Едно изказване на посланик мина незабелязано за българската власт, за т.нар. сериозни медии и де що има будни граждански съвести, които иначе припкат да се изказват по всеки обществен проблем. Тишината е право пропорционална на истерията, която щеше да се разрази, ако изказването бе направено от друг посланик, например руския. Тогава буквално щеше да има скъсани ризи и гражданско тръшкане за намеса във вътрешните работи, имперско отношение към България и за задействане на апокалиптични сценарии. А сега… мълчание.
Става дума за изказване на американския посланик у нас Ерик Рубин във вторник на семинар, организиран от самото посолство и от нашата Комисията за защита от дискриминация.
„Мисля, че бъдещето на България е като мултиетническо, мултирелигиозно общество”,
заявил дословно Рубин. В пряко семантично отношение думите му не са кой знае какво, но посланиците никога не говорят пряко. А когато правят изявления от рисков обществен заряд по теми в сложен географски, исторически и политически контекст на форум, чиито домакин са, то казаното следва да се приема с добавена стойност. От типа на „Казвам ти, дъще, сещай се, снахо!”, както е впрочем винаги в дипломацията.
Българското общество и сега си е в някаква форма многоетническо и многорелигиозно. У нас има различни етноси, изповядват се различни религии. Въпреки цялата сложност на миналото, а и недостатъците в сегашно време, нашият етнически и религиозен модел опази гражданския мир. Той не доведе до кръв и войни, каквито имаше в почти всички други балкански постсоциалистически държави – заслуга както на политическия елит, така и на самия народ.
Конституцията ни обаче не определя България като многоетническа и многорелигиозна. И понеже Рубин говори за някакво бъдеще, което той вижда за България, следва да бъде запитан: това бъдеще различно от настоящето ли е? Някаква промяна на държавното устройство ли му се привижда? За нови права, свободи и юридически регламенти ли говори? Право, куме – имат ли проблем САЩ с българския етнически и религиозен модел? Ако да, какъв е? Касае ли всичко това държавното ни устройство?
Темата никак не е безобидна. През 1993 г. американски посланик у нас бе Уилям Монтгомъри, който при изслушването си в сенатската комисия на Конгреса на САЩ заяви, че българската конституция никак не му харесва „етнически”. Даже се зарече да я променя. „Това е едно от нещата, за които ще трябва да работим. То не ни удовлетворява, защото поставя под въпрос възможността ДПС да участва в бъдещите избори. То прави невъзможно създаването на други партии, например на македонска. Това е едно от нещата, за които ще трябва да работим”, са думите му. Както се вижда,
ДПС в този период са открит американски агент и
още не са „неетническа партия”. По-късно се маскираха като такава, но точно ДПС поставяше темата периодично – изрично записване в основния закон, че България е мултиетническа. През лятото на 2001 г. искането бе отправено от зам.-председателя на партията Юнал Лютфи. Периодът отново бе на блестящо добри отношения между САЩ и ДПС, а също и между ДПС и Анкара. Но понеже изявлението на Лютфи бе посрещнато с голямо възмущение, включително и от управляващата СДС, той бе принуден да отстъпи – не бил разбран правилно, евентуална промяна на конституцията била в далечното бъдеще, ако „хората узреят”; говорел не за мултиетническа държава, а за мултиетническо общество.
Днес Рубин подема същия разговор, но в обратен ред. Има ли неразбрали?
Нe е пресилено да се каже, че в световната история няма случай, при който „разместваш” етносите и религиите на дадена държава и това да е довело до мир в нея. Настават междуособици, каквито никакви доктрини, идеали, ценности и хуманни категории може да оправдаят.
Балканите са барутен погреб, това е постоянно положение. А моментното какво е? То е повече от опасно – Македония е пред взрив, Турция се ислямизира и е пред диктатура, в България, която наистина опази етническия си мир, шета партия ДОСТ – с нескритото покровителство на Анкара. Коалиционен партньор на Местан е Касим Дал, който също е довереник на режима на Ердоган (посети доста от партийните му сбирки), а и се ползва със западни протекции (влизането му в Реформаторския блок преди 4 години бе точно по евроатлантическа линия). В предизборна кампания сме. България и Европа са пред нерешим мигрантски проблем, тлеят националистически страсти. Перспективите са да тлеят още, а, не дай боже, и да припламват. Насред цялата тази сложност става американецът Рубин и говори за „бъдеща мултиетническа и мултирелигиозна България”. Изявлението му нито е случайно, нито изолирано, а в контекста на целия пъзел е повече от опасно и скандално.
Глупава ли е снахата, че не вижда какъв пендар ѝ гласят?
Но посланикът може да е доволен. Насреща му – тишина. Май за първи път. Претръпнахме ли? Или узряхме (по Лютфи)? Ако това е била целта на подобни пусканици през годините, постигната е.
Трудно може да очакваме от българската власт официална реакция срещу посланик, особено американския. Но днес има предостатъчно възможности за неофициална – колко му е съветник, говорител или душеприказчик (много са!) на властта да драсне два реда във „Фейсбук”, „Туитър”, или пък да „изпусне” няколко думи пред многобройните сайтове – за да се разбере, че думите на Рубин са забелязани. Да се види, че не се харесват на България. Че има нещо нередно. Но реакция липсваше.
А струва ли си да коментираме „гражданското общество”?
Медиите, финансирани от „Америка за България”, или се направиха, че не са забелязали скандала („Дневник”), или сбутаха думите между редовете („Медиапул”). Тъжно, много тъжно е всичко това и недостойно. Има ли нещо по-важно в тази държава от мира и разбирателството между гражданите ѝ?
Всеки би се смял на сценка, при която български посланик става насред Вашингтон и казва, че испанският трябва да стане официален език в САЩ. Или пък че следва американската конституция да бъде променена с оглед на финансовата децентрализация (имаше такива изказвания у нас на други щатски посланици). Фантазия е, нали? Но не фактът, че български дипломат не може да си позволи това в САЩ, е проблемът. Истинската голяма беда е друга –
САЩ очевидно нямат намерение да пуснат „етносите и религиите” като инструмент
спрямо България. Бутат фитили, пробват, опипват почвата за нов модел у нас, макар да няма причина за него, а и при пределно ясната цена. Защо е тази геополитическа игра, защо САЩ искат у нас нестабилност (най-леката дума), при положение, че вече сме съюзник в НАТО, е трудно да се разбере. Може да се узнае някога от разсекретен доклад, а може и не…
Но нужда от гадания няма. Трябва да бъде сторено друго. Ако все още сме държава и общество, следва да бъде даден ясен знак, че думите на посланика са забелязани. Че разбираме за какво иде реч, че това не са харесва на България. И да питаме в крайна сметка Рубин какво толкова против нашия модел има. За по-остра реакция не си и мечтаем, няма и нужда – ценни са не истериите, а спокойно поставените точни, навременни, смели въпроси.
Освен претръпване, мълчанието по темата показва и наличието на много крепки приятели на САЩ у нас. Дружбата между народите е похвално нещо. Но при криза един ден не е ясно определени представители на нашия народ чии интереси ще защитават. Да не се окаже, че този мултиотворен свят е същият като стария – без вечни приятели, но с вечни интереси. И с инструменти за постигането им.
