Ако имаше „Оскар” за тъй модерните днес „фалшиви новини”, той незабавно би трябвало да се връчи на правителството на САЩ начело с президента Доналд Тръмп. Оказа се, че тихоокеанското военно командване, държавният секретар по отбраната и президентът най-безпардонно са лъгали цял свят и то в момент на крайно високо покачване на международното напрежение. Те всички твърдяха и препотвърждаваха, че още на 8 април цяла американска бойна армада начело с ядрения самолетоносач „Карл Винсън”е пренасочена от курса ѝ към Австралия, където бе предвидено да участва в учения, в друга посока – към Корейския полуостров, където да всее респект у ядрена Северна Корея. На 14 април телевизия Fox дори съобщи, че армадата вече е стигнала корейското крайбрежие.
Тези приказки накараха света да тръпне в очакване, че третата световна война всеки момент може да започне с превантивен американски военен удар именно от борда на „Карл Винсън” по севернокорейски ядрени и ракетни инсталации.
Разпространени на 17 април от самия военноморски флот на САЩ снимки обаче показаха, че „Карл Винсън” всъщност се намира на над 5000 км. разстояние – в района на Сингапур и Индонезия. И досега не е поемал към Кореите, защото първо трябвало да свърши с ангажимента си за участие в маневрите край Австралия.
Новината моментално бе подхваната и разпространена от американски и китайски медии, сред които „Вашингтон пост” и телевизия CNBC. А Доналд Тръмп грейна пред света в целия си блясък на фалшиво овчарче.
Кой ще се „уплаши” сега от последвалите нови и противоречиви американски обяснения – първо, че „Карл Винсън” вече „наистина” потеглял към Корейския полуостров, за да е там на 25 април, когато ще се чества юбилей от създаването на армията на КНДР и Пхенян може да покаже ядрени мускули; второ, че „Карл Винсън” изобщо няма да бъде изпращан към корейските брегове…
След такъв гигантски блъф вече нищо друго няма значение, освен факта, че едва ли оттук-нататък някой ще гледа сериозно на тази администрация в Белия дом.
Разбира се, един куп експерти и наблюдатели от Китай до САЩ сега умуват дали всичко това не е съзнателен ход, който да даде още малко време на Пекин да повлияе на Пхенян за отстъпки по ядрено-ракетната му програма. Оправдания могат да се измислят всякакви. Но световната публика няма как да не се пита има ли изобщо пилот в самолет(оносач)а?
About The Author
