В категории:Култура / Общество

Една и сантиментална, и социална история

Тази вечер в Дома на киното в столицата ще бъде прожектиран документалният филм „Сантиментална история”. Добре е да се гледа

Героят на филма Методи Панайотов насред руините на завода в Бараково. Снимка: Авторите на филма

Село Бараково се намира на западните склонове на Рила, в долината на Рилска река. Там живее около 60-годишен мъж. Леко побелял, строен и енергичен. Казва се Методи Панайотов.

Методи събира керемида по керемида останките от местната хартиена фабрика. Основана преди повече от 100 години, тя надживява комунизма, но…

фатална се оказва демокрацията.

В „новото време” заводът се превръща в купчина непотребно желязо. Методи изкупува и „изземва” машини, мебели, реликви, за да ги превърне в музей.

Пред дома му спира локомотив. Това е последната машина, теглила вагони по някогашната Рилска железница. Трасето е закрито през 1960 г. Днес Методи взема локомотива от БДЖ и го пази за спомен на поколенията.

Местното училище е затворено преди няколко години. Както и други.  Методи събира инвентар (черни дъски, чинове, знамена… ), съхранява го.

Заръчал е на наследниците си да го върнат, ако училищата в региона пак отворят.

„Вецове има много сега, унищожават реките. Каня се вода да съхраня в епруветка. И въздух трябва, защото и въздухът е кът”, казва той на шега. Шега ли?

Методи Панайотов е герой на кинолента. Документалният филм са казва „Сантиментална история”, ще бъде прожектиран тази вечер, вторник, в Дома на киното в столицата от 18.30 часа.  Зрителите на „София филм фест” вече го срещнаха с голяма симпатия. Добре е да се гледа. Авторите (режисьор Ралица Димитрова, сценарист Мария Ландова, оператор Пламен Герасимов, продуцент „Б ПЛЮС ФИЛМ”) са направили качествено независимо кино. През личната история на героя задават ред социални въпроси. Няма да ги разказваме, нека зрителите преценят сами.

Хартиената фабрика в Бараково е била собственост на прочутия индустриалец Иван Балабанов. В нея е работил Никола Йонков Вапцаров.

Той искаше да строи завод.

Как ли звучи днешната песен за човека? Снимка: Авторите на филма

Една част от завода, в който е работил, сега е руина, друга – предадена за скрап, трета – превърната в музей.

Вапцаровият завод, символ на вярата в бъдещето, днес пак олицетворява доброто, но като музей – изцяло с поглед в миналото. Нима не е метафора? Ей с такива размисли човек остава насаме след края на филма.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар