историческа дясноцентристка партия е изправена пред сериозна конкуренция от страна на Льо Пен и изглежда малко вероятно да обвърже съдбата си твърде тясно с втория и последен мандат на един отслабен президент.
Планираните реформи, като например увеличаването на пенсионната възраст на 65 години, сега ще бъдат много по-трудни за осъществяване от Макрон, дори ако приемем, че неговата собствена група депутати е относително хомогенна и податлива, и че републиканците имат като цяло сходна програма в областта на икономическата политика. Тази уязвимост, в съчетание с по-широк натиск като инфлацията и последиците от войната в Украйна, със сигурност ще помогне и на синдикалните мобилизации да спрат действията на президента, възраждайки социалните движения от годините преди пандемията.
Републикански фронт?
И на двата тура на тези избори редица макронисти, ненавиждани от левицата, загубиха местата си. Сред тях са министърът на образованието Жан-Мишел Бланкер, остър критик на пълзящото „ислямско левичарство“, и бившият министър на вътрешните работи Кристоф Кастанер, когото снощи Меланшон нарече „éborgneur“ – човек, който ослепява хора – във връзка с многото очи, изгубени от протестиращите „жълти жилетки“ от ръцете на неговата полиция. Привържениците на Меланшон се зарадваха и на поражението на министъра на екологията Амели дьо Моншалин, която през последните седмици многократно призоваваше за „републикански фронт“ срещу „крайната левица“.
В миналото този термин се е използвал за обозначаване на единството на мейнстрийма срещу крайната десница, но сега изглежда, че този санитарен кордон е разрушен, тъй като либералните и голистките сили са също толкова враждебни към левицата. Според изчисленията на Ipsos, на балотажите, които изправиха NUPES лице в лице с RN на Льо Пен, 72% от избирателите на Макрон са се въздържали, 16% са подкрепили левицата, а 12% – крайната десница; на същите балотажи привържениците на консервативната Републиканска партия са се разделили 30-12 в полза на RN, а 58% са се въздържали.
Буржоазна Франция от десетилетия предимно отхвърля партията на Льо Пен и нейния баща. Но след като през последните години „социалният“ и антиевропейският елемент в програмата ѝ значително отслабна, крайната десница стана по-приемлива за по-широк кръг десни избиратели, които търсят алтернатива на залязващите републиканци. След като стигна до 206 балотажа, RN излезе победител в почти половината от тях; в богатия, силно католически югоизточен регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг тя спечели половината от всички места.
По време на президентските избори през април Меланшон поиска от своите поддръжници „да няма нито един глас за Льо Пен“ на втория тур. Преди два месеца тази реплика беше силно осъдена от привържениците на Макрон, които поискаха недвусмислена подкрепа за президента. На тези избори тя беше възприета от повечето кандидати на “Непокорна Франция”, но също така и от много макронисти. Само с шест изключения всички макронистки кандидати, победени на първия тур, отказаха да подкрепят NUPES срещу RN на втория тур.
Бъдещето на левицата
След митинга в изборната нощ, Меланшон излезе на улицата, за да говори пред стотиците предимно млади хора, които се бяха събрали отвън. В емоционалната си реч той спомена, че се оттегля от централната си роля; няма да стане министър-председател, както се надяваше, а също така не се кандидатира отново за депутат. В навечерието на президентските избори през април той предположи, че това ще бъде последната му подобна кампания, но след огласявването не резултатите няколко ключови съюзници намекнаха, че все още се обсъжда възможността за ново участие през 2027 г.
И така, какво следва за левицата? NUPES беше изградена на базата на 22-те процента резултат на Меланшон на президентските избори, като кандидатите на Зелените, Социалистите и Комунистите също застанаха зад по-голямата част от неговата програма и с ясната цел да го направят министър-председател. Въпреки това Зелените и Социалистите също спечелиха достатъчно депутати, за да имат собствени официални парламентарни групи, а Комунистите може би ще успеят да сформират такава; това са партии с дългогодишен опит в политическите битки, особено в местното самоуправление, където “Непокорна Франция” не може да претендира за подобна хегемония.
Въпреки това има основателни причини за единство. Гласовете на NUPES на първия тур всъщност са малко по-ниски от тези, които левоцентристките и левите партии постигнаха през 2017 г., когато бяха разделени, но пактът им позволи да участват в много повече балотажи и да изберат повече депутати. Представители на”Непокорна Франция” като Манон Обри отдавна настояват, че решаващият въпрос е политическата програма, а не самоцелно събиране на партии под една шапка. В новия парламент задачата ще бъде да се удържат партиите от NUPES в някакъв общ фронт, като основна опозиция на Макрон.
Въпреки това има и други въпроси, които “Непокорна Франция” трябва да реши. Макар да е развила значително програмата си и да е създала „парламент на народния съюз“ от активисти и експерти, за да разработи впечатляваща политическа програма, тя си остава тежка структура, на която липсват силни териториални корени и която имитира структурите на политическата система, която се опитва да замени. Френският изборен календар е съсредоточен върху президентството, а гласовете за NUPES на тези избори (5,8 млн. на първия тур, 6,5 млн. на втория) са значително по-малко от седемте милиона на Mélenchon през април. При положение, че голямото мнозинство от младите и по-бедните избиратели се въздържат, левицата, която насърчава програма за социална трансформация, очевидно трябва да намери други начини да ги мобилизира.
Въпреки това има основателна причина да се очаква по-нататъшна нестабилност и по-нататъшна политическа поляризация. Снощи беше съобщено, че съюзниците на Макрон обмислят разпускане на парламента след една година в опит да си осигурят мнозинство чрез повторни избори. Но силите, които доведоха до толкова силна левица и толкова силна крайна десница в резултатите от снощи, няма да могат лесно да бъдат върнати обратно в кутията им. Отново станахме свидетели на масово разочарование от сегашното правителство, както и от самия политически процес. Задачата на левицата е да превърне това недоволство в трайна организация.
