Омбудсманът и КНСБ с поправки срещу „модерното робство“

Пакет от законодателни промени срещу нарушаването на правата на работниците внесоха в Народното събрание омбудсманът Мая Манолова и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Поправките са в няколко закона и според Манолова и Димитров целят да преустановят т.нар. „модерно робство“, свързано с неизплащане на заплати и обезщетения, извънреден труд и други социални ангажименти, както и да сложат край на възможностите за елементарно прехвърляне на фалирали фирми.

„Институцията на омбудсмана и КНСБ ежедневно сме заливани от жалби срещу некоректни работодатели, които издевателстват над своите работници. Това са случаи на експлоатация, на „съвременно робство“ в които служителят работи безплатно, а в същото време семейството му и децата му гладуват. Във всички тези случаи работниците са оставени да се оправят сами. Държавата и некоректните работодатели са сe скрили, а институциите вдигат рамене с израза „нищо не може да се направи“, коментира Манолова пред журналисти в парламента.

По Конституция омбудсманът няма пряка законодателна инициатива, но може да упражни „частична“ такава. За да се превърне в реален законопроект предложението ѝ, то трябва да бъде „припознато“ от някоя парламентарна група или депутат, които да го подпишат и входират в деловодството.

Предлаганите промени засягат седем закона – Кодекса на труда, Гражданския процесуален кодекс, Търговския закон, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, Закона за обществените поръчки, Закона за задълженията и договорите и Закона за особените залози.

„Само през последните два месеца казусите с некоректни работодатели са близо 20“, уточни Манолова. Сред визираните от нея случаи са тези със шивачките във Ветрен и Дупница, служителите на „Пикадили“ и „Макс Телеком“, миньорите в мина „Оброчище“ и други, за които в „Барикада“ сме писали многократно.

Предложенията

Манолова коментира, че на първо място трябва да се забрани продажбата на фирми на клошари, както и продажбата на предприятия и дружествени дялове без работодателите да са изплатили всичко дължимо на своите служители. За тази цел, според нея и КНСБ, в Търговския закон трябва да се включи нов текст, който гласи, че „предприятието не може да бъде прехвърлено до изплащането на неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работници или служители, включително на лица с прекратени трудови правоотношения“.

Ако бъде „припознат“ и след това приет без промени от депутатите новият текст на закона би гласял още, че „отчуждителят следва да представи писмени доказателства, че са изплатени изискуемите възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски или да декларира, че не дължи такива„. Подобни текстове са записани и на още няколко места, касаещи прехвърляне на дялове, като например чл. 129. Там екипите на Омбудсмана и КНСБ предлагат да се запише, че прехвърляне на дялове може да бъде осъществено „след представяне на писмени доказателства, че са изпълнени задълженията за изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски или декларация, че няма дължими такива.“

Изискването за представяне на декларация най-вероятно ще затрудни прехвърлянето на фирми на социално слаби лица, както при случая със завода във Ветрен, но остава спорен въпросът дали това е достатъчно добра и работеща мярка.

Пакетът от мерки предвижда още да се даде възможност на работниците да започват производство по несъстоятелност, когато работодателят им е в неплатежоспособност и сам не е направил това, като условието е да има две неплатени работни заплати. В същото време при вече открито производство по несъстоятелност, за да не останат неудовлетворени вземанията на работещите за възнаграждения и обезщетения, се предлага същите да бъдат първи в реда на вземанията при разпределение на масата на несъстоятелността, както и в тази насока да се промени редът на привилегиите за удовлетворяване от имущество, регламентиран в Закона за задълженията и договорите.

Проектът на Манолова и Димитров предвижда и преместване на вземанията на работниците на първо място сред привилегированите кредитори, за да могат те първи за бъдат удовлетворени при осребряването на имуществото на техния работодател.

Друго предложение и съответно промяна в Закона за обществените поръчки предвижда да се забрани на фирми, които не са си изплатили заплатите и осигуровките, да участват в обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.

„Изключително важно е да се направят промени в Закона за гарантиране на вземанията на работници и служители от фалиращи предприятия, защото в момента този фонд съществува формално. За миналата година е разплатил 2 млн. лв., едва на 250 души, при положение че в него са събрани над 250 млн. лв. и целта му е не просто да събира и оправдава тези средства, както се гордее ръководството на фонда, а да подкрепя и да обезщетява работниците в случаите, в които техните работодатели са изпаднали в неплатежоспособност и са в несъстоятелност“, коментира Манолова по отношение на фонд „Гарантирани вземания на работинците и служителите“ (ГВРС).

За да бъде изпълнена тази цел Манолова предлага промяна в члена, който определя кои работници и служители имат право да се обърнат към фонда, за да си получат заплатите. По-конкретно тук е предложена промяна на срока – ако досега право на гарантирани вземания по този закон имаха работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението е прекратено през последните 3 месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението за несъстоятелност, то сега се предлага този срок да е 12 месеца.

Тази промяна се налага, тъй като делата по несъстоятелност обикновено се проточват дълго, а когато решението е взето, краткият срок не позволява на работниците действително да си получат дължимите суми от фонда. Понякога обаче делата се проточват дори повече от година. От два на три месеца от датата на вписване на решението се предлага да се увеличи и срока за подаване заявление до Националния осигурителен институт, че работникът желае да получи дължимото от фонда.

Манолова и Димитров предлагат още и разширяване на контролните правомощия на Инспекцията по труда, която да може да извършва проверки във фирми и след като са прекратени трудовите правоотношения с работниците.

Омбудсманът обяви, че ще атакува в Конституционния съд чл. 245 от Кодекса на труда, който дава възможност на работодателите при финансови затруднения да разплащат на своите работници до 60% от дължимите възнаграждения, като не е записан срок за колко време може да се случва това. „Разбирането ми като омбудсман и текстът на Конституцията е пределно ясен – за положения труд се дължи пълно възнаграждение“, настоя Манолова.

В мотивите на законопроекта е посочено още, че „от особена важност за работещите, които не са получили дължимите им възнаграждения и обезщетения, е предвиденото включване на ведомостите за заплати и обезщетения сред документите, въз основа на които може да се поиска издаване на заповед за изпълнение“. За това се предвижда изменение на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс, което според Манолова ще улесни работещите да търсят от неиздължилия се към тях работодател съответните признати и начислени възнаграждения и обезщетения, без да се налага да водят съдебни дела за установяване на основанието и размера на дължимото.

В предложения законопроект изрично се предвижда и предоставяне на правомощия на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да извършва проверки по повод изплащането на възнаграждения и обезщетения и след прекратяване на правоотношенията и да дава задължителни предписания на работодателите в тази насока. Предвидено е също изричното регламентиране на срок (три месеца), с който работодателят да е обвързан и да е задължен да изплати обезщетенията, дължими на работниците и служителите му като се дължи и законната лихва при неизпълнение.