Алваро Санчес, пратеник на „Ел Паис” в Ла Валета
Малта е единствената страна в ЕС, в която абортът е напълно забранен, дори и в случаите на изнасилване или риск за живота на жената. Темата за прекъсване на бременността продължава да е голямо табу, докато десетки малтийки ежегодно пътуват до клиники в Лондон или в по-близката Сицилия, където да абортират.
Промени в европейската страна с най-висок процент католици сред населението все пак има, но са бавни. Островната държава беше последната в ЕС, която разреши развода преди шест години, даде на двойките от един и същи пол същите права като на хетеросексуалните през 2014 г. и легализира „хапчето на следващия ден”, преустановяващо евентуална нежелана бременност след полов акт, преди три месеца. Това са засега победите на онези, които искат нагодената към католическите норми законодателната система на страната да се модернизира.
Непримиримата „антиабортистка”
Мириам Сциберас оставя мобилния си телефон на масата и натиска бутона за запис. „Понякога журналистите преиначават думите ми,” извинява се тя, но без да крие недоверието си. Главната водачка на „антиабортисткото” движение в Малта е зъболекарка и току-що е приключила една пломба в клиниката си в Забар, малко селище на 10 км. от столицата Ла Валета, на което е била заместник-кметица.
Достатъчно е да огледаме как е декорирала пространствата около себе си, за да схванем веднага убежденията ѝ. Разпятие посреща всекиго още на регистратурата. На масичката в салона за чакащи има християнски списания. До зъболекарския стол е окачена религиозна картина.
Като главен отговорбник в Life Network Foundation (Фондация „Мрежа на живота”) тя обикаля съдилищата , за да задвижи процедура по обжалване на легализацията на „хапчето на следващия ден”. Аргументира се, че това решение е в нарушение на наказателния кодекс и на закона за закрила на ембриона. „Това не е контрацептив, а форма на един прикрит аборт. Тези неща в Малта са забранени,” отсича тя. Става дума за страна, в която концентрацията на католици е най-висока и те представляват 90% от населението.
Бранителката на женските права
Организацията, която пък е помогнала оспорваната таблетка да стигне до аптеките в Малта, се казва Women Rights Foundation (Фондация за правата на жените). Миналото лято 102 жени се обединиха в нея за общата кауза да легализират хапчето. Битката им мобилизира и здравните власти, превръщайки се в символ на промяната в страната. Това движение също си има водачка и тя е адвокатката Лара Димитриевич. „Благодарностите, които получаваме за усилията ни, са впечатляващи. Започна един несравним процес – малтийските жени прогледнаха в какво патриархално общество живеем,” казва Димитриевич.
Тя има оптимистичен поглед към ситуацията и припомня също приноса на лейбъристкия депутат Еваристо Бартоло, за да може разводът да бъде легализиран в Малта с референдум, състоял се преди шест години. В света има само още две държави – Филипините и Ватикана, в които и днес разводът остава забранен. Малтийският закон и сега не е много либерален – разрешава на двойките да поискат развод, само ако докажат, че поне четири години живеят разделени. Но въпреки това узаконяването му предизвика истинско земетресение в тази страна, тъй несвикнала да допуска човешка намеса в законова система, градена по божествена архитектура.
Слънце и облаци
Когато референдумът постанови легализиране на развода, депутатът Бартоло обяви: „Слънцето изгря над Малта”. Другият пробив бе даването през 2014-та на двойките от един и същи пол на същите права като на хетеросексуалните, включително и правото да осиновяват деца. Сега правителството проучва пътищата как процесът да приключи с превръщането на тези съюзи и в брачни.
Но слънчевите лъчи все още трудно пробиват гъстите облаци в Малта – най-малката страна в ЕС с едва 420 000 жители, разпределени между три острова. Църквата категорично отхвърля всякаква промяна в закона, забраняващ аборта. Засега и управляващите от 2013 г. малтийски лейбъристи, които в Европейския парламент са част от групата на социалистите, не смеят да пипат закона, принуждаващ толкова гражданки на страната с нежелана бременност да стягат куфари за чужбина. Въпреки това премиерът Джоузеф Мускат продължава да държи на обещанието си, че неговото правителство ще е „най-феминисткото” в историята на тази страна, която в момента е ротационен председател на ЕС.
Влиянието на „антиабортистките” организации е неоспоримо силно. Сциберас сравнява прекъсването на бременността с нацисткия холокост, отхвърля неговата легитимност дори и в другите европейски страни, като натяква: „Робството също едно време е било легално”. Тя отговаря така, когато ѝ се казва, че не всички се чувстват грешници, защото са абортирали: „Има и серийни убийци, които не изпитват угризения”.
Табутата са свещени, мълчанията ехтят
Сциберас използва своята магистърска степен по биоетика, за да обикаля малтийските училища със съгласието на ръководствата им и да изнася лекции пред 15-16-годишни ученици, за да обяснява вредните последствия от аборта. Въпреки че тя прави това почти всяка седмица от години, напоследък нещо се е променило. Надигат се недоволни гласове на родители, които смятат лекциите ѝ за индоктриниране. Това е предизвикало проверка от страна на правителството, за да се установи дали онова, което говори „антиабортистката” водачка, почива на научна основа. „Това са фалшиви полемики. Не съм получавала оплаквания,” отбранява се Сциберас.
Табутата продължават да са свещени в Малта, а мълчанията – да ехтят. Дори организацията, която успя да наложи легализирането на „хапчето на следващия ден” не се осмелява публично да подкрепи декриминализирането на абортите в случаи на изнасилвания или риск за живота на жената. Явно това е много трудно да се възприеме в страна с по-рестриктивни закони в тази сфера, отколкото са също католическите Полша или Ирландия. Само малката организация Malta Pro-Choice („Малта за избор”) надига глас с искане за промяна на закона, който се отразява тежко на менталното и физическо здраве на жените, които, освен че трябва да се борят с травмата от изнасилването, се налага да пътуват и в чужбина, за да се подложат на интерупцио.
Фармацевти „по съвест”
В едно общество, което не признава правото на жената сама да решава какво да прави с тялото си, стигмата преследва и купувачките на „дяволското хапче”. Те са принудени често да търсят аптеки, разположени далеч от местоживеенето им, за да не се изложат пред някой познат, ако продавачът реши да откаже да им даде хапчето. Въпреки че медикаментът е на разположение в повечето аптеки след 14 декември м.г., някои фармацевти отказват да го продават, позовавайки се на клаузата, която допуска решението да се взема по съвест. Законът позволява това, но само ако в замяна заинтересуваната жена бъде упътена къде дрегаде да намери таблетката – нещо, което също също не се харесва на „антиабортистите”. „По-добре да дават информация за вредата, отколкото да насочват къде да се купи, защото това е все същото, все едно, че сами са я продали,” негодува Сциберас.
Възможността да се опонира на закона може да доведе до положението в една и съща аптека единият продавач да продава хапчето, а колегата му – не. Ловът на вещици вече си има и подстрекатели. Друга ултраконсервативна група отправи апел към своите последователи във Фейсбук да изпращат данни за аптеки, които разпространяват хапчето, и такива, които не го правят. Въз основа на това ще се направи приложение, което да улеснява бойкота на първия вид аптеки.
За някои от европейските съюзници на Малта това състояние на нещата, при което малтийските жени не са защитени по законов път, прилича на déjà vu. Статистиката, която идва от британските клиники и сочи, че средно на година по около 60 малтийки абортират там, е много сходна като пропорция спрямо населението с данните за испанките например, абортирали също в Обединеното кралство през 1976 г., година след смъртта на диктатора Франсиско Франко.
Борбата продължава
Силното католическо наследство, чиито корени се губят в средновековния Орден на малтийските рицари, както и особеностите на островната психика, са сред обясненията, които се търсят, за да се проумее тази малтийска изключителност по темата за репродуктивните права. Все пак възприятията започват да се променят. „Доскоро църквата имаше много голямо влияние върху хората. Може би сега вече не е чак толкова голямо,” смята защитничката на правата на жените Лара Димитриевич. Дали е възможно един ден абортът да бъде легализиран в островната държава? „Антиабортистката” Сциберас отсича: „Всичко е възможно, но ще се опитаме да образоваме, за да не се случи”.
Слънцето все още не е съвсем изгряло на този малък архипелаг в Средиземноморието, разположен на 90 км. южно от сицилианския бряг, но лейбъристката министърка за гражданските свободи Хелена Дали го вижда да проблясва след легализацията на хомосексуалните двойки: „Случаят с Малта доказва, че дори страни, за които се смята, че са слабо податливи на прогреса, могат да се променят бързо”.
