В отговор на атаката с химически оръжия в Сирия администрацията на Доналд Тръмп увеличи намесата си в Сирия чрез удари, насочени срещу сирийското правителство. Това действие получи подкрепа и от двете партии в Конгреса.
Въпреки това Организацията за забрана на химическите оръжия все още не е приписала вината за атаката на сирийското правителство и извършва разследване. В Съвета за сигурност на ООН италианският делегат Себастиано Карди нарече военния подход на международната общност в Сирия „погрешен и налудничав”, добавяйки, че „решението никога няма да бъде намерено по военен път. Китай, Япония, Боливия, Уругвай, Египет и още няколко държави потвърдиха, че е нужно разследването на Организацията за забрана на химическите оръжия да бъде завършено, за да бъде потвърдена атаката.
През 2013 г. САЩ, Великобритания и Франция обвиниха за газова атака със зарин сирийското правителство, но впоследствие представители на ООН развенчаха това обвинение и дори заявиха, че бунтовниците са извършили тази атака.
САЩ не би трябвало да погазват международното разследване като увеличават участието си във войната. ЦРУ вече финансира с 1 млрд. долара годишно бунтовнически групировки, за които се знае, че работят редом с терористи. Администрацията на Тръмп тихомълком увеличава броя на войниците в Сирия. В интервю пред Los Angeles Times цивилен, живеещ на мястото, където са извършени ударите на САЩ заявява, че те са доказателство, че „САЩ помагат на ДАЕШ (ИДИЛ)”.
„Администрацията действа безразсъдно и без да взема предвид тежките последствия от това, САЩ да атакуват Сирия без да изчакат събирането на доказателства от сцената на химическото отравяне”, заявява конгресмен Тулси Габард, ветеран от войната в Ирак, която в момента служи и като офицер в Националната гвардия на Хавай. Тя е един от най-изявените противници на войните за смяна на режими в Конгреса.
„Ако президентът Асад е наистина виновен за тази ужасна химическа атака над невинни цивилни, аз съм първата, която ще призове той да бъде изправен пред Международния наказателен съд. Такова дело ще изисква събиране на доказателства от мястото на инцидента и аз подкрепям усилията на ООН в тази насока”, добавя тя. Габард предупреждава, че ескалацията на военната интервенция ще означава „повече мъртви цивилни, повече бежанци, засилване на терористите и риск от ядрена война”.
Опозицията на увеличаващото се участие на САЩ в гражданската война в Сирия бива изопачавана от провоенните ентусиасти от двете партии като „пропутинска” или дясно-радикална, с което се опитват да потиснат всички антивоенни настроения. Нийра Тандън от Центъра за американски прогрес и бившият демократ, превърнал се в корпоративен лобист, Хауърд Дийн критикуваха Габард за нейните антивоенни позиции и дори заявиха, че тя не би трябвало да е в Конгреса. Тинк-танкът на Тендън е финансиран от военнопромишления комплекс чрез компании като Boeing и Lockheed Martin. Те редовно използват този тинк-танк вместо лобисти, за да прокарват собствения си дневен ред.
Истината е точно обратната – онзи, който се противопоставя на интервенционистката външна политика, той признава последствията от намесите на САЩ в чуждестранни военни конфликти и показва историческа осведоменост за катастрофалните последици от тях.
„Със съжаление констатирам, че най-голямото предизвикателство сега е да избегнем война с Русия. Достигнали сме етап, в който това е реална възможност”, коментира бившият министър на отбраната при Бил Клинтън Уилям Пери по време на конференция в Станфордския университет през декември 2016 г. „Ще отида по-далеч и ще кажа, че ако влезем в какъвто и да е военен конфликт, дори малък, опасността от ескалация е огромна. Знаейки, че САЩ и НАТО ги превъзхождат в конвенционално въоръжение, руснаците заявяват достатъчно ясно, че биха прибегнали до използване на тактически ядрени оръжия. Никой, който е мислел по този проблем сериозно, не вярва, че след като веднъж се използват тактически ядрени бойни глави, има начин да се предотврати ескалацията до пълномащабна ядрена война. Така че най-голямото предизвикателство днес е да избегнем тази първа стъпка към военен конфликт, защото ако веднъж започне, никой не знае как да контролира ескалацията”, изтъква още той.
За съжаление, политическият климат в САЩ е доминиран от клинтънски партизани и войнолюбиви ястреби като сенатор Джон Маккейн, които успяват да изкарат всякаква деескалация на напрежението между САЩ и други ядрени сили като слабост.
About The Author
