Докато международните анализатори се чудят как може да бъде спряно надигането на Герт Вилдерс, 5 хиляди души в концертна зала в Амстердам и още толкова онлайн слушат думите на неговата пълна противоположност – лидера на “Зелени леви” Йесе Клавер, който е и най-младият партиен лидер в Холандия досега. Предизборните митинги на партията му са най-големите в кампанията, а той триумфира и в телевизионните дебати.
По време на един такъв дебат, гледан от 1,6 милиона души, Клавер заявява на своя съперник от крайната десница, че не мюсюлманите подкопават холандската традиция и култура, а десният популизъм. В интервю за “Вайс нюз” той разказва как “ценностите, върху които е изградена Нидерландия, са съпричастност, свобода и толерантност… Моето послание към Вилдерс и всички популисти е: Искам си страната обратно.”
Често сравняван с канадския премиер Джъстин Трюдо или с Барак Обама, Клавер казва, че вдъхновение за него е по-скоро Бърни Сандърс. И наистина прилича повече на него, когато в мрачни за левицата в Холандия и Европа времена не се притеснява да представи една идеалистична визия за прогресивна политика, противопоставяща се на растящото неравенство, национализма и пренебрегването на околната среда. “Има надигащо се движение, на което му е омръзнало от омраза, от страх и от егоизъм” – обяснява той на един от многолюдните митинги на “Зелени леви” и добавя, че центристките партии не могат да се справят с предизвикателствата, които техните политики пораждат.
Всичко това дава резултат – партията увеличава представителите си в долната камара на холандския парламент цели 3,5 пъти – от 4 до 14, отбелязвайки най-големия ръст спрямо предишните избори и превръщайки се в най-влиятелната лява партия в страната заедно със “Социалистическата партия”, която губи едно място.
В същото време мейнстрийм левицата “Партия на труда” претърпя исторически крах, оставайки със само 9 представители (при 38 досега). Широката коалиция, в която тя се включи, с дясноцентристката партия на премиера Марк Рюте, целеше да спре възхода на популизма, като обедини двете най-големи партии в страната около неолибералния консенсус, който поначало подхрани крайната десница. Това окончателно обезличи “Партията на труда” и избирателите се пренасочиха към алтернативи, оставяйки доскорошната втора политическа сила в страната да се смъкне до незавидното седмо място. В 150-местният парламент на страната влизат цели 13 партии, а процесът по съставяне на кабинет традиционно ще отнеме месеци.
Променените позиции на холандската политическа сцена:
Biggest wins in #DutchElection for smaller parties (GL, D66, CDA) at Labour’s expense. Wilders not the story here. https://t.co/DOBylch8Ul pic.twitter.com/GkiNcFkG6b
— Billy Ehrenberg (@BillyEhrenberg) March 16, 2017
Изборите все пак бяха спечелени от дясно-центриската “Народната партия за свобода и демокрация” на Марк Рюте, въпреки прогнозите, че лидерството ѝ може да бъде оспорено от “Партията на свободата” на Герт Видерс. Националистът обаче спечели допълнителни 5 места, докато управляващата партия загуби цели 8, така че е трудно да се говори за възпиране на популистката вълна.
Това прави най-малкото прибързани изказванията на Ангела Меркел, която обяви изборите в съседната страна за “добър ден за демокрацията”, и на Жан-Клод Юнкер, който видя вот за “свободни и толерантни общества в просперираща Европа”. Тези констатации пропускат факта, че в голяма степен успеха на традиционната десница засега да удържи надигането на десния популизъм се дължи на възприемането на част от посланията му, включително в настоящата криза на отношенията с Турция.
Всичко това се случва в навечерието на важни избори в Германия, Франция и България, в които се очаква крайната десница да обере плодовете на омразата към имигрантите, която сее от няколко години насам. Има известен аналог между ситуацията у нас и тази в Холандия, доколкото и в двете страни традиционната десница се опитва да се бори с национализма, като иззема част от агресивната му реторика. У нас крайната десница вече отдавна няма монопол върху антибежанските нагласи, подети освен от другите консервативни партии, и от традиционната левица, която би могла лесно да последва съдбата на холандската “Партия на труда”, когато на политическата сцена се появи алтернатива вляво.
Йесе Клавер възприема съвсем друг подход спрямо надигащия се национализъм, който бързо превръща партията му в основна лява сила в страната на лалетата, след като местната традиционна левица последва съдбата, сполетяла по-рано нейните партньори в ПЕС от Гърция и Испания.
В деня на изборите Клавер заяви, че отговорът на левицата срещу надигането на крайната десница е да отстоява своите идеали. “На моите приятели от левицата в Европа бих казал: Не се опитвайте да подвеждате народа” – заяви Клавер. – “Отстоявайте принципите си. Бъдете откровени. Застъпете се за бежанците, застъпете се за Европа. Ние набираме скорост в изборите. И мисля, че това е посланието, което трябва да изпратим на цяла Европа. Можете да спрете популизма.”
#gestemd! Voor een schoner, eerlijker en empathischer Nederland. #stemvoorverandering pic.twitter.com/FHxthxJgmU
— Jesse Klaver (@jesseklaver) March 15, 2017
Младият политик, който е син на мароканец и холандка от индонезийско-холандски произход, успява да обърне прожекторите към себе си в момент, в който всички са призовани да насочат вниманието си към сблъсъка на антиислямския националист Герт Вилдерс и консервативния министър-председател Марк Рюте.
Клавер се обръща към хората с рядко послание за толерантност в кампания, потопена в антиимигрантска и антиислямска реторика. Обръща се и с послание за повече солидарност в обществото, борба с крещящите неравенства и климатичните промени. С послание срещу “светата троица” на икономическия растеж, пазара и отдръпването на държавата.
И печели.
Така „Зелени леви“ отпразнуваха резултата си в Туитър:
#tk2017 pic.twitter.com/Vo6oVKjBI1
— GroenLinks (@groenlinks) March 15, 2017
