„Не ни е страх, сега започваме!“, скандират онези, които гласуваха с „не” на референдума в Турция и вгорчиха победата на Ердоган с едва 2% разлика и на практика доказаха колко разделена е страната. Те не спират да заливат улиците на големите градове с протестите си.
Е, и Ердоган не спира да им демонстрира пренебрежението си с реплики от сорта: „Онези с тенджерите и тиганите отново шумят“ или „Няма значение дали мачът е завършил с 1:0 или 5:0. Важното е, че си го спечелил“. Дали… ?
„Това не е край на мача, голът е вкаран от засада“ – ечи от улиците в отговор на президента-султан. Такова е и становището на опозиционните политически сили – НРП (Народно-републиканската партия), прокюрдската ДПН (Демократична партия на народите), партия „Ватан“ и всички, пуснали бюлетини с „не“.
Списъкът с нарушения в деня на референдума е достатъчно дълъг, за да даде основание за оспорване на резултатите, което НРП, ДПН и „Ватан“ вече направиха. Но искът им е отхвърлен с 10 гласа „против“ и 1 „за“. Няма как да е иначе при контролираната изцяло от властите съдебно-избирателна система. Загърбват се и изводите на международните наблюдатели от ОССЕ и ПАСЕ във връзка с констатирани недопустими практики по време на изборната кампания, както и по време на самото гласуване на 16 април.
Одобрените с допитването конституционни промени не само дават повече правомощия на президента, но и правят властта му безконтролна, тоест еднолична, превръщат Меджлиса (парламента) в помощен законодателен орган, ликвидират институцията премиер и т.н.
Последствията от референдума тепърва ще проличават.
Националистическата крайнодясна ПНД (Партия на националистическото действие) с лидер Бахчели неотлъчно следваше управляващата ПСР, ръководството на ПНД активно участваше в кампанията с призиви да се гласува с „да“. Голяма част от редовите членове на тази партия обаче не подкрепиха Бахчели и след 16 април в ПНД заваляха оставки в знак на протест срещу заетата позиция в подкрепа на Ердоган и „да“-то. Депутати като Мюсюлват Дервишоолу (от Маниса), Тамир Акал (от Одрин), Мехмет Голга Акълъм и редица други напускат ПНД.
Мерал Акшенер, която още още преди кампанията за референдума обяви, че отстоява различна от Бахчели позиция, вече провъзгласи създаването на нова партия – Националистическа турска партия. И няма съмнение, че ще привлече на своя страна редица бивши съпартийци, защото е достатъчно популярна и с доказани ораторски качества. В Анкара под сурдинка се говори, че Бахчели подкрепя Ердоган заради уличаващи го записи с нелицеприятни прояви. А процесите на разслоение в партията му няма как да бъдат спрени само чрез антикюрдски изявления.
На този референдум за първи път на една позиция – с твърдо „не“ – бяха НРП, прокюрдската ДПН, „Ватан”, голяма част от националистическата ПНД, малки леви формации, алевити, евреи (доколкото са останали), кюрдски националисти, бизнесмени, засегнати от порочните практики на управляващите, интелектуалци, пострадали от насилията след т.нар. опит за преврат от 15 юли м.г., последователи на ФеттулахГюлен, които все още са на свобода и т.н.
Това е много разнородна маса от хора, които по-често имат различни и дори противоречащи си позиции по важни теми за турското общество. Но те всички не приемат налагането на еднолична власт. Не искат „нова Турция“, в която един човек да гарантира просперитет и сигурност. Това са предимно светски хора, останали верни на убеждението, че Турция може да е демократична държава с разделение на властите, която да е в състояние да защитава правата и свободите на всеки турски гражданин, на медии, на етнически и религиозни малцинства.
Факт е обаче, че при своята дълбока разнородност всички тези хора трудно могат да се обединят. И на този етап
в Турция няма личност, която може да се противопостави на Ердоган,
издигайки общи идеи. Докато зад действащия президент стои една споена консервативна маса от предани до гроб на ислямската религия турци, които неотлъчно следват лидера си вече 15 години. През това време Ердоган успя да консолидира тази част от турското общество, да наложи националистически идеи и за целта използва именно религията. Затова днес по улиците на Истанбул забрадените жени преобладават, джамиите са на всяка крачка, а все повече надписи са и с арабски шрифт. Това е „нова Турция“, различна не само с високи сгради ала Дубай, мостове и магистрали, които се строят предимно от верни на властта люде, но е и страна, която за десетилетие е променила облика на населението си.
Протестиращите в големите турски градове тези дни турски граждани, които президентът нарича „гезеджии“ (по името на парка „Гези“) всъщност са светските турци. Повечето са млади, жените сред тях не си покриват главите. Те излъчват такава енергия, че властите още отсега, 10 дни по-рано,
вече поставят ограждения на площад „Таксим“, където традиционно се чества 1 май.
Явно се очаква струпване на хиляди граждани.
Няма съмнение, че това са хората с „не“-то. Хората, които вече не купуват продуктите на големите фирми, подкрепили Ердоган – като „Яшар холдинг“ например, производител на млеката „Pinar“. Хората, които още хвърлят салфетки с „не“ по улиците на Денизли дни наред след референдума.
Това са и жителите на Зонгурлак, които викат: „Ние победихме, Зонгурлак каза „Не“. Това са и онези привърженици на футболния отбор „Бешикташ“, които след мача с „Лион“ се включиха в масовите протести в истанбулския квартал Бешикташ. Това са обитателите на Кадъкьой, събрила се на площад „Калдерон” да скандират: „Не е свършило „не”-то, не се боим, няма да те направим господар, ЦИК ще отговаря пред народа“.
Това е незабрадената д-р Хюлия Шел, която в знак на протест се движи пеша от Истанбул до Анкара и където спре, например в Ескишехир, е посрещана от стотици подкрепящи „не“-то,като ги уверява: „Започва нашето време“. В крайна сметка това са турците, които не могат да преглътнат, че на референдума са били отчитани бюлетини, не подпечатани по належащия ред от съответните комисии, че правилата са се „променяли в крачка“. Както се изрази опозиционният лидер Калъчдароолу от НРП,
„не може правилата да се променят по време на мача“.
Футболната терминология е особено популярна в Турция, където този спорт е любима масова игра. Един от известните представители на НРП – депутатът от Анталия Денис Байкал, заяви в реч пред привърженици след референдума: „Има второ полувреме. Сметката ще проличи през 2019 г. Тогава ще свърши мачът“. Денис Байкал е убеден: „Наличният резултат показва важно развитие от гледна точка на Турция. Постигнатото в Истанбул е най-големият принос и това е надежда не само за Турция, а и за света“.
Силни думи, предназначени да се запази енергията на светска Турция, подплатена с онези 48.6% за „не”-то на референдума. Това е и сигнал, че опозицията търси верния път в напрегнатата политическа обстановка. Всички са наясно, че това не са резултати за един ден.
И все пак на Ердогановото „Свърши се, решението на ЦИК е окончателно“ на този етап опозицията няма как да отговори по друг начин, освен да се подготвя за 2019 г., когато промените в конституцията ще влязат в сила и ще бъдат проведени едновременно президентски и парламентарни избори. Сигурно затова НРП се отказа да излезе от Меджлиса, както я призоваваха нейни привърженици.
В това време управляващите бързат да разсеят турското общество с предстоящите срещи на Ердоган с Путин (на 3 май) и с Тръмп (на 16-17 май). Предполага се, че така не само ще продължи традиционната за президента политика на „обръщане на палачинката“, тоест балансиране на ръба на бръснача по посока на геополитическите ветрове, но и ще се залисва обществото, та да не се съсредоточава върху тревожната ситуация в страната. Още повече, че
дамоклевият меч на все по-често споменаваните Иракски, Сирийски и дори Турски Кюрдистан
не дава мира на турските политици. Отделно са амбициите за роля и влияние в Близкоизточните процеси, които често се гарнират с неоосмански претенции за величие.
По същата причина проправителствените медии в Турция твърдят, че и Путин, и Тръмп са приветствали турския си колега по повод победата му на референдума с думи като „безкрайно уважение към турското правителство и президента Ердоган“. Това бе опровергано от говорител в Държавния департамент. а лаконичното поздравление на Путин може да се види на официалните сайтове в Русия.
Впрочем, окончателните резултати от референдума още не са обявени…
В такава обстановка повечето сериозни наблюдатели на протичащите в Турция политически процеси, какъвто е например Фетин Елмас от Центъра за европейски изследвания, твърдят, че в краткосрочен план Турция ще се превърне в несигурна страна в региона. Генералният секретар на НАТО Столтенберг си позволи да каже, че „при Ердоган Турция се отдалечи от демокрацията, принизи свободата на словото, не съблюдава правата на малцинствата“.
Основният въпрос е ще я има ли светска Турция. И дали наистина съседката ни в момента се намира „в състояние на гражданска война, която може да се задълбочи и влоши“, както твърди ген. Кирчо Киров. Единственото сигурно е, че при продълженото отново извънредно положение се създава онази среда, която ще даде възможност да се укрепи новата форма на управление в Турция.
About The Author
